Тоталното, заслепяващо отрицание - това е едно от нещата, които най-ярко са се запечатали в съзнанието му. Когато през февруари 2022 г. пристига в Украйна, почти никой не вярва, че предстои война. В продължение на три седмици преди онази телевизионна реч, в която руският президент Владимир Путин обяви начало на „военната операция“, той обикаля Лвов, Одеса, Харков, Киев. Задава много въпроси, разговаря с всякакви хора.
„Голямото мнозинство от украинците се намираха в състояние на тотално отрицание, че нещо предстои да се случи“, казва журналистът Тим Джуда. Някои дори са разгневени, когато ги пита дали се притесняват от нападение.
„Една жена [в Харков] наистина се ядоса и започна да ми крещи: „Ти имаш ли брат?“ Казах да. „Брат ти би ли те нападнал?“, прозвучава гневният ѝ въпрос.
Според Тим Джуда това абсолютно отрицание не е нетипично, срещал го е и другаде. Войните имат това качество – да идват изненадващо за тези, които след това страдат най-много. Просто защото никой не иска да повярва, че му предстои да преживее нещо ужасно.
Джуда е виждал много военни конфликти – той е британски журналист с повече от 30 години опит, oтразявал е войните в бивша Югославия, Афганистан, Ирак, Дарфур, Уганда. Между някои от тези конфликти и нахлуването на Русия в Украйна има прилики, но има и една съществена разлика, казва Джуда.
Преди седмица той посети София, където участва в международното събитие „Дебати за Европа“. Потърсихме го, за да разкаже повече за впечатленията си като журналист на терен, прогнозите си за края на войната и какви са надеждите на самите украинци.
Паралелите с Босна
Кариерата на Тим Джуда започва в Би Би Си, по-късно е кореспондент на The Economist и The New York Review. През 90-те предава от Югославия и войната там бележи професионалния му път. Има три книги, посветени на Сърбия и Косово.
Последната му книга обаче е за Украйна. През 2014 и 2015 г. Джуда е в страната, където, по собствените му думи, с Майдана и свалянето на проруския президент Виктор Янукович започва „битката за душата на Украйна“. Още тогава, по време на пътуванията си в Източна Украйна, той се сблъсква за първи път с отказа на много украинци да повярват в приближаващата война. И още тогава настроенията там му напомнят на тези в една друга държава, която отказва да повярва, че ѝ предстои война.
Украйна не е като тази Югославия, въпреки че атмосферата на Изток е една ужасно подобна комбинация от негодувание и неверие.
„Докато мъже в очукани коли фучат по селски пътища покрай високи зърнени силози, докато групи се събират, за да искат референдуми, докато хората ми казват, че не вярват, че войната идва и че руснаците и украинците са братя, си спомням същите смели приказки, същата еуфория и същите заблуди, преди югославяните да тикнат страната си към катастрофа през 90-те. Украйна не е като тази Югославия, въпреки че атмосферата на Изток е ужасно подобна комбинация от негодувание и неверие“, пише Джуда през април 2014 г.
Спомените конкретно за босненци, които отказват да повярват, че са изправени пред война, го връхлитат отново и през февруари миналата година.
„Помня последните седмици или месец-два преди началото на войната в Босна“, казва Джуда в интервю за Свободна Европа.
„Не забравяйте, че тогава вече беше имало война в Словения. Вече имаше война в Хърватия, а в Босна вече се въоръжаваха. Но там също хората смятаха, че няма да има война. Казваха: „Защо да има война? Това би било глупаво, защото хиляди хора ще бъдат убити и след това пак ще си останем със същите проблеми“. Но все пак войната се случи“, добавя журналистът.
Променената Украйна
Въпреки че в началото на 2022 украинците все така не вярват, че войната е пред прага им, както и през 2014 г., много други неща са коренно променени. Джуда заварва една различна Украйна, както във военен, така и в обществен план. Осемте години на бойни действия в Донбас са направили украинската армия много по-подготвена и тренирана.
„Не си бяха губили времето, нищо че хората не мислеха, че се задава война“, казва Джуда.
Освен това по думите му през 2014 г. в Украйна цари хаос, а общество е крайно разделено. Осем години по-късно това не е така. Хората, които още гледат положително на Путин и Русия, са значително по-малко. Израснало е ново младо поколение, което не възприема Москва като център на своята идентичност, а гледа на запад – донякъде и благодарение на отпадането на визите за Европейския съюз за украинци през 2017 г., смята Джуда.
„Загубихме страха си“
Но и от 24 февруари миналата година досега промените в страната не са спирали. Джуда прекарва голяма част от тези последни 12 месеца в Украйна – първите дни на ракетни удари е в Киев, през март става свидетел на бягащите хора в Ирпин, които отново му напомнят за Босна, през есента е в освободения Херсон, през януари 2023 г. говори с войници до самата линия на фронта.
Най-голямата разлика, която забелязва, е, че дванадесет месеца по-късно вече го няма страхът. Военните, с които говори, включително няколко много високопоставени командири, не са притеснени от информацията за възможна руска офанзива през пролетта. Приемат, че могат да загубят още територии, някой град, но не и че руската армия е способна на истински пробив.
Украинците не смятат, че и самите те към момента могат да направят голяма контраофанзива и да изтласкат руските сили, защото още нямат нужните нови оръжия и техника. Но са убедени, че след време ще могат, когато тя дойде.
„Миналия януари си мислеха: „пред нас е втората най-силна армия в света“. А днес казват: „изгубихме страха си от тях“, коментира Джуда.
„Това е една психологическа промяна“, добaвя той. „Огромна промяна е“.
Как войната промени Европа
Джуда обаче наблюдава промени и в самата Европа. По думите му след края на Студената война, след нападeнието на Русия над Грузия през 2008, след анексирането на Крим, Западът всеки път заблудено си е казвал: „добре, това беше, сега вече можем да сме спокойни“. Сега това не е така.
„Мисля, че [войната] най-накрая ни събуди за факта, че съществува реална заплаха“, казва Джуда.
По думите му това е видно от действията на европейските лидери. Един конкретен пример са Западните Балкани, които журналистът следи отблизо. Там според него се наблюдава безпрецедентна активизация както на Европейския съюз, така и на САЩ. В резултат на войната в Украйна те осезаемо са увеличили натиска си върху Сърбия и Косово за постигане на някакво споразумение, притеснени от възможността за руска намеса и руско влияние.
Миналата седмица върховният външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел организира среща с президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Албин Курти. По думите на Борел на нея двамата са се съгласили със съдържанието на европейското предложение, което предполага положение, много близко до взаимно признаване.
„Не съм задължително оптимистично настроен, но трябва да кажа, че шансът сега да се постигне някакво споразумение е много по-голям, отколкото през последните няколко години“, казва Джуда.
С какво тази война е различна
Колкото до бъдещето на войната в Украйна, Джуда не иска да се обвързва с прогнози. Причината е, че просто няма истински поглед върху случващото се от другата страна на фронта, сред руските сили.
В тази война ние не можем да отразяваме другата страна.
„Това е най-важната разлика между тази война и всички останали конфликти, които съм отразявал“, посочва той.
„В тази война ние не можем да отразяваме другата страна.“
Джуда дава пример с войната в Босна, където дори по време на обсадата на Сараево в един и същи ден е можел да разговаря както с хората, отбраняващи града, така и със сръбските войници, обсаждащи го.
„Като журналист ти наистина трябва да отидеш на място. Може само да се заблуждаваш, че ако си седиш в Лондон или в София, или дори в Киев, ще имаш реална представа [за случващото се]. А ние като западни журналисти не можем да ходим там, физически е невъзможно“, отбелязва той.
По думите на Джуда през 2014-2015 чуждестранни журналисти все още са можели да посещават руската страна на фронта в Донбас. Откакто Русия започна инвазията си в Украйна, всички големи чуждестранни медии бяха принудени да затворят редакциите си на територията на Русия, а независими журналисти нямат никакъв достъп до фронта от руската страна.
Какъв край на войната очакват украинците
През последните седмици Джуда е разговарял с десетки хора в Украйна и може да каже какъв край на войната очакват те самите. По думите му голяма част от тях са оптимисти и вярват в пълната военна победа на страната им - връщане на всички завзети територии, включително Крим.
Но има и други, които не са съгласни. Те смятат, че окончателният изход на войната няма да се реши на бойното поле и ще е извън контрола на самите украинци.
Обясняват очакванията си с историческия опит на Украйна и дават за пример Първата световна война, опустошила голяма част от страната, но в крайна сметка решена от Октомврийската революция - събитие, случило се на руска територия. Дават за пример и независимостта на Украйна, дошла с разпадането на Съветския съюз – отново събитие, което макар и повлияно от аварията в украинската атомна централа Чернобил, „в крайна сметка се случва в Русия“.
„[Затова и] мислят, че войната няма да приключи на бойното поле в Украйна“, казва Джуда. „Ще приключи с нещо, което ще се случи в Москва“.
