Решението на САЩ да изнесе публично свои секретни разузнавателни данни е основна причина за единната и бърза реакция на света срещу руската агресия в Украйна. Това става ясно от публикация на германската медия Политико, която е базирана в САЩ.
Войната на Русия срещу Украйна започна през февруари 2022 г. след месеци на необичайни предупреждения от страна на САЩ, че Кремъл готви такова нападение.
В седмиците, предшествали агресията, различни медии публикуваха сателитни снимки на руските войски, струпани на границата с Украйна, както и конкретни данни за броя на войниците, вида на частите, тяхното въоръжение и капацитета им за конкретни бойни действия. Президентът Байдън и водещи американски политици твърдяха, че Русия готви военна агресия и трябва да бъде спряна.
Статията на Политико, публикувана в петък, съдържа интервюта с 31 души от разузнавателния, военния и политическия елит на САЩ, както и с трима чуждестранни дипломати.
Тя възстановява събитията от 2021 и 2022 г. през погледа на Вашингтон и за първи път описва как САЩ са научили за войната, подготвяна от Путин, а после дълго време не са могли да убедят европейските си партньори за размера на риска. Вашингтон е стигнал до извода, че единственият шанс да се противопостави на плановете на Путин и да се опита да го спре е да публикува секретните си данни.
Статията идва след месеци на критики срещу САЩ и Западна Европа заради това, че те не са реагирали адекватно на най-малко две руски агресии в близкото минало – в Грузия през 2008 г. и в две украински територии – на Крим и на Донбас – през 2014 г., с което са окуражили Путин да мисли, че няма кой да го спре, ако продължи.
„Много политици, които и тогава, и сега са в администрацията, добре си спомнят как през 2014 г. са следили потоците от разузнавателни данни [за това, което Русия готви в Крим и Донбас], а след това са видели, как всичко предсказано се е сбъднало“, казва пред Политико Емили Хорн, говорителка на Белия дом.
„Някакво такова усещане [са имали]: „Знаехме, че това ще се случи, но не можехме да го разкажем, защото беше засекретено“. Хората си спомняха тази фрустрация и чувстваха, че не можем да позволим това да се случи втори път“, добавя тя.
Решението да се разсекретят разузнавателни данни за агресията, подготвяна от Путин, е взето от президента Байдън, казва директорът на ЦРУ Уилям Бърнс. За Аврил Хейнс, която ръководи Националното разузнаване, най-трудното в тази задача е било да реши как да разкаже това, което прави Путин, без да издаде източниците на информация.
Сред останалите трудности е било притеснението, че това разсекретяване може да мобилизира Путин, вместо да го обезкуражи. Друго опасение е било свързано с това, че ако анализът на САЩ се окаже грешен, това ще злепостави разузнаването.
"Никой не искаше да повярва", казват няколко от събеседниците на Политико.
Публикацията намества хронологията на събитията по следния начин:
- През септември 2021 службите на САЩ са установили, че количеството и видът на войските, струпани от Русия, не отговарят на обичайните учения, в рамките на които са разположени. Тогава Вашингтон още не може да стигне до заключението, че Москва се готви именно за нападение, а само знае, че това е необичайно;
- Между края на септември и средата на октомври продължаващото трупане на войски не е оставило съмнение, че става дума за подготовка за война „от типа на Втората световна“;
- През октомври 2021 президентът Байдън е взел решение да разсекрети данните на разузнаването. По това време Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия са разполагали със същите данни и са споделяли тревогата;
- На 30 октомври 2021 вестник Вашингтон пост публикува първата статия за струпването на руски войски до Украйна;
- Президентът Байдън представя разузнавателните данни и извода за предстояща конвенционална война на европейските съюзници. Това е станало по време на срещата на Г-20 в Рим, на 30 и 31 октомври, но думите му са били посрещнати скептично. Следващият информиран е бил украинският президент Володимир Зеленски – на срещата за климата в Глазгоу на 2 ноември 2021, с него е говорил държавният секретар Антъни Блинкен. Третият слушател на разузнавателна информация е бил самият руски президент Владимир Путин, информиран от директора на ЦРУ Уилям Бърнс. Това е станало на 3 ноември 2021 в присъствието на съветници на Путин. „Най-малко един или двама от [съветниците] бяха малко изненадани от това, което изложих пред тях“, казва Бърнс. Путин е бил предупреден за тежки последици, ако предприеме това, което е замислил;
- През декември 2021 САЩ преминават към усилено публично говорене за предстоящата опасност и призовават Москва да се откаже. Русия реагира с възмущение и отрицание. Тече координация с всички съюзници от Токио до Париж за икономическите и финансовите последици от войната и от очевидно предстоящите санкции, за киберсигурността;
- Към средата на февруари 2022 западноевропейските държави вече са убедени, че Москва готви нападение;
- На 24 февруари 2022 Русия напада Украйна.
Статията на Политико е основана на интервюта, проведени от 7 журналисти. Откъси от интервютата след това са подредени тематично от историка и писател Гарет Граф.
Журналистите са разговаряли с петима директори на разузнавателни агенции на САЩ. Това са:
- Директорът на Агенцията за военно разузнаване Скот Бериър;
- Директорката на Националното разузнаване Аврил Хейнс;
- Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс;
- Директорът на Националната агенция по сигурността и командир на Киберкомандването на САЩ Пол Накасон;
- Тогавашният директор на разузнаването в обединеното командване Франк Уитуърт (днес директор на Националното геопространствено разузнаване).
В разговорите са участвали също:
- Началникът на американските въоръжени сили Марк Мили;
- Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и трима негови заместници и съветници;
- Осем съветници в Белия дом по въпроси, свързани с националната сигурност, Русия, Европа, икономиката и кибертехнологиите;
- Трима американски посланици – в Москва, ОССЕ и ООН;
- Представители на министерствата на отбраната, правосъдието и финансите;
- По един представител от горната и долната камара на Конгреса.
Има и интервюта с тогавашния външен министър на Великобритания и с посланика на страната в САЩ, както и с говорител на френското посолство във Вашингтон.
