Частната руска армия „Вагнер“ има както почитатели, така и критици по балканските земи. В групата на последните ненадейно се оказа сръбският президент Александър Вучич.
В ефира на проправителствена частна телевизия с многозначителното име Хепи на 16 януари, Вучич отправи реплика по адрес на руската „частна военна компания“. Повод на гнева му се оказа реклама, излъчена предишната седмица от местното поделение на RT – медийна група, свързана с официална Москва. В нея се съдържаше призив към сърбите да се включат в редовете на „Вагнер“, която от месеци води ожесточени боеве с украинските сили в района на Бахмут.
Вучич отсече, че това е нечестен ход, имайки предвид законовата забрана сръбски граждани да участват във въоръжени конфликти зад граница, приета още 2015 г. В интервю за Блумбърг на следващия ден сръбският президент посочи, че с месеци не се е чувал с Владимир Путин. Също така отбеляза, че страната му не признава нито анексията на Крим, нито пък на завладените области в Източна и Южна Украйна, които Москва третира като свои след скалъпените „референдуми“.
И най-важното – нa 23 януари той излезе с телевизионно обращение към гражданите, където посочи, че ако Сърбия не приеме плана за уреждане на спора с Косово, изготвен от Франция и Германия, тя е заплашена от срив в отношенията с ЕС и изтегляне на международните инвестиции.
Задава ли се поврат във външната политика на Сърбия? Как да разчитаме посланията, които идват от Белград?
И със Запада, и с Москва
Традиционният курс, който следва Вучич и който се ползва с одобрение от мнозинството, е Сърбия да е и със Запада, и с Москва. Брайън Хойт Ий, помощник държавен секретар за Европа и Евразия към Държавния департамент на САЩ в близкото минало, наричаше политиката на Белград „седене на два стола“. Всъщност столовете са може би повече: Вучич има добри отношения и с Китай, с Ердоган, а и със страни като Обединените арабски емирства, които инвестираха в сръбската икономика.
Традиционният курс, който следва Вучич и който се ползва с одобрение от мнозинството, е Сърбия да е и със Запада, и с Москва.
Подобен модел на поведение имат и други в региона, ако се замислим. Като премиер на България Бойко Борисов се представяше за стожер на ЕС в Югоизточна Европа, а в същото време построи в ускорен срок „Балкански/Турски поток“, който в момента доставя газ на Сърбия и Западните Балкани, на Унгария и Гърция.
Сърбия продължи по същия път и след руското нахлуване в Украйна миналия февруари. От една страна Вучич не се присъедини към санкциите срещу Русия и настоява, че никога няма да направи това. Общественото мнение в Сърбия, водено от медиите под контрола на Вучич, симпатизира на Путин и е настроено крайно отрицателно срещу Запада и срещу Украйна.
От друга Белград периодично поддържа резолюциите в Общото събрание на ООН, осъждащи руската агресия. При това Вучич настоява, че членството в ЕС си остава стратегическа цел за Белград. Преустанови военните учения с Русия и Беларус. Дори заговори за енергийна диверсификация, появявайки се миналия октомври на церемонията за въвеждане в експлоатация на газовия интерконектор България-Гърция (в момента се изгражда и сръбско-български интерконектор). За капак, сръбското правителство одобри и санкции… срещу бившия украински президент Виктор Янукович и неговото семейство (понеже ЕС е приел такива във вече далечната 2014 г.).
Какво общо има Косово
По всичко личи, че линията „хем вълкът сит, хем агнето цяло“ се отстоява все по-трудно и трудно. Сръбското ръководство е под натиск от страна на ЕС и САЩ. От Вучич се очаква да се дистанцира от Русия и да се хване сериозно с разрешаването на споровете около Косово.
Войната в Украйна и напрежението в населените със сърби косовски общини, което се нагнетява още от миналото лято, мотивира западната дипломация да влезе в офанзива. На 20 януари в Белград бяха специалните пратеници на Евросъюза и САЩ Мирослав Лайчак и Габриел Ескобар, както и високопоставени представители на Германия, Франция и Италия.
От 2008 г. насам сръбско-руският съюз се крепи на подкрепата, която Москва оказва на Белград на международно ниво.
Именно затова и Вучич започна да се препозиционира и дори да подготвя почвата за споразумение, с което да се нормализират отношенията с Косово. Един вид признаване де факто на Косово като държава, без формален отказ от суверенитет върху територията на бившата сръбска провинция.
Ако това действително се случи, Русия ще изгуби важен коз в балканската си политика. От 2008 г. насам сръбско-руският съюз се крепи на подкрепата, която Москва оказва на Белград на международно ниво, включително в ООН. Уреждането на косовския спор ще отнеме влияние от Москва и ще донесе политически дивиденти на Запада. Нищо чудно и Косово да влезе в НАТО в обозримо бъдеще.
Накъде отиват отношенията между Белград и Москва
Това, разбира се, не означава, че Вучич ще изгори с лека ръка всички мостове към Русия. Той по-скоро ще направи отстъпки на Запада с цел да понижи натиска и в крайна сметка да избегне присъединяването към санкциите.
Скандалът с „Вагнер“ – включително подозренията, че групировката е отворила наборен център в Сърбия – е добре дошъл именно по тази причина. Сръбското ръководство може да си позволи да предприеме ответни мерки: рекламата по RT Балкани беше свалена на бърза ръка след излъчването ѝ, стенописът в центъра на Белград, възхваляващ руските наемници, беше замазан. Вероятните партньори на вагнеровците в средите на крайните националисти в Сърбия са със сигурност под засилено наблюдение от страна на полицията и службите.
Вучич винаги може да се оправдае пред Москва, че САЩ и ЕС са му извили ръцете.
Но действията против „Вагнер“ не са равностойни на директна конфронтация с Кремъл. Евгений Пригожин, основател на частната армия, е и без това в сложни отношения с други членове и групи в путнинския елит. И не на последно място: Вучич винаги може да се оправдае пред Москва, че САЩ и ЕС са му извили ръцете и са го накарали преко волята му да се обърне срещу „Вагнер“. Иначе казано, Сърбия е отново жертва.
Без значение дали в Москва приемат оправданията на сръбския президент за чиста монета, Русия също няма изгода да се обърне срещу Сърбия – една от малкото останали приятелски страни в Европа. В Белград ще продължат и в обозримо бъдеще да седят на два (или повече) стола.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
