Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Крим е Украйна". Отдалечава ли се Белград от Москва


Руският президент Владимир Путин и сръбският му колега Александър Вучич

Сърбия от години изпраща двузначни послания към Запада и към Русия. През последните дни официален Белград значително изостри тона срещу Кремъл. Означава ли това геополитически завой?

Президентът на Сърбия Александър Вучич зае публично две позиции против интересите на Русия през последните дни.

Държавният глава заяви, че Белград не признава и няма да признае анексирания украински полуостров Крим и окупираните райони на Украйна в Донбас за руска територия.

Вучич реагира и срещу руските опити сръбски граждани да бъдат вербувани да се бият на страната на Русия във войната ѝ в Украйна - като част от наемната военна групировка "Вагнер". В допълнение сръбският президент каза, че за Сърбия няма друг път, освен пътя към ЕС.

Сърбия, макар и кандидат за членство в ЕС, е страната в Европа, която отказва да наложи санкции на Кремъл заради войната в Украйна и геополитически от години опитва да балансира между интересите на Москва и Брюксел. Сръбският президент дори е вземал уроци по руски, за да може лично да преговаря с руския президент Владимир Путин, припомня Блумбърг. И това е само един от жестовете на близост, които Белград е демонстрирал пред Москва в годините.

След като Русия започна непредизвиканата си война преди почти година, Вучич не е разговарял с руския си колега през последните месеци. Сега изглежда, че и подкрепата му за политиките на Кремъл не е гарантирана.

Втвърдяването на тона спрямо Кремъл повдига въпроса дали Вучич намеква за възможен геополитически завой, или това е пореден ход в двойната му игра между Русия и Запада.

Какво каза Вучич

В интервю за "Блумбърг" Вучич каза, че Сърбия е отказала да подкрепи руската инвазия в Украйна "още от самото начало". "За нас Крим е Украйна, Донбас е Украйна - и ще си остане така".

Украинският полуостров беше анексиран от Русия през 2014 г. след незаконен референдум, като оттогава Москва смята тази територия за своя. ЕС и САЩ не признаха анексията и още тогава подложиха Русия на санкции.

Във вторник пред местната телевизия Хепи Вучич също така настоя Русия да прекрати усилията си да вербува сърби да се бият в редиците на частната руска групировка "Вагнер" в Украйна. Тя участва в едни от най-кръвопролитните и жестоки битки от началото на войната.

От началото на годината наемническата група "Вагнер", собственост на приближения до Путин Евгений Пригожин, пуска реклами на сръбски език в руски уебсайтове и групи в социалните мрежи, в които призовава доброволци да се присъединят редиците ѝ.

Сръбското законодателство забранява участието на граждани на страната в конфликти в чужбина и няколко души вече са били осъждани за това. Вучич се възмути публично от действията на „Вагнер“ и припомни, че сръбските доброволци в групата биха били подсъдими.

Той отхвърли твърденията, че "Вагнер" има присъствие в Сърбия, където прокремълски и ултранационалистически организации подкрепиха инвазията в Украйна.

Сръбският министър на отбраната Милош Вучевич също предупреди сърбите да не се присъединяват към частната руска армия. "Това ще доведе до правни последици, тъй като те могат да бъдат подведени под отговорност пред държавните органи", заяви Вучевич пред РСЕ/РС.

Сръбски доброволци участваха в сраженията заедно с проруските сили в региона на Донбас в Украйна през 2014 и 2015 г. Не се знае точният брой на участвалите, но според наблюдатели от 2014 г. насам десетки сърби са се записали да се бият там.

Сърбия и войната в Украйна

От март 2022 г. насам Сърбия е подкрепила няколко резолюции на Общото събрание на ООН, осъждащи руската агресия срещу Украйна. През октомври страната осъди и анексията на четирите украински области Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, като не призна референдумите, организирани от Русия.

Въпреки това Белград твърдо отказва да наложи санкции на Москва, продължава да осъществява редовни полети от и до руската столица, за разлика от останалата част от Европа, а сръбските градове се пълнят с все повече руснаци, облагодетелствани от безвизов режим на пътуване.

Медиите в страната също често предават руската пропаганда за войната. В свой анализ за Карнеги Юръп политологът Димитър Бечев пише, че сръбските медии представят войната като конфликт между Русия и САЩ, а не като руска инвазия в суверенна държава.

В Сърбия също така има и медии, спонсорирани от Кремъл, сред които сръбската служба на информационната агенция Спутник. Тя предстои да бъде разширена с онлайн телевизионен новинарски канал на сръбски език като част от франчайза на руската RT. Това са част от руските медии, на които ЕС също наложи санкции и разпространението им е забранено в страните от съюза.

Такива медии, пише Бечев, допринасят за преобладаващо проруските обществени нагласи, които социологически проучвания отчитат сред сърбите. Едно от тях е от 2022 г. на организацията "Нов трети път". Според него 59% от отговорилите обвиняват Запада за войната, 23% обвиняват Русия, а 18% смятат, че Москва и западните сили споделят отговорността.

С Русия или с ЕС

Освен с медиите и общата славянска и православна култура Русия печели влияние в Сърбия и с подкрепата си за позицията на Белград спрямо Косово. Москва не признава суверенитета на страната, която обяви независимост през 2008 г.

Нещо повече, сърбите винят САЩ за отцепването на региона, което може да оказва влияние и върху позицията им за войната в Украйна.

Косово има преобладаващо етническо албанско мнозинство. Там живеят и близо 120 000 етнически сърби. Страната се отдели от Сърбия след войната през 1998-99 г. Белград не я признава и насърчава сърбите в региона да се противопоставят на правителството в Прищина. Европейският съюз и САЩ признават независимостта на Косово.

Друга причина правителството в Белград да поддържа близост с Москва е енергетиката. Сърбия е изцяло зависима от вноса на руски газ, който получава на по-ниски цени от пазарните, а основната петролна компания в страната NIS е собственост на "Газпром". През май 2022 г. Сърбия сключи нов тригодишен договор за доставка на газ с руската компания. Основна част от руския газ за Белград преминава през България по продължението на руския газопровод "Турски поток", построено в третия мандат на ГЕРБ.

По друг начин обаче стоят нещата с икономиката. В това отношение Русия заема много по-незначителна роля с едва 6 % от външната търговия на Сърбия, пише "Блумбърг". За сметка на това най-големият вносител на сръбски стоки е Европейският съюз.

Сърбия е и кандидат за член на ЕС от 2014 г. насам, макар че преговорите вървят бавно и Вучич няколко пъти, последно в четвъртък, е казвал, че Сърбия вече „не е ентусиазирана“ за членство. Нежеланието на Белград да признае независимостта на Косово, както и да се присъедини към санкциите срещу Русия също са пречки според Брюксел.

Въпреки това в интервюто пред Блумбърг във вторник Вучич каза: "Знам, че ЕС е нашият път. Няма други пътища."

Също така фактът, че Вучич най-вероятно няма да скъса връзките си с Кремъл, не означава, че те няма да се отдалечат, пише Бечев.

Файненшъл Таймс писа в края на 2022, че Сърбия вече търси енергийна независимост от Русия, като обмисля да си върне мажоритарния контрол върху петролната компания NIS от "Газпром", за да избегне санкциите срещу Русия. Също така подготвя и няколко други проекта за диверсификация на енергийните източници, включително по-тясно сътрудничество с Унгария.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG