Сякаш не беше достатъчно, че веднага след като спечели парламентарните избори сръбският президент Александър Вучич замина за Москва, ами в същия ден Държавната дума на Русия ратифицира и един договор между двете страни. Той предвижда размяна на една страница от Мирославовото евангелие от XII век за 7 картини на руския художник Николай Рьорих.
Частта от средовековния ръкопис, намираща се в държавната библиотека в Санкт-Петербург, е последната страница от този оригинал, която се намира извън Сърбия. Решението за връщането й е натоварено с много символика. Освен че е най-старият кирилски текст в сръбската писменост, върху него полагат клетва президентите на Сърбия.
Александър Вучич почти нямаше време да се наслади на изборната си победа след вота в неделя.
В понеделник, още докато комисиите брояха бюлетините, той прие на четири очи в Белград специалния представител на ЕС за диалога между Сърбия и Косово Мирослав Лайчак. Във вторник замина за Москва за среща с президента Владимир Путин, а в сряда наблюдава сръбските гвардейци, участващи в Парада на победата. Той има и план за четвъртък - да се срещне с президентите на европейските институции в Брюксел, преди да отлети за Съединените щати. За събота беше планирана негова среща в Белия дом заедно с косовския президент Хашим Тачи, която да се проведе с посредничеството на Вашингтон.
Но този последен детайл от натоварената му седмична програма беше осуетен в сряда вечерта от Специализираната прокуратура за Косово. Оттам повдигнаха обвинение на косовския президент и Тачи заяви, че отменя полета си до САЩ.
Какво се случи на изборите?
Управляващата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СНС) спечели по предварителни данни 63,8 процента от гласовете. Освен нея в Народната скупщина влизат само още две формации - социалистическата коалиция на Ивица Дачич (10,6%) и Сръбският патриотичен алианс (СПАС) на Александър Шапич - с 4%.
Повечето опозиционни партии бойкотираха вота и няма да бъдат представени в 250-членния сръбски парламент.
Около 49 процента от избирателите упражниха правото си на глас, след като изборите, насрочени първоначално за 26 април, бяха отложени заради епидемията от коронавирус.
Убедителната преднина на Вучич беше изтълкувана от наблюдателите като силен мандат за още четири години във властта. Победата беше предизвестена.
Убедителната преднина на Вучич беше изтълкувана от наблюдателите като силен мандат за още четири години във властта. Победата беше предизвестена в кампания, проведена без публични събирания и в условия на строги карантинни мерки и полицейски час. Опозицията - слаба и разединена, не успя да удържи на уговорките за бойкот на изборите, давайки шанс на управляващите да подобрят резултата си от предишните избори.
„От доста време се занимавам с политика, но никога не съм изживявал момент като този. Спечелихме голямо доверие на хората, най-великите в Сърбия, в условия, когато малцина вярваха в това“, каза Вучич в партийната централа в изборната нощ.
В същото време, допълни той, СНС получи предупреждение от хората, че партията трябва „да бъде още по-отговорна и сериозна и че трябва да работим по-усилено и да постигнем максимално добри резултати за гражданите“.
Наблюдателната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) заяви в доклада си, че гласуването е преминало при спазване на правилата, но че изборът на гласоподавателите е бил ограничен от огромното предимство на управляващата партия и рекламата на правителствената политика в повечето големи медии.
Председателката на Делегацията на Европейския парламент за сътрудничество със Сърбия Таня Файон заяви, че резултатите от изборите ще доведат до влошаване на състоянието на демокрацията в Сърбия, тъй като в парламента няма да има представители на опозицията. Втората по големина група в Европарламента - на социалистите, призова да не се отварят нови преговорни глави със Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС.
Преговорите с Косово
Залогът за членството в ЕС зависи от уреждането на споровете с Косово. Новият мандат на партията на Вучич идва на фона на засилените международни усилия за възобновяване на диалога с Прищина, чиято независимост, обявена през 2008 г., Белград не признава.
Ричард Гренел, специалният пратеник на САЩ за преговорите в Сърбия и Косово, съобщи на 15 юни, че е получил обещания от Вучич и неговия косовски колега Хашим Тачи да се срещнат в Белия дом на 27 юни. Новината изненада Европейската комисия, която досега посредничеше на диалога. Неин представител заяви, че Брюксел не е бил информиран за инициативата, но че гледа позитивно на възможността за връщане на масата на преговорите на двете страни почти две години след като диалогът между Белград и Прищина беше замразен.
След срещата с Вучич в понеделник специалният пратеник на ЕС Мирослав Лайчак съобщи, че разговорите с посредничеството на ЕС ще бъдат подновени през юли. Лайчак обясни, че Европейският съюз предлага всеобхватно споразумение, което ще реши всички спорни въпроси между Белград и Прищина веднъж завинаги.
"Сърбия е част от Европа, вашите проблеми са и наши проблеми, решенията им са и наши решения", декларира европейският пратеник.
Вучич заяви, че твърдо подкрепя европейското посредничество. Изявлението му беше в отговор на въпрос за паралелните преговори под егидата на Съединените щати, за които властите в Прищина дават да се разбере, че предпочитат, и на които Евросъюзът не е поканен.
Ролята на Москва
Руският външен министър Сергей Лавров беше единственият високопоставен представител, посетил Белград в навечерието на изборите като част от совалка, включваща и Прищина. Той беше в Сърбия три дни преди отварянето на избирателните секции. След разговора с него Александър Вучич обяви, че би отхвърлил членството на страната си в ЕС, ако Белград не получи отстъпки срещу това да признае Косово и да спре усилията за присъединяване на Прищина към ООН.
Сръбският президент каза, че без съгласието на Москва бъдещите отношения с Косово не могат да бъдат уредени, а след като във вторник се видя с руския президент, написа в Туитър, че за него е било “много важно да чуе позицията и анализа на президента Путин”.
Но в сряда дойде съобщението за повдигнато обвинение на Хашим Тачи, така че тези дълго анализирани преговори така и няма да се състоят, поне не през тази седмица и не във Вашингтон.
Съдейки по многобройните публикации в руската преса, Москва следи с интерес и загриженост подготовката за възобновяване на диалога между Белград и Прищина, в който Русия не получи ролята на посредник. Вероятността да бъде постигнато споразумение за нормализиране на отношенията с Косово тревожи Русия, която не крие опасенията си, че това ще отвори пътя на Прищина и Белград не само към ЕС, но и към НАТО.
Владимир Путин, който беше в Сърбия през януари, ще посети отново страната през октомври, за да присъства на откриването на храма “Св. Сава” в Белград, съобщи президентът Вучич след срещата в Кремъл.
