Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ученици за предизборна употреба. Как да реагираме при политическа дейност в училище


Първи учебен ден в училище в България. Снимката е илюстративна.
Първи учебен ден в училище в България. Снимката е илюстративна.

Политическата дейност е забранена в образователните институции в България. Въпреки това в условия на предизборна кампания ученици могат да се окажат употребени за политически цели. Какви са механизмите на реакция в подобни ситуации?

Случката се развива през януари във варненска гимназия и макар тогава да няма още официална предизборна кампания, носи белези на употреба на ученици за политически цели.

Съученик на 17-годишния Димитър* идва при него и му показва празна бланка за подписи за референдум „в защита на българския лев“. Тя е взета от сина на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов - дванадесетокласник в същото училище. Партията на Костадинов организира национално допитване срещу въвеждане на еврото в България, а синът му събира подписи в подкрепа на метри от задния вход на гимназията.

„Раздразних се, че се провежда незаконна политическа дейност в училище, затова отидох при сина на Костадинов и скъсах подписката“, казва Димитър пред Свободна Европа. Постъпката му предизвиква напрежение и другият ученик го изблъсква леко.

Димитър не вижда да се събират подписи на територията на самото училище. Други ученици казват, че и по време на учебните часове са правени такива опити.

Историята стана известна от публикация на Костадинов във Фейсбук. В нея лидерът на проруската партия „Възраждане“ не без гордост казва, че синът му набира подкрепа за референдума и вече има почти 60 подписа от свои връстници. Подобни инициативи по думите на Костадинов се водят от пълнолетни ученици в страната.

Костадинов на практика употребява ученици за политическа цел.

Случаят е пример как с това изявление Костадинов на практика употребява ученици за политическа цел - както Димитър, определен от политика като „бабаит“ и „начинаещ евроатлантик“, така и на самия син на лидера на „Възраждане“. Според Димитър с тази позиция Костадинов подкрепя политическата дейност и физическото насилие в училище.

Проверка на образователното министерство не откри нарушение на територията на училището.

В предишна кампания сигнали срещу "Възраждане" имаше заради разпространение на "учебници" с лого и листовки на партията. От партията отрекоха. Преди дни столичният общински съветник Борис Бонев, който на изборите на 2 април за парламент не е кандидат, но наесен предстои местен вот, съобщи за листовки срещу него в столично училище, ръководено от бивш зам.-министър на образованието от ГЕРБ. Ръководството на училището отрече да има подобен случай.

Сигнали за такива нарушения по избори не липсват и подсказват въпроса какво се прави и кои са отговорните институции.

Какво е забранено в училище

По закон българското образование е деполитизирано. През април 2022 г. с решение на 47-ото Народно събрание е наложена пълна забрана на политическата и партийната дейност в учебни заведения. Против последните промени в Закона за предучилищното и училищното образование тогава гласуват единствено депутатите от ГЕРБ и „Възраждане“.

Според закона партийна дейност е „всяка дейност, извършвана от името и/или за сметка на политическа партия, (...) или на коалиция или инициативен комитет, регистрирани за участие в избори“. Политическата дейност е дефинирана като „целенасочена дейност за придобиване на държавна власт или оказване на влияние за нейното преразпределение, включително и чрез пропагандна и агитационна дейност“.

Според Елена Атанасова, програмен директор „Мониторинг на правата на детето“ към УНИЦЕФ - България, разпространението на подписки за референдума против еврото от страна на ученици може да се приеме за въвличане в партийна дейност.

„В контекста на споменатото в закона средство „чрез агитационна дейност с политически цели в полза или вреда на партия“, събирането на подписи за референдума е пряко свързано с предизборната кампания на партията.“

Регулации има и в законодателството по отношение на децата. Законът за закрила на детето (ЗЗДет.) гласи, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Според същия закон дете е всяко физическо лице до навършване на 18-годишна възраст. В тази група попадат и повечето ученици в България.

Как може да се реагира

Институциите в България имат механизми за противодействие на опитите за употреба на деца и ученици за политически цели в училищна среда. Министерството на образованието и науката (МОН) прави проверки по сигнали за такива случаи.

Проверките се извършват от съответното регионално управление на образованието или от служители в контролните структури като Инспектората към министъра на образованието и науката, пишат от пресцентъра на МОН в отговор на запитване на Свободна Европа.

В хода на проверките се изготвят протоколи и доклади, които потвърждават или отхвърлят твърденията в сигнала. МОН може да предложи мерки в случай на констатирано нарушение и да потърси дисциплинарно наказание.

Всички представители на обществеността следва да се възползват от възможностите за подаване на сигнали.

„Не само деца, родители и учители, но и всички представители на обществеността следва да се възползват от възможностите, които предоставя нормативната уредба за подаване на сигнали“, казват от МОН. Сигналите могат да се изпращат както до всяко от регионалните управления, така и директно до министерството.

Като ученик Димитър вече знае, че в ситуации на политическа или партийна дейност в училище може да се обърне към директора или да сигнализира на МОН и полицията. След сигнал по казуса от гимназията във Варна регионалното управление на образованието провежда такава проверка и установява, че на територията на училището не са събирани подписи.

Елена Атанасова от УНИЦЕФ казва, че при въвличане на дете в политическа дейност, каквото Законът за закрила на детето забранява, могат да се сезират и други институции. Въвличането може да се изследва във всеки конкретен случай от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), МВР, кмет и други органи по закрила.

Свободна Европа потърси становище по темата и от ДАЗД, но до редакционното приключване на текста не беше получен отговор.

През 2021 г. агенцията излезе с апел към партиите и коалициите, регистрирани за изборите на 11 юли, да не въвличат деца в политическа агитация и да не ги използват за предизборни цели.

Между незаконната дейност и полезното участие

От МОН съобщават, че освен с проверка на сигнали, се занимават и с превенция, която има за цел да култивира у учениците „трайни навици по отношение запазване на политическата неутралност“.

Според УНИЦЕФ обаче не всички дискусии и дейности, свързани с политика, трябва да подлежат на подобна забрана. „Обсъждането на горещи политически теми като войната в Украйна, съдебната реформа и приемането на еврото е част от обществения живот и живота на децата“, казва Елена Атанасова.

Едно дете може да има политически убеждения. Забраната е то да бъде въвличано в политически дейности.
Елена Атанасова, УНИЦЕФ

По думите ѝ държавата трябва да осигури баланс при преценката за забрана или стимулиране на изразяването на определени възгледи от страна на деца и ученици. „Едно дете може да има политически убеждения. Забраната според закона е то да бъде въвличано в политически дейности.“

В България няма съдебна практика по този въпрос. Според Атанасова може да се потърси аналогия със забраната облеклото на учениците да изразява религиозната им принадлежност. Тази разпоредба е израз на принципа за зачитането на чуждите права и елиминирането на напрежението в училищната среда, която трябва да бъде достъпна за всички.

Образователната система трябва да подготвя учениците да водят дебати и да мислят критично, смята още Атанасова. За тази цел е нужно училището да предоставя подходяща среда за активно участие. „Ако такава среда липсва, това също създава условия за подвеждане и манипулиране на децата.“

* Името е променено с цел запазване на анонимност.

  • 16x9 Image

    Катерина Василева

    Катерина Василева е журналистка в Свободна Европа от 2023 година. В момента изучава "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Интересува се от социални и политически теми, култура, медийна грамотност и права на жените.

XS
SM
MD
LG