Служебното правителство одобри повторно предложението на министерството на правосъдието за законови промени, регламентиращи механизма за разследване на главния прокурор. Това съобщи правосъдният министърът Крум Зарков на пресконференция в сряда.
Новината идва, след като в края на януари Народното събрание не успя да приеме въпросния механизъм. Преди това законопроектът с промените беше изготвен от правосъдното министерство и одобрен от кабинета през декември.
Липсата на механизъм за разследване на главния прокурор е критикувана от редица международни организации, а въвеждането му е условие България да получи достъп до останалите пари по Плана за възстановяване.
В предложението, което беше гласувано от Министерския съвет в сряда, има само минимални промени в сравнение с първата версия, одобрена през декември. Остава идеята наказателен съдия от Върховния касационен съд, апелативен съд или окръжен съд, но с ранг на върховен съдия да може да ръководи разследване срещу главния прокурор, ако възникнат предпоставки за това. Идеята е човекът, който разследва главния прокурор, да не е негов подчинен.
"Това не е цялата съдебна реформа, но без този законопроект съдебна реформа няма да има, защото това е лакмуса за политическа воля", каза Крум Зарков след края на заседанието на Министерския съвет.
Той добави, че се надява промените да бъдат приет още в първите месеци на бъдещото Народно събрание.
При предишния опит за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор се стигна само до гласуване на първо четене. Първо обсъждането в правната комисия беше отложено по предложение на ГЕРБ. След това законопроектът беше приет с гласовете на „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и част от ГЕРБ. ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ се въздържаха.
До второ четене в правната комисия на парламента така и не се стигна, след като нейният председател Радомир Чолаков от ГЕРБ отказа разглеждането им да мине по-бързо, а само няколко дни след това президентът Румен Радев разпусна Народното събрание.
Тогава Чолаков обясни отказа си с правилника на парламента, но беше разкритикуван, че е позволил бързото разглеждане на други законопроекти като например промените в Изборния кодекс, с които беше върната хартиената бюлетина.
