Шествие за култура с "един повод" - настояването за оставка на директора на Народния театър Васил Василев и "една причина" - искане за ново законодателство и деполитизиран театър. С тези заявки актьори, режисьори, хора на театъра, извървяха в четвъртък пътя от Министерството на културата до Министерския съвет и президентството.
Те са обединени в новосъздаденото "Движение за култура", а шествието беше първата му мащабна акция.
Режисьорът Александър Морфов, в чиято защита се ражда идеята за обединението, се присъедини за първи път към проява на свои поддръжници, след като беше дисциплинарно уволнен от Народния театър.
До тази развръзка се стига след месеци на напрежение, започнало с протеста на Морфов срещу назначението на бившия пиар на ДПС Велислава Кръстева в Народния театър и завършило с неговото уволнение и напускането на Кръстева.
"Управлява ни политическа амнезия", каза Морфов пред колегите си и медиите, цитиран от БНР.
По думите му това, което се случва в Народния театър, е "огледало на това, което се случва в държавата". А като син на офицер иска да каже на президента Румен Радев, че думи като "чест и достойнство" са изчезнали, а самият държавен глава се е превърнал от офицер в политик.
Според Морфов обаче има "нещо удивително" в това, че хора са се събрали в подкрепа на "смисъла, истината, правдата", след като "тази правда и тази истина в тази държава отдавна е унищожена".
В "Движение за култура" присъстват имена като Валери Йорданов, Камен Донев, Лилия Абаджиева, Албена Колева, проф. Георги Каприев. Към шествието се присъединиха Христо Гърбов, Иглика Трифонова и други.
По време на шествието Валери Йорданов прочете част от исканията - освен оставката на Василев, чието "оставане на поста ще отвори трудно поправими рани на българската култура", се иска "адекватен закон", в чието написване да участват творците и актьорите.
От движението заявяват още, че никой от тях не иска директорски пост, но "не молим, а настояваме да бъдем привлечени при създаването на нормативната база, нашият глас да бъде чут".
По думите на Лилия Абаджиева представители на "Движение за култура" са провели среща със служебния министър на културата Найден Тодоров, който обаче е повторил позицията си, че не вижда законови основания да поиска оставка на Васил Василев.
Защо "Движение за култура"
Уволнението на Александър Морфов "отвори тапата на бутилката на българската култура и от нея не излезе нищо добро". Зад тази позиция застанаха интелектуалците, когато представиха създаването на "Движение за култура" в понеделник.
Според Камен Донев един от проблемите, които трябва да се решат в бъдеще, е да се създаде регулаторен механизъм, който да не позволява на един директор да превишава моралните норми. Както и да не се превръща в едноличен собственик на поверената му културна институция.
"Оказва се, че когато един директор спечели конкурс, говоря за всички театри, той става като че ли едноличен собственик на този театър. Все едно си го е купил", каза в понеделник и актрисата Албена Колева.
Според нея директорите не може да нямат коректив в лицето на творческа личност, която да има отношение към репертоара, режисьорите и актьорския състав на театъра.
По думите на театралната режисьорка Лилия Абаджиева е очевидна необходимостта да не се допуска един държавен културен институт да изпада в "самодържавие и управление от една личност, която понякога е способна да разруши постиженията на поколения преди нас".
Абаджиева настоява и за изграждането на регулаторен механизъм за консолидирания бюджет на държавните и общинските културни институти, който е около 200 млн. лева, конституиращ правила за начина, по който се разходват тези средства. Както и правила, които формулират структурата на културните институти.
"Движение за култура" си поставя и по-голяма цел в перспектива – да участва в изработването на стратегия за българската култура, която да предполага устойчивост и развитие на целия културен сектор.
Творци срещу администрация
Проблемът Народен театър е заложен още в нормативната уредба на Министерството на културата относно конкурсите за директори и по-точно в състава на комисиите, каза акторът Николай Додов при представянето на движението. Според него не е логично повече от половината от членовете на комисиите да са чиновници.
Според Наредбата за провеждане на конкурси за директори на държавните културни институти, комисиите, които ги избират, трябва да са съставени най-малко от 7 души, като сред тях задължително трябва да има представител на администрацията на Министерството на културата, юрист, финансист и представител на общината. Остават три места за представители на творческата гилдия.
Една от идеите на "Движение за култура" е отграничаването на творците от една страна от администрацията в културния сектор и от друга – от нетворческите сфери.
Мястото на политиката в културата
За тотална деполитизация на културния сектор призова в понеделник кинорежисьорът Костадин Бонев от името на движението. “В момента ние имаме министерства, които са бастиони на управляващата партия", каза той. По думите му така се стига до назначаване на партийни чиновници в културните институти, за които артистите са просто служители и "трябва да изпълняват техните прищевки“.
По думите на Бонев "хората на изкуството трябва да бъдат автономни, напълно независими от администрацията".
Служебният министър на културата Найден Тодоров в началото на седмицата също заговори за "деполитизация" в културата, като каза, че може да се предложи законова промяна директорите на културни институти да нямат право на участие в ръководни органи на политически партии. Васил Василев е един от примерите за обратното, тъй като е част от "Българска прогресивна линия" - формация, учредена от бивши социалисти през 2021 г.
И един парадокс за преодоляване
Парадоксалното е, че желаната деполитизация на културата, всъщност трябва да се извърши от политически лица – депутатите. Както и всички останали промени в законодателството, които ще инициира "Движение за култура". А депутати в последните вече точно две години има нарядко и замалко.
Пътят на всяка една законодателна инициатива в сектора минава през внасяне, обсъждане и гласуване в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, след което тя се внася в пленарна зала. За да се случи това, трябва да има работещ парламент с малко по-дългосрочна перспектива.
На въпрос на Свободна Европа как "Движение за култура" смята да преодолее този проблем и да убеди законотворците, че културата в България също има нужда от ремонт, проф. Георги Каприев отговори, че това, което то може да придвижи напред е общественият дебат.
„Ние нямаме властови лостове в ръцете си, но можем да създаваме обществено мнение на нетърпимост към тази ситуация и всъщност това е, което правим извън предложенията ни за създаване на закони, законови промени и т.н. Ние сме група за обществен натиск“, каза той.
Така на първо време "Движение за култура" смята да очертае проблематичните зони в сферата, след което да започне работа със заинтересовани хора от целия културен сектор, които имат достатъчна юридическа и административна компетентност, за да дефинират начините за справяне с тях.
