България има “значителни проблеми” с независимостта на съдебната система, корупцията и дискриминацията към хора с различна полова идентичност и към ромската общност. Това са част от заключенията в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права, който се отнася за 2022 г.
Освен това документът цитира случаи на жестоко и унизително отношение от страна на властите към арестувани хора, мигранти, деца в институции, както и произволни арести и атаки срещу свободата на медиите.
Безнаказано участие в корупционни практики
Според доклада корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми, които засягат независимостта и безпристрастността на съдебната власт в България. Общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск.
“Въпреки че законът предвижда наказателни санкции за корупция на длъжностни лица, правителството не прилага ефективно закона и според сведения длъжностни лица във всички клонове на властта са участвали безнаказано в корупционни практики”, се казва в частта за България на доклада.
“През 2022 г. имаше многобройни съобщения за корупция в правителството.”
Като пример се посочва случаят с частната лаборатория “Евролаб 2011”, която от години извършва контрол на храните на границата с Турция. През 2022 г. Директорът на Българската агенция за безопасност на храните Христо Даскалов и зам.-министърът на земеделието Иван Христанов съобщиха за предлагани подкупи, а след това и за заплахи срещу тях заради опита си да върнат дейността под държавен контрол.
Докладът на Държавния департамент посочва като проблем в България “корупцията, неефективността и липсата на отчетност”, които засягат независимостта и безпристрастността на съдебната система.
“Общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и раздават правосъдие по различен начин за различни граждани”, се казва в доклада.
Документът цитира сведения за насилствено и унизително отношение към арестувани хора. Даден е пример с 42-годишен мъж от Берковица, арестуван за притежание на наркотици и обвинен, че е нападнал полицай. След ареста си той е бил хоспитализиран с рани на главата и травми на белите дробове, а властите са твърдели, че те са получени от “неколкократно падане върху маса”.
Докладът посочва като проблем и злоупотребата от страна на властите с правомощията им за арест. Като пример за произволен арест се посочва този на ученик от София, който беше задържан за това, че е написал “Save Ukraine” върху Паметника на съветската армия. Впоследствие арестът му беше обявен за незаконен. Споменава се и задържането на бившия премиер Бойко Борисов, говорителката му Севделина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов. Арестите и на тримата бяха признати за незаконни от съда.
Корпоративен и политически натиск върху медии
Медиите са подложени на корпоративен и политически натиск, се казва още в доклада.
“Неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното държавно регулиране на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно увредиха медийния плурализъм”, се казва още в документа.
Като примери за натиск над журналисти се посочват заплахи и физически посегателства, които властите не разследват. Припомня се, че делото срещу трима души за нападението срещу журналиста Слави Ангелов все още продължава. Друга тактика за натиск срещу журналисти са делата, се посочва в доклада. Сред посочените примери е делото на бившия председател на Софийския градски съд (СГС) и настоящ апелативен съдия Светлин Михайлов срещу сайта Медиапул, главната му редакторка Стояна Георгиева и журналиста Борис Митов.
Сред другите проблеми, идентифицирани от доклада, е отношението към мигранти и търсещи убежище хора. Посочва се и “обществената нетърпимост към малцинствените групи”, включително случаи на дискриминация и насилие към представители на ЛГБТ общност и ромската общност. Посочва се, че няма достатъчна подкрепа за жертвите на домашно и сексуално насилие, както и че хората с увреждания нямат равен достъп до образование, здравни услуги, обществени сгради и транспорт.
