По-възрастните руснаци са по-склонни да подкрепят войната, която Русия води в Украйна. Това показва допитване до населението година след началото на руската инвазия.
Девет от десет анкетирани над 70 години казват, че подкрепят военните действия на Путин. Сред техните деца - руснаци на възраст от 40 до 50 години - нивото на подкрепа е значително по-ниско.
Три четвърти от хората над 60 години гледат телевизия всеки ден, а по-голямата част от руския телевизионен ефир представлява пропаганда за войната.
Марина Аронова от регионалния сайт на Радио Свободна Европа - Сибир.Реалии разказва три истории за това как децата търсят нестандартни начини да спасят родителите си, отровени от телевизионната пропаганда.
"А сега да хвърлим ядрена бомба в Киев – и готово"
"Когато започна войната, със съпруга ми не повярвахме веднага, че това изобщо е възможно в 21 век. Бяхме в шок“, казва 42-годишната Евгения от Владивосток.
"Когато научих новината, избухнах в сълзи. Обадих се на майка ми, питам я: "Чу ли вече?" Но тя не можеше да каже нищо, тя също плачеше".
Синът на Евгения учи в Германия и тя осъзнава, че ако границите бъдат затворени, може никога повече да не го види. С мъжа ѝ вземат билети за първия възможен полет - до Ташкент. "Решихме, че най-важното е да се измъкнем, а след това на място ще мислим какво следва."
Родителите им остават в Русия, а Евгения и мъжът ѝ в крайна сметка се установяват във Виетнам. Не могат да идат в Германия, защото нямат европейски визи, но синът им може да ги посещава.
Евгения поддържа връзка с майка си по Скайп. "И около месец след заминаването ни изведнъж започнах да забелязвам как отношението ѝ се променя".
След безмилостното бомбардиране на украинския град Буча, в което загинаха стотици цивилни, Евгения говори с майка си.
"А хубаво ли ни беше 8 години да бомбардират Донбас! Какво си мислеха: ще убиват децата ни, а ние няма да отговорим с нищо?", казва ѝ възрастната жена.
Евгения е изумена и шокирана от "кръвожадността" на майка си. Пита я защо говори така, след като в Буча са избити невинни хора - жени и деца. И получава отговор:
„Те никак не са невинни, защо пак върнаха нацизма?"
Евгения се надява майка ѝ да се осъзнае, но става по-лошо. "Мама изведнъж обяви, че трябва да спаси внука си от Германия." Обяснила ѝ е, че "местните нацисти" могат да го наранят и че именно Германия "заразява" Украйна с нацизъм.
"Ако не ги бяхме изпреварили, те първи щяха да нападнат и сега войната щеше да е не в Украйна, а в Русия. Но те не са изчислили: нека хвърлим ядрена бомба върху Киев - и толкоз".
Евгения осъзнава, че майка ѝ е облъчвана от пропагандата, идваща от телевизията, която гледа всеки ден, по цял ден. Решава да направи така, че майка ѝ да няма време за гледане на телевизия.
Обажда се на нейна приятелка, която обича здравословния начин на живот, и я моли да я взема със себе си на всекидневните 2-3-часови разходки. Записва я и на уроци по рисуване.
"Когато започна да излиза от къщата по-често и да не гледа зомбиращата телевизия, се почуства значително по-добре. Тя спря да свежда всички разговори до пропагандни лозунги, вместо това започна да показва рисунките си, да разказва какво е видяла на разходка."
После я кани във Виетнам, но майка ѝ отказва с мотива, че не знае английски. Евгения я мотивира да учи езика. Възрастната жена вече има свободно време, само за да върши домакинска работа - "вилата, разсада, разходките, уроците по рисуване, уроците по английски..."
"Нас, руснаците, не ни обичат и ни обиждат"
Бащата на 45-годишната Олга е украинец, но от 18-годишен живее в Русия, на север. След началото на войната казва на дъщеря си, че те, хохолите (обидно прозвище на украинците - бел. ред.), "много си измислят и много лъжат в интернет".
"Обърнете внимание: той, стопроценов украинец, нарича хората от родната си страна "хохоли"! Питам го, това е твоята родина, как можеш да кажеш такова нещо?!"
Повече разговори за войната Олга не води с баща си. И двамата знаят, че "ще се сбият".
"Родителите на съпруга ми също са в беда", казва Олга. Те са пенсионери и по цял ден гледат телевизия. Преди година свекърът и свекървата са ужасени от случващото се, от действията на Русия. По-късно обаче казват, че всички не харесват и обиждат руснаците.
"Америка иска да ни залови, ако не бяхме нападнали, те щяха да ни нападнат" - и по-нататък продължава направо по пропагандната методология", цитира тя думите на свекъра си.
Съпругът ѝ не е шокиран от факта, че те вярват на всичко и без да се замислят повтарят това, което им казват от телевизора. "Това, което го шокира най-много, беше колко безчувствено всички те приемаха всичко. Те какво, не им пука, че убиват хора ли!?"
"Търпението на Путин скоро ще се изчерпа"
След смъртта на майка си, 50-годишният Павел от Красноярск прибира баща си да живее със семейството му.
Възрастният мъж прекарва цялото си време пред телевизора, но преди войната гледа предимно стари филми, а сега - само новини. "Последното нещо, което исках да слушам, бяха всички тези глупости, затова му купих безжични слушалки, за да не гърми телевизорът в целия апартамент", казва Павел.
Той и жена му забелязват, че след като гледа Первий канал (руска национална телевизия, която обхващаща 98,8% от зрителите на територията на Русия- бе.ред.)., баща му става много раздразнен, всяка дреболия го ядосва.
При опит да му направи забележка, възрастният му баща излива купища пропаганда срещу него: че има война срещу самото съществуване на Русия, срещу "нашите ценности", че иска да остане мъж и баща, а не "родител номер две или пет", че...
Павел вижда, че е безполезно да спори, затова показва снимки и видеозаписи от престъпленията на руските военни в Украйна.
"Но той дори не погледна. Възмути се, че му пробутвам „фалшификати“, направени от враговете на Русия."
Казва, че украинците сами са си виновни, защото искат да влязат в НАТО, "за да могат западните страни да се доближат до самите ни граници". Казва, че сега украинците "ще си платят", задето искали да нападнат Русия.. Казва, че това е "само началото" и "скоро търпението на Путин ще се изчерпи и ние ще започнем да се бием истински".
"Той дори не ми даде дума да кажа, не чу никакви аргументи и само се ядоса повече, когато се опитах да му възразя. За първи път разбрах какво е зомбиране и че тук думите няма да помогнат. Ако не събудите емпатия, нищо няма да излезе", казва Павел.
Разпечатва снимки на всички роднини и приятели, които баща му познава и ги закача на стената. Казва на баща си, че във войната "всеки момент можем да загубим хора, които ценим".
Няколко дни по-късно научава за смъртта на седмокласник по време на бомбардировки в Сергиивка. Негов братовчед е на същата възраст. Маха снимката му от стената, а на въпрос от баща му защо, казва, че сега не може да гледа спокойно снимката на Кирил, защото постоянно мисли, че може да умре и той така, под бомбите.
"Не искам да се разстройвам, затова го махнах. Кирил много прилича на това момче, което почина."
По-късно при обстрел в Славянск загива жена на приблизително същата възраст като лелята на Павел. Маха и нейната снимка от таблото. Продължава да маха снимки от таблото.
Един ден баща му му казва: "Прибери си таблото. Разбирам."
Възрастният мъж започва по-често да гледа любимите си филми, вместо Первий канал - Павел му е записал цяла колекция от тях.
"И така, той се възстановява."
