Това е тема, по която привидно съществува съгласие: не, жени не трябва да продължават да бъдат убивани от техни бивши и настоящи партньори, и да, те трябва да получават по-добра закрила. В същото време обаче убийствата продължават.
Случаят на 32-годишната Кристина Благоева е поредният в дълга статистика. Тялото ѝ беше намерено в петък в багажника на кола, с два куршума в гърдите. За убийството ѝ беше обвинен мъж, с когото Благоева е имала връзка.
Медии, експерти, юристи веднага заговориха за домашно насилие. Според международните регламенти случаят представлява именно това. Но не и според действащото българско право.
Дори Кристина Благоева да беше подала сигнал до полицията, тя нямаше да получи ограничителна заповед, посочиха специалисти, с които Свободна Европа разговаря. Обвиняемият нямаше да получи забрана да я доближава, каквато възможност предвижда Законът за защита от домашното насилие. Защото според този български закон случаят на убитата Кристина Благоева не попада в обхвата му.
От години десетки неправителствени организации в страната призовават той да бъде променен, така че жени като нея да получават навременна и адекватна закрила. Няколко поредни парламента обаче не направиха това.
Поредната (не)преброена жертва
За броя на пострадалите от домашно насилие в България продължава да няма официална статистика. Въпреки че преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев каза, че се наблюдава ескалация на случаите, нито една държавна институция не събира общи данни за тях.
Скорошно изследване на Националния статистически институт обаче показа, че всяка трета българка на възраст между 18 и 29 години е преживявала насилие от страна на свой настоящ или бивш партньор. Още данни идват и от телефон 112, на който през последните три години са регистрирани над 110 000 сигнала, свързани с домашно насилие.
Неофициални данни идват и от гражданските организации, които предлагат безплатна психологическа подкрепа на жертви на насилие. Убитата Кристина Благоева се е свързала с една от тях – „Асоциация Анимус“ – на 9 март. Пред служителите на асоциацията тя е разказала, че ден по-рано мъж, с когото е имала интимна връзка, я е заплашил с убийство. Впоследствие я е дебнел и преследвал.
В петък тялото на младата жена беше открито натъпкано в багажника на автомобил, а прокуратурата обвини Калоян Каймакчийски за убийството. Според обвинението вероятният му мотив е, че Благоева е прекратила връзката си с него.
Защо законът нямаше да защити Кристина
След случая се чуха множество въпроси, сред които и защо Благоева или организацията „Анимус“, към която тя се е обърнала за психологическа подкрепа, не са подали сигнал в полицията. Както от „Анимус“, така и от фондация П.У.Л.С., която също помага на пострадали от домашно насилие, обаче казаха, че дори и със сигнал в МВР убитата жена вероятно нямаше да получи своевременната защита, от която се е нуждаела.
Причината за това е в действащия Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН), който по думите на Юлия Андонова от П.У.Л.С. „не работи“. Той е законът, който урежда издаването на ограничителни заповеди, с които се забраня на насилника да доближава жертвата. Той обаче не предвижда такава възможност за хора в ситуацията на Благоева.
Според настоящия текст на закона домашно насилие е „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, […] извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.
Благоева обаче не е била нито в семейна връзка, нито в съжителство със заподозрения Каймакчийски, нито има деца от него. А това означава, че не попада в обхвата на закона и не е имала право да поиска ограничителна заповед, единодушни са Юлия Андонова от „П.У.Л.С.“ и Катя Кръстанова от „Анимус“.
„Ако Кристина беше подала такава молба [за ограничителна заповед], малко вероятно е някой съд изобщо да допусне разглеждането ѝ“, каза за Свободна Европа Кръстанова.
Единствената друга възможност за защита, която хора като Кристина Благоева имат, е да се обърнат не към съда, а към полицията. Тогава обаче сигналът е не за домашно насилие, а за закана за убийство и следене.
По думите на Кръстанова и Андонова обаче това не е ефективен начин за защита. За разлика от ограничителната заповед, която се издава в най-кратки срокове, преди органите на МВР да могат да предприемат действия, те трябва да съберат доказателства за евентуално престъпление.
„Това отнема месеци. В случая жената е била жертва на психически тормоз, на следене и дебнене, на индиректни заплахи за живота ѝ – това са изключително трудни за доказване факти, които отнемат много време на полицията“, посочва Кръстанова.
„Остаряло“ разбиране за човешките взаимоотношения
Това на практика означава, че действащият закон не обхваща една огромна рискова група – хората (независимо дали жени или мъже), които са жертви на насилие от страна на партньор, с когото обаче не делят общ дом и не плащат общи сметки. С други думи – хора, които са в интимна връзка, но без „фактическо съпружеско съжителство“, каквото е изискването в Закона за защита от домашното насилие.
„Замислете се колко хора са в такава ситуация – гаджета са, но не живеят заедно, дали защото са твърде млади и още живеят с родителите си, дали защото са разведени и имат деца и самостоятелен начин на живот, дали просто живеят отделно, работят много и прекарват само уикенда заедно“, отбелязва Андонова.
По думите ѝ настоящата формулировка в закона отразява едно изключително „остаряло“ разбиране за човешките взаимоотношения, което не отговаря на днешната действителност.
Този подход се различава и от логиката, възприета в основния документ, който регламентира защитата от домашното насилие в Европа - Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция. Тя не беше приета в България.
В нея изрично е записано, че домашно насилие представляват всички актове на насилие „между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата“.
Плашилото „хомосексуални връзки“
Именно заради това, както и заради множество други пропуски в българския закон, миналата година в него бяха предложени промени. По време на кабинета на Кирил Петков Министерството на правосъдието стартира работна група с представители на всички институции, няколко действащи съдии и представители на неправителствените организации.
Сред множеството предложения беше и идеята остарялото понятие „фактическо съпружеско съжителство“ да бъде заменено с „интимна връзка“, така че обхватът на закона да включва и партньори, които не са живели заедно.
Идеята обаче не намери място в окончателния вариант на законопроекта.
Пред Свободна Европа от фондация „П.У.Л.С.“ казаха, че неофициално им е било съобщено, че предложението е било отхвърлено на Експертен коалиционен съвет от БСП и „Има такъв народ“. Техният основен аргумент е бил, че с понятието „интимна връзка“ от закона ще могат да се ползват с право на закрила и хора, които са в хомосексуални връзки.
Свободна Европа изпрати въпроси до двете партии за позициите им, но не получи отговори.
Тогавашната министърка на правосъдието Надежда Йорданова от „Демократична България“ не пожела да коментира кои от коалиционните партньори са били против идеята обхватът на закона да бъде разширен, така че да не включва само отношения, при които е имало съжителство.
Тя обаче потвърди, че противниците на предложението са изтъкнали като мотив евентуалното според тях включване на хомосексуални двойки в обхвата му. По думите ѝ намесването на темата за ЛГБТ хората е било само един детайл.
„Беше обсъждано и това, но основният проблем беше как ние отсяваме действително дълготрайните връзки от тези, които са мимолетни, случайни и нямат характера на такава трайна обвързаност“, каза Йорданова пред Свободна Европа.
Въпреки че в крайна сметка изискването за „съжителство“ остана в текста, законопроектът така и не беше приет. През януари, отново с аргументи, свързани с фрази като „традиционни християнски ценности“ и „джендър идеология“ депутатите от „Възраждане“, БСП, ГЕРБ и „Български възход“ изцяло отхвърлиха готвените промени.
„Грозната истина“
По думите на Йорданова, която беше сред вносителите на законопроекта в миналия парламент, формацията ѝ ще направи повторен опит той да бъде приет и в новото Народно събрание. Тя каза и че осъзнава необходимостта обхватът на закона да бъде разширен, така че да включва и случаи на домашно насилие без съжителство, затова в момента се работи по нови формулировки, които да задоволят „консервативните“ части от обществото.
За Юлия Андонова от „П.У.Л.С.“ отхвърлянето на законопроекта и конкретната разширена защита заради неясни опасения от „джендър идеололгия“ е „абсолютна глупост“. Междувременно, вече години наред, цената за тази глупост се плаща от десетки жени – със здравето и животите им.
„Ние нямаме работещ закон. Явно няма политическа воля хората да живеят достойно в тази страна“, казва Андонова.
„Това е грозната истина“, добавя тя.
