Лена Бориславова от "Продължаваме промяната" (ПП) положи клетва като народен представител при първото заседание на 49-ото Народно събрание в сряда сутринта. Това се случи, въпреки че във вторник тя самата съобщи, че не иска да бъде депутат.
Бориславова беше избрана от листата на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" в София на изборите на 2 април. Тя съобщи, че се отказва от мястото си в парламента на 11 април.
Централната избирателна комисия (ЦИК) обаче отказа да вземе решение във вторник, с което да заличи Бориславова от списъка и нейното място да заеме следващият в листата на коалицията. В крайна сметка тя се закле като народен представител и мандадтът ѝ формално започна.
Преди дни ЦИК уважи други подобни искания - като това на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов и на Асен Балтов от ГЕРБ. И двамата бяха избрани за депутати в 49-ото НС, но поискаха да се оттеглят преди конституирането на парламента и ЦИК им позволи.
Имената на избраните депутати бяха обявени от комисията с решение от 8 април, което е публикувано в "Държавен вестник" на 10 април. Там Бориславова фигурира, а Трифонов и Балтов - не.
Мотивът на ЦИК да откаже за вземе решение и за кандидатката от ПП е, че списъкът с избраните е оповестен в държавния официоз, а заявлението на Бориславова за отказ от мандат е подадено след това.
Досега практиката на изборната администрация в годините - макар оспорвана от нейни членове като Цветозар Томов, е обратната - да позволява на избрани народни представители да се отказват от местата, за които са избрани. По данни на ЦИК от 2021 г. институцията е взела около 30 подобни решения за представители на различни парламентарни партии.
За първи път подобно решение след избори ЦИК взе през 2014 г., когато Делян Пеевски - народен представител от ДПС и към днешна дата санкциониран от САЩ по закона "Магнитски", беше избран в Европейския парламент, но се отказа постфактум.
След това практиката продължи, като няколко пъти от нея се възползва лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. На няколко поредни парламентарни избора той беше избиран за депутат, но се отказваше от мандата си преди клетвата. През 2005 г., когато за първи път участва в избори като кандидат от партията на бившия премиер Симеон Сакскобургготски - НДСВ, Борисов отказа за положи клетва и парламентът започна работа с 239 души вместо с 240, както е по конституция.
Според Цветозар Томов, член на ЦИК, и някои изборни експерти тази практика е порочна. Причината е, че Изборният кодекс предвижда, че кандидатите за депутати могат да се откажат от листите в 7-дневен срок преди изборния ден. Няма процедура това да се случи след провеждането на вота. Но мнозинството в ЦИК обикновено е на друго мнение.
Сега, за да се оттегли от Народното събрание, каквато воля заяви, Лена Бориславова трябва да подаде официално оставка, а пленарната зала формално да я гласува, за да се прекрати мандатът ѝ. Още в сряда след заседанието на 49-ото НС Бориславова е подала заявление за оставка, съобщи БТА, позовавайки се на пресцентъра на Народното събрание.
Когато оставката бъде гласувана, депутат трябва да стане Петър Петров - следващият от листата на коалицията и също представител на ПП. Според решение на Конституционния съд залата няма право да откаже на народен представител да напусне институцията по собствено желание чрез подаване на оставка.
Първото заседание на новото Народно събрание се проведе в сряда, след като в понеделник президентът Румен Радев го свика с указ. Изборите за 49-тия парламент се проведоха на 2 април.
В новия парламент ГЕРБ-СДС има 69 депутати. Втората политическа сила „Продължаваме Промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) има общо 64 народни представители, "Възраждане" - 37, ДПС - 36, БСП - 23 и "Има такъв народ“ (ИТН) - 11.
