Връзки за достъпност

Извънредни новини

Може ли наистина Ердоган да загуби изборите в Турция


Димитър Бечев. На фона са Реджеп Тайип Ердоган и Кемал Кълъчдароглу. Колаж
Димитър Бечев. На фона са Реджеп Тайип Ердоган и Кемал Кълъчдароглу. Колаж

На 14 май Турция е изправена пред съдбоносни избори. Шансът избирателите да детронират настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган е напълно реален. Ако това се случи, ще доведе ли наистина до рязка и безусловна промяна? Димитър Бечев потърси отговора.

Определението за „демокрация“ е предмет на дългогодишни спорове както след научните изследователи, така и сред медийните коментатори и анализатори. Познати са най-различни дефиниции – къде по-всеобхватни и дори включващи други ключови понятия като „върховенство на правото“, къде по-тесни, акцентиращи върху ролята на изборите като основна черта на демократичната уредба. Ако вземем като критерий последната тясна дефиниция, то тогава демокрация най-грубо казано е системата, в която гражданите са в състояние да заменят едни управляващи с други със силата на бюлетината.

Именно поради горната причина и Турция е запазила голяма част от демократичните си черти. Въпреки завоя към авторитарно управление през изминалото десетилетие, демократичните институции и демократичните нагласи сред обществото са все още живи.

На 14 май Турция е изправена пред съдбоносни избори и шансът избирателите да детронират настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган е напълно реален. Надпреварата с основния кандидат, излъчен от опозицията - Кемал Кълъчдароглу, е оспорвана. Изходът е неизвестен.

Още на 15 май уж всемогъщия Ердоган може да се окаже в опозиция.

Но важното в случая е, че в Турция изборите са напълно автентични, а не фасадни. Победителят не предизвестен по начало, както е в Русия, Азербайджан или пък повечето съседи на Турция в Близкия изток. Още на 15 май уж всемогъщия Ердоган може да се окаже в опозиция след повече от 20 години начело на държавата.

Как се стигна дотук

На първо място, проблемите в турската икономика – и най-вече безпощадната инфлация, която изяжда доходите на гражданите, и то с години. Покачващите се жизнени стандарти – основното достижение на Партия на справедливостта и развитието (АКП) на Ердоган в ранните години на управление - са вече само спомен.

На второ място, неадекватният отговор на държавата по отношение на жертвите и разрушенията вследствие на опустошителните земетресения през февруари също отблъсна гласоподаватели.

На трето място, опозицията от цели шест партии консолидира коалиционните редици с бързия и сравнително безболезен избор на Кълъчдароглу, иначе лидер на кемалистката и левоцентристка Републиканска народна партия.

На местните избори през 2019 г. опозиционното обединение показа, че може да печели срещу АКП, и то със солидна преднина. Истанбул и Анкара „паднаха“ след като бяха в ръцете на ислямистите още от далечната 1994 г. Като добавим и подкрепата на прокюрдската Партия на демокрацията на народите, не е учудващо, че Кълъчдароглу води с 4-10% в повечето проучвания преди вота на 14 май.

Кандидатът може да не е най-харизматичният, но е приемлив за всички. Плюс това в неговата уста обещанията за конституционна ревизия за обратен преход от президентска към парламентарна република звучат убедително. Очевидно е, че лидерът на РНП не се опитва да свали Ердоган, само и само да спечели президентските правомощия и да установи самият той управление с твърда ръка.

Кой ще спечели изборите

Разбира се, нищо не е предопределено. Състезанието с Ердоган не е при изцяло равни условия. Изборите в Турция може и да се свободни – в смисъл че резултатите не се фалшифицирани, а в тъмната стаичка всеки има право да прецени – но не са честни.

Медиите, свързани до голяма степен с управляващите и контролирани от бизнесмени, зависими от властта, са на страната на Ердоган. Същото важи и за административния ресурс на държавата. Очертават се и проблеми с регистрацията на избиратели, особено в регионите, засегнати от трусовете.

Съдебната система, а и централният избирателен орган, са също така лоялни на президента.

Съдебната система, а и централният избирателен орган, са също така лоялни на президента. Властта е развързала кесията, вдига заплати и пенсии и обещава нови жилища на пострадалите от труса, а и на семейства с ниски доходи въобще. АКП може и да се представи добре на парламентарните избори, които се провеждат заедно с президентските.

Ако успее да постигне това, и ако има втори тур на президентския вот, Ердоган ще е в изгодна позиция да убеди гласоподавателите, че той ще решава битовите и житейските им проблеми им по-ефикасно от Кълъчдароглу. Последният ще е лишен от парламентарно мнозинство и няма да се справи с икономическите и политическите предизвикателства пред страната, ще твърдят хората на Ердоган в публичното пространство.

Какво идва след изборите

Най-лошият вариант е такъв, при който една от страните печели със съвсем малка преднина. Това несъмнено ще отприщи големи протести – било от опозицията, било от привържениците на Ердоган и неговата партия. Турция ще е нестабилна с месеци, напрежението ще от земята до небето, политическата криза – повсеместна. За съжаление твърде вероятно е да видим насилие – както при щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 г. Или бунтовете в Бразилия миналата година.

При всички положения обаче победа на опозиционния съюз и на Кълъчдароглу ще е добре приета на Запад. В отношенията на Турция със САЩ и ЕС ще настъпи затопляне. Ще започнат разговори с Брюксел по ключови теми като обновяването и надграждането на действащия Митнически съюз или зеления преход. Турция ще направи завой към НАТО и вероятно ще ратифицира ускорено присъединяването на Швеция – след като Финландия вече стана членка на Алианса.

Анкара ще се дистанцира в известна степен от Путин, който изгради тесни връзки с Ердоган през годините. Москва дори на практика даде на турския президент финансово рамо по линия на отложени плащания за газови доставки и за новооткриващата се ядрена електроцентрала край град Мерсин в средиземноморския регион.

Но същевременно не бива да сме кой знае какви оптимисти. Завоят на Запад ще е само частичен. Турция едва ли ще въведе санкции срещу Москва, която две трети от гражданите разглеждат като партньор, а не като заплаха. Няма да спре и вносът на природен газ и суров петрол от Русия. Процесът на присъединяване към ЕС също няма да се възобнови. ЕС няма да възстанови ролята си на основен мотор на демократични преобразувания както беше преди две десетилетия.

Илюзорно е да се мисли, че изборите ще донесат рязка и безусловна промяна, която ще заличи наследството на последните 20 години.

Турция без Ердоган ще е по-свободна и отворена към западните си съюзници. Но е илюзорно да се мисли, че изборите ще донесат рязка и безусловна промяна, която ще заличи наследството на последните 20 години. И да не забравяме – съвсем възможно е Ердоган да спечели.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши изследовател в Carnegie Europe, с фокус върху разширяването на ЕС, Западните Балкани и Източна Европа. Изнася лекции в University of Oxford. Бечев е автор на книгите "Турция под управлението на Ердоган", "Исторически речник на Северна Македония" и "Русия се завръща на Балканите". Публикувал е редица академични статии и доклади.

     
XS
SM
MD
LG