ПП-ДБ представи най-амбициозния проект за изменения и допълнения на Конституцията, откакто тя е приета през 1991 година. Вносителите са внимавали да не навлязат в зоната на т.нар. Велико народно събрание (ВНС), да осигурят нужното мнозинство, проектът да мине успешно. Най-големите промени засягат две критични сфери - президент и съдебна власт. Някои са предлагани преди повече от 20 години, сега има шанс да се гласуват.
Президентът. Укротяване
В глава IV на основния закон, наречена "Президент на Републиката", се предвижда ликвидация на служебното правителство, назначавано от президента. Последните две години показаха големите дефекти на тази рядка конструкция.
В момента е така: със служебните кабинети страната преминава в президентски режим. Кабинетът се назначава еднолично от президента, отговорен е само пред него, а според Конституционния съд (КС)има правомощия на редовен. Честите служебни правителства създават масово усещане за остра криза и обща нестабилност, което е силно преувеличено. Самият президент неусетно се развива като алтернатива на парламента и се държи като свръх-партия. Това е голям риск, очаквано беше най-сетне да се направи нещо по въпроса.
Как е в момента: със служебните кабинети страната преминава в президентски режим
Според новите предложения функциите на служебен кабинет ще се изпълняват от действащото до момента редовно правителство, което е решение, най-близко стоящо до здравия разум.
Но не е ясно защо това правителство ще бъде също назначавано с указ на Президента. То може автоматически, по силата на конституционната норма, да придобива статут на служебно. Добре е в бъдеще неговите функции да бъдат дефинирани в рестриктивен закон.
Стигнахме до очевидното: Съдебната власт е само съдът
Най-амбициозни са промените, предвидени за съдебната власт. Висшият съдебен съвет (ВСС) се заличава. На мястото му се въвеждат два отделни съвета - на съдии и на прокурори. Техният състав и организация изчистват профила на съдебната власт в цялост.
Предложенията предвиждат ВСС да е орган за самоуправление на съда. В него да има числов превес на съдиите, като 10 членове се избират от институции на съда, 5-ма от Народното събрание с високо мнозинство. Тези съотношения гарантират самоуправление на съд с минимална намеса отвън и демонстрират, че съдебната власт е самият съд и нищо повече.
Обратно, Прокурорският съвет (който не е определен като „висш“) би имал 6 членове, избирани от Народното събрание и 4-ма от колегията. Идеята е прокуратурата да изпълнява наказателна политика без да придобива независимост, равнозначна на безотчетност. Главният прокурор е дефиниран като административен ръководител с петгодишен мандат. Дали ще стане такъв е въпрос на дългосрочното приложение на тези текстове.
Има и по-кратък начин за промяна в прокуратурата
По-ефективно и по-икономично би било този голям обем текстове да се сведе до проста промяна в член 126 (1), както е обсъждано многократно. Тя можеше да предвижда, че прокуратурата се организира „към съдилищата“ (което не допуска тя да стане независима), а не „в съответствие с тях“ (което я освобождава, както е сега). Не е изключено да проработи и предлаганият вариант, който е по-сложен. Но така зададен, проектът съдържа по-висока неопределеност и непредвидимост.
В проекта е отделено доста място на министъра на правосъдието. Намирам за нередно който и да е министър да бъде въвеждан в Конституцията. Има и клауза за управление на имоти, чието място не е в конституционен текст.
Ако идеята проработи, прокуратурата има шанс да се деполитизира. След 1991 година Главният прокурор постепенно стана самостоятелна политическа сила наред с партийните мнозинства. Голям дефект на Конституцията от 1991 година е тази скрита, тогава неподозирана политизация. Власти, които ограничават, въздържат, упражняват контрол върху главния прокурор почти липсват.
В този план двете структурни промени имат сходен смисъл. Зад тях лежи идентично стратегическо намерение: да се балансира Конституцията чрез механизми за ограничаване на две доказано безконтролни власти.
След 1991 година главният прокурор и президентът разшириха автономията си до конституционно недопустими нива. Главният прокурор днес е откровено политическа фигура, прави обръщения към народа и света, прибягва до разюздан език, опонира на Народното събрание и партиите. Президентът води свои политики по всякакви въпроси, включително своя независима външна политика. В това отношение проектът за промяна на Конституцията е дори скромен.
Индивидуалната жалба
Правото на гражданите да сезират Конституционния съд се обсъжда от 30 години. За да стигне дадено дело до този съд, то ще мине през много труден филтър след изчерпване на другите възможности. Съдът може да допуска 10-20 дела на година, които имат голямо конституционно значение. Промяната ще засегне самия съд, неговата работа и профил.
От 30 г. се обсъжда дали гражданите трябва да могат да сезират КС
От предимно тълкувателна дейност Конституционния съд ще премине към разглеждане на конкретни казуси. Това е начало на здравословно развитие за десетилетия напред. След 30 години предимно тълкуване на отношения между институции и процедурни въпроси, съдът ще се обърне към правата на гражданите и ще развие нова конституционна култура.
Нов национален празник
С обявяването на проекта най-много шум се вдигна около смяната на националния празник - предлага се вместо 3 март той да бъде 24 май. Но това е принципно ненужен текст в Конституцията.
Подкрепа за допълнението е дадена в чл. 3 с един неуместен за основен закон патетичен текст. Той има характер на културно-политическо есе от средата на 19 век, няма ясен нормативен характер, но пък има ред видими противоречия. Това бъбриво съчинение е издържано в старинен етно-националистически стил и би било ценно в политическа програма на партия от края на 19 век. Много се надявам целият текст, засягащ националния празник, да бъде оттеглен.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
