Сантяго Калатрава
архитект, инженер, художник (р. 1951)
Произход: Валенсия, Испания, заможно семейство с далечни еврейски корени, аристократичен произход и артистични интереси
Образование: Училище по изкуства и занаяти във Валенсия, Школа по изящни изкуства в Париж, Политехнически университет във Валенсия, Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих, две докторантури – Инженерство и Технически науки
Прочут с: мостове в Барселона, Севиля, Дъблин, Буенос Айрес, комуникационна кула в Барселона, комплекс Градът на изкуствата и науките във Валенсия, Аудиториумът в Тенерифе, Ориенталската гара в Лисабон, транспортният хъб в Манхатън
Признание: водеща фигура в световната архитектура от края на ХХ и началото на XXI век
През 2021 г. в Неапол гледах изложба на испанския архитект, скулптор и философ на изкуството Сантяго Калатрава, с малки макети на втрещяващите му архитектурни проекти, плюс големи дървени и метални скулптури.
Скулптурите на Калатрава могат да се видят на изложби, но не и да се купят, той ги пази за музея, който ще се създаде след смъртта му. И това не е мегаломания – да, егото му е голямо, но не е по-голямо от покритието му.
Калатрава е творец, който знае какво прави, защо го прави и накъде ни води с изумителните си визии. Той е звезда на модерната архитектура, наричат го „стархитект“ и „Леонардо на нашето време“. Е, не съм сигурен, че сравнението е коректно, но е сигурно, че Сантяго Калатрава е някой, призван за творчество от най-високите небесни сфери.
Като архитект, той се прочува още с първия голям проект - гарата Стаделхофен в Цюрих. Годината е 1983, Калатрава е на 32 и печели конкурс. Младият архитект има офис в Швейцария, но получава само дребни поръчки. А щом заблестява с гарата, веднага се вижда, че „стилът Калатрава“ е вече узрял. И не говоря само за предпочитаните материали - бял бетон, стъкло и метал.
Говоря за типичното концептуално сплитане между архитектурна и природна форма, за ефекта на светлината, постигнат не само чрез математика и физика, но и чрез небе, вода, прозрачни материали, повторяеми елементи.
Говоря и за движението, което Калатрава вплита в проектите, защото вярва, че е неделимо от тежката и стабилна архитектурна форма.
Сантяго Калатрава е роден през 1951 г. във Валенсия, град, в който живеят хармонично много архитектурни стилове и който е негово вдъхновение. Името Калатрава идва от замък в Южна Кастилия, защитаван от военизиран орден на цистерциански монаси, но как точно става фамилно за Сантяго, не е ясно.
Баща му изнася земеделски стоки за Европа, но има отношение към изкуството. Майка му е потомка на стар еврейски род, приел католицизма преди пет века.
Сантяго от малък има страст към изкуството, учи рисуване във Валенсия, завършва Училището по изкуства и занаяти, а през 1968 г. е в Школата за изящни изкуства в Париж. Заради студентските бунтове се връща вкъщи и в една книжарница открива книга на Льо Корбюзие с изображение на църквата „Мадоната от върха“.
Той веднага се влюбва и решава да се занимава с архитектура, завършва Политехниката във Валенсия със следдипломна квалификация по градоустройство, а после в Цюрих прави две докторантури - по Инженерство и Технически науки.
Здраво подкован с дипломи и комплексни знания, Калатрава отваря офис в Цюрих, но на никого не му пука за неговия потенциал - докато идва конкурса за гарата. После името ме става запазена марка. През 1984 г. той получава поръчка за моста Bac de Roda в Барселона и резултатът го превръща в основен изпълнител на мостове в Испания и Европа.
Работата се разраства и освен в Женева, Калатрава отваря офиси в Париж, Ню Йорк, Валенсия и Дубай. Сред най-забележителните му архитектурни творения са мостовете в Севиля, Дъблин и Буенос Айрес, изящната комуникационна кула в Барселона, Градът на изкуствата и науките във Валенсия, Аудиториумът в Тенерифе, Ориенталската гара в Лисабон, транспортният хъб в Манхатън.
Е, при толкова проекти, не винаги и не всичко е както трябва, стават гафове, за които Калатрава търпи критики, съдебни процеси и дори връща пари. Общината на Севиля го съди заради красивия пешеходен мост, минаването по който е преживяване - покрит е с прозрачни плочки и виждаш реката отдолу. Но при малко дъжд плочките стават адски хлъзгави и управата ги покрива с гумирани пътеки, за да спре вълната от инциденти.
На летището в Билбао Калатрава забравя да направи терминал за пристигащи пътници и те се тълпят под някакви навеси. Но, както архитектът казва - най-трудното е да направиш нещо просто. Критиките към него са в четири посоки – скъпи проекти, високи разходи за поддръжка, проектите му доста си приличат и понякога имат сериозни структурни и функционални недостатъци.
Сигурно е така, сигурно и най-отявлените противници, които наричат архитектурата му „кич“, имат своите основания. Но своеволията на Гауди, Микеланджело и други големи творци също не са посрещани безкритично и смятам, че бъдещето наистина ще оцени мисленето и размаха на Калатрава, този леко суховат човек, външно сякаш повече математик, отколкото творец, който често носи официални костюми и намества очилата си с метални рамки.
Въпреки че харесва модерния дизайн на колите, Сантяго Калатрава не кара автомобил, обича да се вози на трамвай през градовете, за да ги гледа, когато не ги строи. И обича да ходи пеш по улиците - заедно с хората, за които всъщност работи.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
