Връзки за достъпност

Всички сайтове на РСЕ/РС
Абонирайте се
site logo site logo
Предишно Следващо
Извънредни новини
Мнения

10 ноември 1989. Виждаме ли, че оттогава има поне 4 добри новини

Диана Иванова на фона на снимка от първите митинги, проведени след падането на Тодор Живков след 10 ноември 1989 г. Колаж.
Диана Иванова на фона на снимка от първите митинги, проведени след падането на Тодор Живков след 10 ноември 1989 г. Колаж.

Нито сме безпомощни, нито вярваме, че омразата ще задвижи нещата. Това са само две стъпки напред, които България направи след 1989 г. Ето кои са другите.

Малко вероятно е да мислим днешна България през добри новини, защото лошите ни изглеждат много повече. Но наскоро имаше избори, в които се наложи хората да направят трудни преценки. Изводът от тях показва, че през последните 34 години са протекли емоционални размествания, които са важни за общественото здраве.

Новина номер 1

  • България излиза от порочния и парадоксален кръг на безпомощността

Изборът на Васил Терзиев за кмет на столицата може да се тълкува и като прагматична победа на доверието, че все пак има добър модел извън противопоставянето на „ние“ и „другите“.

На 10 ноември 1989 г. започна процес на разрушаване на връзките на доверие между “нас” и “другите”. От една страна, това беше необходимо, за да се събуди обществото от дългите години живот в еднопартийната система. От друга страна, трансформирането на партиен в икономически капитал усили недоверието и страданията на големи групи в обществото, особено на хората, пострадали от комунистическия режим.

Въздух и цвят. Първите два митинга в София след падането на Живков

Тази снимка е от декември 1989. Падането на Тодор Живков от власт не води незабавно до някакво бурно обществено вълнение - по улиците не се събират хора, не се издигат лозунги. В първата седмица ври и кипи предимно в университетите и в институтите на БАН, където се основават сдружения или се възстановяват затворени половин век по-рано партии.
1/18 Тази снимка е от декември 1989. Падането на Тодор Живков от власт не води незабавно до някакво бурно обществено вълнение - по улиците не се събират хора, не се издигат лозунги. В първата седмица ври и кипи предимно в университетите и в институтите на БАН, където се основават сдружения или се възстановяват затворени половин век по-рано партии.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Емоциите се отпушват чак на осмия ден, 18.11.1989 г. Тогава опозицията провежда първия си митинг - пред Св. "Александър Невски". Тогава тя не се нарича "опозиция", изразът е "неформални сдружения". Хората отиват на митинга с разнородни и понякога несъвместими лозунги и искания. Част от плакатите отразяват тогавашната нагласа на много участници, че в България ще започне да се извършва преустройство, каквото протича в СССР от няколко години.
2/18 Емоциите се отпушват чак на осмия ден, 18.11.1989 г. Тогава опозицията провежда първия си митинг - пред Св. "Александър Невски". Тогава тя не се нарича "опозиция", изразът е "неформални сдружения". Хората отиват на митинга с разнородни и понякога несъвместими лозунги и искания. Част от плакатите отразяват тогавашната нагласа на много участници, че в България ще започне да се извършва преустройство, каквото протича в СССР от няколко години.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Това е първият свободен митинг на опозицията, откакто БКП е разгромила антифашистката опозиция в края на 40-те години. Датата е 18.11.1989 г.
3/18 Това е първият свободен митинг на опозицията, откакто БКП е разгромила антифашистката опозиция в края на 40-те години. Датата е 18.11.1989 г.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Надписът "БРСДП (о)" - Българска работническа социалдемократическа партия (обединена), издигнат на 18.11.1989 г., е референция към лявата опозиция, унищожена от БКП в края на 40-те години. За разлика от плакатите, апелиращи към преустройство, този тук е призив към възстановяване на многопартийната система. БРСДП (о) действително е възстановена броени дни след този първи митинг на опозицията и през декември 1989 става един от съучредителите на СДС. Три месеца по-късно премахва от името си думата "работническа" и оттук нататък е известна като БСДП. В първата година от падането на Живков БСДП, заедно с БЗНС, е най-популярната и силна партия на новата опозиция.
4/18 Надписът "БРСДП (о)" - Българска работническа социалдемократическа партия (обединена), издигнат на 18.11.1989 г., е референция към лявата опозиция, унищожена от БКП в края на 40-те години. За разлика от плакатите, апелиращи към преустройство, този тук е призив към възстановяване на многопартийната система. БРСДП (о) действително е възстановена броени дни след този първи митинг на опозицията и през декември 1989 става един от съучредителите на СДС. Три месеца по-късно премахва от името си думата "работническа" и оттук нататък е известна като БСДП. В първата година от падането на Живков БСДП, заедно с БЗНС, е най-популярната и силна партия на новата опозиция.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Част от ораторите на първия митинг на опозицията от 18.11.1989 г. Отляво на дясно: икономистът Петър Гогов (зад микрофона), зоологът Петър Берон (с шапката), работникът Любомир Собаджиев (с каскет и брада), сценаристът Анжел Вагенщайн (с тъмните очила), неидентифициран участник, сатирикът Радой Ралин (говори пред микрофона). Спомените на очевидци са единодушни: инициаторът на този митинг е Анжел Вагенщайн (р.1922 г.), който по-късно преминава към БСП и никога не се отказва от левите си убеждения.
5/18 Част от ораторите на първия митинг на опозицията от 18.11.1989 г. Отляво на дясно: икономистът Петър Гогов (зад микрофона), зоологът Петър Берон (с шапката), работникът Любомир Собаджиев (с каскет и брада), сценаристът Анжел Вагенщайн (с тъмните очила), неидентифициран участник, сатирикът Радой Ралин (говори пред микрофона). Спомените на очевидци са единодушни: инициаторът на този митинг е Анжел Вагенщайн (р.1922 г.), който по-късно преминава към БСП и никога не се отказва от левите си убеждения.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Отляво на дясно - йеромонах Христофор Събев (вижда се само част от лицето му, с очила зад Петър Берон), Петър Берон, актьорът Андрей Слабаков, Анжел Вагенщайн (с тъмни очила), поетесата Блага Димитрова (говори пред микрофона), Константин Тренчев ( с очила, вижда се част от лицето му), Александър Каракачанов (с наведена глава), Славомир Цанков. Две години по-късно Блага Димитрова (1922-2003) става първият свободно избран вицепрезидент на страната в двойка с Желю Желев (1935-2015) - също оратор на този митинг.
6/18 Отляво на дясно - йеромонах Христофор Събев (вижда се само част от лицето му, с очила зад Петър Берон), Петър Берон, актьорът Андрей Слабаков, Анжел Вагенщайн (с тъмни очила), поетесата Блага Димитрова (говори пред микрофона), Константин Тренчев ( с очила, вижда се част от лицето му), Александър Каракачанов (с наведена глава), Славомир Цанков. Две години по-късно Блага Димитрова (1922-2003) става първият свободно избран вицепрезидент на страната в двойка с Желю Желев (1935-2015) - също оратор на този митинг.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Малко преди думата да вземе Петър Гогов (вляво, с коженото яке), на площада пее Ангел Ангелов - Джендема - един от любимите изпълнители на тогавашния ъндъргаунд. В неговата песен "Край на живота от самото начало" се съдържа и следния стих: "Вашите кожи ще съхнат по стените". В изказването си Гогов призовава: "... и никакви кожи по стените!" Впоследствие думите му се изопачават дотам, че му е приписан и призив да се бесят комунистите. След известно време Джендема спира да изпълнява песента. Петър Гогов, който по-рано е лежал в затвора, остава встрани от обществения живот.
7/18 Малко преди думата да вземе Петър Гогов (вляво, с коженото яке), на площада пее Ангел Ангелов - Джендема - един от любимите изпълнители на тогавашния ъндъргаунд. В неговата песен "Край на живота от самото начало" се съдържа и следния стих: "Вашите кожи ще съхнат по стените". В изказването си Гогов призовава: "... и никакви кожи по стените!" Впоследствие думите му се изопачават дотам, че му е приписан и призив да се бесят комунистите. След известно време Джендема спира да изпълнява песента. Петър Гогов, който по-рано е лежал в затвора, остава встрани от обществения живот.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Химикът Румен Воденичаров, основател на Независимото дружество за защита на човешките права, говори на първия митинг на опозицията. Впоследствие се отдръпва от СДС и преминава в противоположния лагер, заявявайки се като националист. Но на митинга на 18.11.1989 г. той призовава да се върнат имената на българските турци. Част от участниците в митинга го освирква. В отговор той вдига ръка с разперени пръсти - емблемата на неговото дружество.
8/18 Химикът Румен Воденичаров, основател на Независимото дружество за защита на човешките права, говори на първия митинг на опозицията. Впоследствие се отдръпва от СДС и преминава в противоположния лагер, заявявайки се като националист. Но на митинга на 18.11.1989 г. той призовава да се върнат имената на българските турци. Част от участниците в митинга го освирква. В отговор той вдига ръка с разперени пръсти - емблемата на неговото дружество.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Голяма част от участниците в митинга подкрепят призива за връщане на имената на българските турци с вдигнати ръце с разперени пръсти.
9/18 Голяма част от участниците в митинга подкрепят призива за връщане на имената на българските турци с вдигнати ръце с разперени пръсти.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Твърди се, че на първия митинг на опозицията са участвали близо 300 000 души. Хората са плътно прилепени един до друг, понякога не е възможно човек да се завърти наляво или надясно.
10/18 Твърди се, че на първия митинг на опозицията са участвали близо 300 000 души. Хората са плътно прилепени един до друг, понякога не е възможно човек да се завърти наляво или надясно.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Обърнат наопъки официален портрет на Тодор Живков. До тази дата снимка на Живков виси във всички предприятия, канцеларии, заводи, стадиони, театри и училища. Живков е свален от поста си на 10 ноември 1989 г. с усилията не само на Москва, но и на трима негови приближени от ръководството на БКП - външният министър Петър Младенов (1936-2000), министърът на отбраната Добри Джуров (1916-2002) и министърът на външнополитическите връзки Андрей Луканов (1938-1996). Първите двама са членове на Политбюро, а третият е кандидат-член на Политбюро.
11/18 Обърнат наопъки официален портрет на Тодор Живков. До тази дата снимка на Живков виси във всички предприятия, канцеларии, заводи, стадиони, театри и училища. Живков е свален от поста си на 10 ноември 1989 г. с усилията не само на Москва, но и на трима негови приближени от ръководството на БКП - външният министър Петър Младенов (1936-2000), министърът на отбраната Добри Джуров (1916-2002) и министърът на външнополитическите връзки Андрей Луканов (1938-1996). Първите двама са членове на Политбюро, а третият е кандидат-член на Политбюро.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Група хора са се запътили към митинга на опозицията от 18.11.1989 г. с плакат, героизиращ Петър Младенов - член на Политбюро и външен министър на Тодор Живков. Самият митинг гласува "вот на доверие" на Петър Младенов, оглавил БКП след свалянето на диктатора. В онези дни, когато още не е ясно дали системата трябва да се облагородява или да бъде изтръгната с корен, Младенов е героят както на комунистите, така и на не-комунистите. Той върви по улицата без охрана.
12/18 Група хора са се запътили към митинга на опозицията от 18.11.1989 г. с плакат, героизиращ Петър Младенов - член на Политбюро и външен министър на Тодор Живков. Самият митинг гласува "вот на доверие" на Петър Младенов, оглавил БКП след свалянето на диктатора. В онези дни, когато още не е ясно дали системата трябва да се облагородява или да бъде изтръгната с корен, Младенов е героят както на комунистите, така и на не-комунистите. Той върви по улицата без охрана.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Това е друг митинг. Той се провежда ден по-рано, на 17.11.1989 г., и по тази причина би трябвало да се нарича "първи". Но в 30-те изтекли години той така и не се сдобива с този етикет. Организиран е от БКП веднага след като опозицията е съобщила, че ще се събира пред Св. "Александър Невски". Тогава това не се разглежда като "издърпване на чергата". Хората за първи път са участници в една съвсем нова публичност. Някои отиват и на двата митинга, и това изглежда съвсем естествено.
13/18 Това е друг митинг. Той се провежда ден по-рано, на 17.11.1989 г., и по тази причина би трябвало да се нарича "първи". Но в 30-те изтекли години той така и не се сдобива с този етикет. Организиран е от БКП веднага след като опозицията е съобщила, че ще се събира пред Св. "Александър Невски". Тогава това не се разглежда като "издърпване на чергата". Хората за първи път са участници в една съвсем нова публичност. Някои отиват и на двата митинга, и това изглежда съвсем естествено.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Митинг на БКП пред централния вход на парламента, 17.11.1989 г. Хората са плътно прилепени един до друг.
14/18 Митинг на БКП пред централния вход на парламента, 17.11.1989 г. Хората са плътно прилепени един до друг.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Оперната прима Гена Димитрова говори на митинга на БКП на 17.11.1989 г. и изпява химна.
15/18 Оперната прима Гена Димитрова говори на митинга на БКП на 17.11.1989 г. и изпява химна.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Плакатите не се отличават със същото идейно разнообразие, като на митинга на опозцията.
16/18 Плакатите не се отличават със същото идейно разнообразие, като на митинга на опозцията.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Ген. Добри Джуров, член на Политбюро и министър на отбраната, говори пред митинга на БКП на 17.11.1989 г. Казва, че на Пленума, на който е бил отстранен Живков, се е "чул и неговият глас". Приветстват го. Само месец по-късно на същите стълби пред парламента новият лидер на БКП Петър Младенов ще каже: "Най-добре е танковете да дойдат". По това време "идването на танковете" се асоциира неизменно с фигурата на Добри Джуров.
17/18 Ген. Добри Джуров, член на Политбюро и министър на отбраната, говори пред митинга на БКП на 17.11.1989 г. Казва, че на Пленума, на който е бил отстранен Живков, се е "чул и неговият глас". Приветстват го. Само месец по-късно на същите стълби пред парламента новият лидер на БКП Петър Младенов ще каже: "Най-добре е танковете да дойдат". По това време "идването на танковете" се асоциира неизменно с фигурата на Добри Джуров.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Момиче снима първия митинг на БКП след свалянето на Живков. От този момент нататък фотографи и наблюдатели редовно ще се катерят по дървета, паметници, автомобили, улуци, огради, бараки и улични лампи, за да видят с очите си огромните множества от хора, които заливат улиците на страната в следващите месеци.
18/18 Момиче снима първия митинг на БКП след свалянето на Живков. От този момент нататък фотографи и наблюдатели редовно ще се катерят по дървета, паметници, автомобили, улуци, огради, бараки и улични лампи, за да видят с очите си огромните множества от хора, които заливат улиците на страната в следващите месеци.
Тапата, която излетя от бутилката. На това приличат двата митинга в София, проведени седмица след свалянето на Тодор Живков.
Previous slide
Next slide

Така „ние“ се разпадна на малки групи, съществуващи една до друга - приятелският кръг, гетото, семейството, етническата група и т.н.

Безпомощността е знак за силно травматизирано общество, парализирано в чувствата и в убежденията си. Нейният порочен кръг е в това, че тя е зов за помощ към другите, извън нас, на които обаче не вярваме и които също така не познаваме, тъй като сме се затворили в своите стари преживявания и представи.

Последните избори показаха, че има реални и достатъчно на брой хора, които са готови да търсят решения извън старите разделения.

Новина номер 2

  • Омразата има право на съществуване, но не предлага бъдеще

В свят, който се разпада заради омраза, да предлагаш отново омраза, е неработещ модел. Независимо дали си антикомунист или антилиберал, езикът на омразата не обединява. Това е сериозен урок. Омразата заслепява за сериозните проблеми, за които трябва да се търсят общи решения.

10 ноември 1989 даде начало на обвиненията от страна на още силната комунистическа партия - БКП твърдеше, че зараждащата се опозиция сее омраза и иска да тласне страната „ към хаос и национална трагедия.“ Достатъчно е да си спомним митинга от 14 декември 1989 година. Тогава БКП успешно подмени темата за истината с темата за омразата

Парадоксът е, че част от днешната „истинска синя опозиция“ може да търси истината само през омразата. И ако през 1989 това беше важно, разбираемо и неизбежно, през 2023 вече не е. Именно защото сме част от нов свят, който има нужда от други обединяващи практики и подходи в търсене на истината.

Новина номер 3

  • „Децата на ДС управляват България“ е грешна теза

Едно от наследствата на дългото живеене в тоталитарна среда е продължаващото монументално мислене в големи общи категории и търсенето на монументални решения. Тук са и убежденията като „Децата на ДС управляват България“. Това вероятно в много отношения е точно така. Но самата констатация прави невъзможни нюансите, измества вниманието от факта, че вероятно и деца на бившата номенклатура, но не задължително от ДС, управляват България.

В крайна сметка, започналото след 10 ноември 1989 съзнателно изместване на проблема – прехвърлянето на вината за провала на социализма от БКП върху една малка група от ДС - „лошите ченгета от Шесто“ - ни играе и до днес лоша шега. То канализира омразата ни в посока, която не ни помага да разбираме непрозрачните механизми на властта и как всички ние конкретно ги поддържаме и участваме в тях.

Животът в тоталитаризма оставя следи – кара ни да вярваме, че има само цялостни решения, или-или. В крайна сметка решенията могат да бъдат само частични, временни, фрагментарни. Това разбиране е процес и отнема у нас 34 години. Но изглежда, че той е започнал, защото много хора вече се вълнуват от конкретни стъпки за града си, а не от тезата „Децата на ДС управляват България“. Тя не им казва нищо.

Новина номер 4

  • Въпросът не е "дали", а "как"

Тоталитарното минало остава тема, която не може да бъде игнорирана. Това е също голям урок.

Ние сме наследници на тоталитаризма и нашият избор не е в това дали се ангажираме с миналото, а единствено в това как да го направим. И то така, че да остава място за всеки следващ да намери своята гледна точка и да дадем възможност на максимален брой хора в неговото осмисляне.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Форум

​
XS
SM
MD
LG