През последните дни усилено се говори за евентуални преговори за прекратяване на войната, започната от Русия срещу Украйна, които да се проведат в турския мегаполис Истанбул на 15 май. Ако те се проведат, това ще се първите директни разговори между двете страни от пролетта на 2022 г., малко след началото на непредизвиканата руска инвазия.
До идеята за евентуална подобна среща се стигна бързо. На 7 май вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че преките преговори между Москва и Киев са приоритет.
На 10 май европейските лидери се присъединиха към украинския президент Володимир Зеленски, който призова за 30-дневно прекратяване на огъня от 12 май като условие за провеждането на преговорите.
Часове след това руският лидер Владимир Путин се опита да обърне нещата, като призова за директни разговори в Истанбул на 15 май и заяви, че прекратяване на огъня може да дойде само в резултат на преговори. Това постави топката в полето на Украйна. Зеленски отвърна на удара, като заяви, че ще отиде в Турция, но би преговарял единствено с Путин от руска страна.
С наближаването на 15 май подробностите са оскъдни. Няколко ключови въпроси все още остават без еднозначни отговори:
- Кой ще участва в преговорите?
- Какво мохгат да постигнат те?
- Кой ще бъде обвинен при провал?
Кой ще участва в срещата в Истанбул
Володимир Зеленски е единственият лидер, който се е ангажирал да бъде в Турция на 15 май. Неговото евентуално присъствие е предизвикателство за Путин, който често е твърдял, че Зеленски е нелегитимен, защото 5-годишният му мандат е трябвало да изтече преди около година.
Това твърдение на руския президент игнорира факта, че Украйна е във военно положение от началото на руското пълномащабно нахлуване през февруари 2022 г., което означава, че избори не могат да се проведат. Евентуална среща със Зеленски би могла да разглежда като признание от страна на Владимир Путин, че украинският президент е легитимен.
Това би подчертало неуспеха на Путин да постигне една от основните цели на инвазията – отстраняването на Зеленски и установяването на проруско правителство в Киев.
"Ако Путин се появи в Истанбул, това би било поражение [за него]", коментира политическият наблюдател Александър Фридман пред Current Time, рускоезичната мрежа на Радио Свободна Европа. "Самото започване на преговори със Зеленски би свидетелствало за загуба [на Путин] – особено ако пристигне под натиск на среща на върха, на която очевидно никога не е планирал да присъства."
От друга страна, ако не се срещне със Зеленски, това би подхранило твърдения, че руският президент се страхува да го направи. Това казва и самият Зеленски.
Допълнителен натиск върху Путин е перспективата президентът на САЩ Доналд Тръмп да пътува до Турция. В момента той е на обиколка в Близкия изток.
"Мислех си да прелетя. Не знам къде ще бъда в четвъртък", каза американският президент на 12 май, преди да замине за четиридневно пътуване до Близкия изток. "Има възможност, предполагам, ако мисля, че нещата могат да се случат."
По време на посещението си в Саудитска Арабия на 13 май Тръмп уточни, че държавният секретар Марко Рубио ще пътува до Турция за евентуалната среща между Зеленски и Путин. По информация от Белия дом специалните пратеници на САЩ Стив Уиткоф и Кийт Келог ще придружават Рубио.
Какво може да се постигне
Независимо дали Путин присъства или не, анализатори казват, че е малко вероятно Русия да направи отстъпки или да се откаже от дългогодишните си позиции по отношение на войната.
Руският лидер намекна за това, когато повика руски журналисти в Кремъл за изявлението си, в което призова за директни преговори в Истанбул на 15 май. Той представи това като възобновяване на преговорите, които се проведоха в турския град през 2022 г. Тогава Русия търсеше, наред с други неща, обещание за постоянен неутралитет от Киев и строги ограничения на военните му възможности.
Русия "няма да се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня" и "ще се опита да се придържа към старата си истанбулска рамка, за да договори сериозни ограничения на [украинския] суверенитет [и] сътрудничеството в областта на сигурността със Запада. [Украйна] ще откаже", пише руският анализатор по външна политика Владимир Фролов в социалната мрежа Екс.
Освен това, следд преговорите през 2022 г. Русия увеличи исканията си, когато става въпрос за украинска територия. Москва многократно заяви, че за да проработи мирното споразумение, Киев и Западът трябва да приемат руския контрол над четирите незаконно анексирани украински области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Включително големи територии, които все още са в украински ръце.
Призивът на Путин за директни преговори означава, че той "вижда възможност да въвлече Украйна в процес "Истанбул-2", много подобен на преговорите от март-април 2022 г., за да преследва същите цели – сега включително новоанексираните територии", посочва в Екс Татяна Становая, старши сътрудник в берлинския Център "Карнеги Русия Евразия" и експерт по администрацията на Путин.
"Реалността е, че нито Москва, нито Киев са готови да се съгласят на траен мир, тъй като позициите им са фундаментално непримирими", пише още Становая, като добавя, че "американската инициатива за посредничество при постигането на сделка е обречена на провал – поне на този етап".
Кърт Волкър, бивш посланик на САЩ в НАТО, който беше специален представител на Тръмп в преговорите за Украйна по време на предишния му мандат, също предполага, че бърз пробив е малко вероятен.
"Това ще бъде дълъг процес. Путин все още изглежда смята, че може да постигне максималните си искания", каза Волкър, който е сътрудник в базирания във Вашингтон Център за анализ на европейската политика.
Кой ще е виновен при провал на срещата
Откакто Тръмп започна втория си мандат с обещание бързо да прекрати най-голямата война в Европа от 1945 г. насам, Русия и Украйна засилиха усилията си да представят другата страна като пречка за мира. Те вероятно ще удвоят тези усилия, ако евентуалните преговори тази седмица се проведат, но не доведат до напредък.
В началото на настоящия си мандат Тръмп сякаш виждаше Украйна главно като непокорната страна. Това негово поведение достигна своя връх при скандалната му среща със Зеленски в Овалния кабинет на Белия дом на 28 февруари.
През последните седмици администрацията на Тръмп изразява все по-често разочарование от Русия. На 28 април Тръмп заяви, че иска Путин "да спре да стреля, да седне и да подпише сделка". Ванс добави на 7 май, че Русия "иска твърде много".
На 11 май, когато призова Украйна да се съгласи "незабавно" с предложението на Путин за директни преговори в Истанбул, Тръмп добави: "Поне те ще могат да определят дали е възможно споразумение, а ако не е, европейските лидери и САЩ ще знаят къде се намират нещата и ще могат да продължат съответно!"
Това предполага, че ако преговорите са неуспешни и САЩ кажат, че едната страна е особено виновна, това може да има сериозни последици. Например по отношение на бъдеща помощ за Украйна или на санкции срещу Русия, която изглежда нетърпелива да подобри връзките си с Вашингтон.
Според Становая обаче при липса на вътрешни сътресения в Русия или пробив на бойното поле за Украйна, което е малко вероятно в този момент, външният натиск върху Москва – под формата на по-строги санкции – няма да промени позицията на Путин.
"Неговата цел остава да превърне Украйна в "приятелска" държава и докато остава на власт, той ще продължи или да се бори, или да принуждава към капитулация", пише тя.
Форум