Когато се прогнозира коя страна ще бъде следващата, която ще се присъедини към Европейския съюз (ЕС), най-разумният избор изглежда да е Черна гора, тъй като тя преговаря от години и е напреднала най-много от всички кандидати.
Други посочват Албания, която в момента прави големи крачки към Брюксел като следващ член.
Има и такива, които смятат, че Молдова – реформаторска и амбициозна страна в източната част на блока – има добри шансове да стане 28-ата държава-членка на ЕС през следващата година.
Но правилният отговор всъщност може да е Исландия.
Опитите на администрацията на Тръмп да анексира датската територия Гренландия и перспективата за търговска война между САЩ и ЕС създадоха неспокойствие на острова в Северния Атлантик.
Настоящото исландско правителство, което дойде на власт миналата година, обяви, че преди 2027 г. ще се проведе референдум за възобновяване на преговорите за присъединяване към Брюксел. Проучванията сочат, че мнозинството би подкрепило възобновяването на преговорите.
Страната вече е преживяла подобно нещо.
Тя беше силно засегната от световната финансова криза през 2008 г., когато три от големите ѝ банки фалираха. Членството в ЕС – и особено присъединяването към еврозоната – се считаше за изход от кризата, и преговорите с блока започнаха през 2010 г.
Те бяха преустановени три години по-късно от новоизбраното дясно правителство. Към този момент еврозоната сама беше погълната от същата финансова криза, така че присъединяването към клуба и приемането на неговата обща валута вече не се считаше за панацея.
През тези три години на преговори за присъединяване Рейкявик отвори повечето от 33-те глави за присъединяване и затвори 11.
За сравнение, настоящият фаворит за присъединяване към ЕС, Черна гора, е успял да затвори едва седем глави в повече от десетилетие на преговори.
„Суверенно решение“
Не е случайно, че служителите на ЕС смятат, че Исландия би могла да приключи целия процес за няколко години, ако възобнови кандидатурата си, която според Европейската комисия (ЕК) е все още е валидна.
Разбира се, помага и фактът, че страната е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП), което означава, че заедно с другите членове на ЕИП – Норвегия и Лихтенщайн – вече прилага правилата на вътрешния пазар на ЕС.
Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети острова миналата седмица, тя бързо посочи, че въпросът за бъдещото членство в ЕС е „суверенно решение, което хората тук вземат. Затова не е тема, по която мога да коментирам“.
Но тя добави „Исландия е запозната и интегрирана в единния пазар, споделяме ценности, познаваме се много добре, имаме сходни възгледи – всичко това е предимство“.
Говорейки при условие за анонимност, европейски дипломат, запознат с темата, беше още по-откровен.
„Би било добре, ако западноевропейска страна се присъедини към ЕС, особено след Брекзит“, каза той. „Това би показало, че клубът наистина е привлекателен“.
Интеграцията би била безпроблемна, като се има предвид, че Исландия е по-богата от средното за ЕС и с население от 300 000 души би била най-малката държава-членка, ако се присъедини.
Макар Брюксел официално да се опитва да остане извън исландския дебат за членството, той тихо прави всичко възможно, за да го приближи.
По време на посещението си Фон дер Лайен обеща преразглеждане на търговското споразумение с цел евентуално подобряване на споразумението за ЕИП. Тя също така сключи споразумение за защита на критичната инфраструктура, която е от съществено значение за Исландия, като подводни кабели, и започна преговори за ново споразумение за партньорство в областта на сигурността и отбраната, което ще позволи по-тясно сътрудничество по отношение на кибер- и хибридни заплахи.
Партньорството, което се очаква да бъде готово до края на годината, е особено важно за Исландия, която е напълно наясно с необходимостта от сътрудничество в областта на сигурността, особено като се има предвид, че както Русия, така и Китай стават все по-активни в Арктическия регион.
Съединените щати също разтърсиха страната наскоро с разговори за поглъщане на Гренландия, което предизвика дебати там за повторно присъединяване към Европейския съюз след напускането на Европейските общности – предшественик на днешния ЕС – през 1985 г.
Макар Вашингтон да не е отправял подобни претенции към Исландия, съществува известна нервност, тъй като САЩ осигурява отбраната на страната от името на НАТО чрез двустранно споразумение, подписано през 1951 г.
До днес Исландия е единственият член на НАТО без собствена армия и няма непосредствени планове за създаване на такава.
През 2006 г. Съединените щати обявиха, че ще продължат да осигуряват отбраната на острова, но без да разполагат постоянно войски там. Тази политика все още е в сила, а бившата американска въздушна база в Кефлавик остава център за учения на НАТО.
Търговско напрежение
Но именно трансатлантическото търговско напрежение е това, което наистина притеснява Исландия.
Рейкявик иска Брюксел да се консултира с него по повод търговските преговори между ЕС и САЩ, но това не е нещо, което служителите на ЕС могат да обещаят без пълно членство.
И именно търговията като цяло може да предизвика конфликт по време на евентуалните преговори за членство, особено в областта на селското стопанство и рибарството, които са ключови отрасли на острова.
Тези две области са изключени от ЕИП по основателни причини.
Съществува опасение, че общата селскостопанска политика на ЕС ще унищожи земеделието на острова, като го наводни с евтини хранителни продукти от други държави членки на ЕС.
Риболовът е още по-деликатен въпрос.
Рейкявик твърди, че управлението на рибните запаси е по-добро от това на Брюксел.
И няма да се откаже с охота от изключителните си права за риболов в 200-милната си икономическа зона в полза на датски, холандски, ирландски, испански или френски флоти.
Освен това има и търговски китолов, който все още е разрешен в исландски води въпреки натиска на ЕС за глобален мораториум.
Факт е и че повечето политически партии в исландския парламент са против членството в ЕС.
И макар проучванията да показват, че населението е склонно да поднови преговорите с Брюксел, то не е толкова сигурно, че действително иска да стане член.
В Брюксел служителите остават оптимистични, но виждат пречки пред една малка, но силно независима нация да се откаже доброволно от част от суверенитета си.
„Това е рисковано за тях, не за нас“, каза един от тях.
Форум