На 27 май Европейският съюз (ЕС) ще одобри официално своята програма за увеличаване на разходите за отбрана в блока със 150 млрд. евро (170 млрд. долара).
Регламентът SAFE (Security Action For Europe – План за сигурност на Европа) беше предложен за първи път през март от Европейската комисия (ЕК) в отговор на призивите на държавите членки за финансова и политическа подкрепа за постигане на новите цели в областта на отбраната, поставени от НАТО, както и за евентуална намеса в Украйна, ако САЩ насочат вниманието си другаде.
В окончателния вариант на регламента, с който се запозна Радио Свободна Европа (RFE/RL), ясно се посочва, че „заплахите, породени от Русия и Беларус, са от особена спешност и значение“ и трябва да им се противодейства бързо.
Заради времето, необходимо за разработване на отбранителни продукти и увеличаване на промишления производствен капацитет в ЕС, в регламента се казва също, че ще бъде „жизненоважно“ съюзът да започне да подкрепя държавите членки „възможно най-скоро, за да могат те да правят поръчки много бързо“.
Брюксел първо отговори на призивите на държавите членки, като задейства националната клауза на ЕС за избягване на военни разходи. Това означава, че разходите за оръжия и боеприпаси няма да се отчитат в механизма на блока за санкциониране на държави, които нарушават ограниченията на ЕС за разходите.
Това създаде фискална свобода, но държавите членки също така се нуждаят от парите възможно най-скоро.
Тъй като няколко столици желаят да получат бърз достъп до предложените средства, както и заради липсата от задължение за единодушие или съгласие от страна на Европейския парламент (ЕП), посланиците на ЕС одобриха новото законодателство на 21 май. Само Унгария беше против.
Новата схема функционира по същия начин като неотдавнашната програма на ЕС за възстановяване след COVID-19, която беше на стойност 800 млрд. евро (920 млрд. долара).
За SAFE блокът ще използва своя кредитен рейтинг AAA, за да набере необходимите 150 млрд. евро на пазарите и след това да ги предостави на държавите членки. Това ще бъде много по-евтино, отколкото членовете на ЕС да се опитват сами да генерират средствата с отделни заеми.
Пет държави от ЕС - Дания, Германия, Люксембург, Нидерландия и Швеция имат индивидуален рейтинг AAA и е по-вероятно да не участват в схемата, което пък ще остави възможност на по-бедни държави да се възползват от потенциалните заеми.
Какви са условията
Фактът, че заемите са с максимален срок от 45 години, не е необходимо да се обслужват през първото десетилетие и държавите няма да трябва да плащат ДДС върху закупеното оборудване, са други предимства, с които Брюксел се надява да предизвика разрастване на европейската отбрана.
Но всичко това, разбира се, е свързано с някои условия.
На първо място, много задлъжнели южни държави членки се оплакват, че за разлика от схемата за възстановяване COVID, която включваше и компонент на безвъзмездна помощ, тази инициатива е само под формата на заем, което ще натовари още повече и без това напрегнатите публични финанси.
Предполага се, че SAFE ще стимулира и съвместните обществени поръчки в областта на отбраната между държавите. ЕК иска да използва инструмента за създаване на истински европейски пазар на отбраната, вместо фрагментирания на национално равнище, който до голяма степен съществува днес.
Държавите могат да кандидатстват за заеми, без да се разбират с друга държава, само през първата година. След това две или повече държави трябва да кандидатстват съвместно. Срокът на действие на схемата изтича през 2030 г.
За да се гарантира справедливото разпределение на парите, делът на заемите, отпуснати на трите държави членки, които получават най-голяма помощ, не трябва да надвишава 60 % от всички 150 млрд. евро.
Големият въпрос през последния месец беше кой може да участва в SAFE. Той дойде заради желанието да се балансира между държавите членки, които искат да стимулират местното производство и реалността, че не всеки компонент може да се произвежда в ЕС.
Като начало в схемата са включени страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Същото важи и за страната-кандидатка за членство в ЕС Украйна.
Регламентът обосновава включването им, като се позовава на „тясното партньорство на тези страни със Съюза в производството на промишлена отбрана“ и на факта, че „Украйна е пряко изправена пред продължаващата агресивна война на Русия“.
Къде дойде компромисът от Брюксел
Въпреки това се появиха недоволства.
По-специално САЩ се оплакват, че са били изключени от този процес.
Много държави членки, които все още искат да поддържат трансатлантическите военни връзки, но и да запазят участието на други близки партньори, лобираха усилено за отваряне на схемата за по-нататъшно външно участие.
В крайна сметка беше прието „правило 65-35“. Това означава, че 65% от стойността на придобитото оръжие трябва да бъде генерирана в ЕС, четирите държави от ЕАСТ или Украйна. Останалите 35% могат да бъдат произведени другаде, например в САЩ.
Но нещата стават малко по-сложни.
Ако дадена държава има партньорство за сигурност и отбрана (ПСО) с ЕС, 65% от стойността на оръжието може да бъде произведено от тази държава.
Обединеното кралство наскоро сключи такова споразумение с блока, а Албания, Япония, Молдова, Северна Македония и Южна Корея също имат подобни споразумения.
В крайна сметка, както се изрази един от служителите на ЕС, който говори пред RFE/RL, резултатът е „класически брюкселски компромис“ - сключена е доста голяма сделка, но парите няма да започнат да текат, докато всички, включително и много хора извън блока, не получат своя справедлив дял.
Форум