Европейската комисия представи своята визия за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз (2028-2034 г.). Това е рекордна по размер рамка от 2 трилиона евро (2,3 трилиона долара).
Тя включва удвояване на средствата за Украйна и външната политика на ЕС като цяло, както и петкратно увеличение на инвестициите, свързани с отбраната.
Важно е да се подчертае, че предложението от 16 юли е само началото на една битка, която ще занимава Брюксел през следващите две години.
Всички 27 държави членки на ЕС, които осигуряват по-голямата част от средствата чрез национални вноски, свързани с брутния им национален доход (БНД), трябва да одобрят предложението.
Но това вероятно няма да се случи преди очакваните маратонски преговори в последната минута през втората половина на 2027 г.
Затова не разчитайте, че бюджетът ще остане 2 трилиона евро дотогава, или че Украйна, външната политика и политиката на разширяване ще получат толкова финансова подкрепа, колкото Европейската комисия представи на 16 юли.
Повечето от нетните донори – с други думи, тези, които плащат повече в общия бюджет, отколкото получават обратно – са предимно по-богатите северни държави членки като Германия, Нидерландия и Швеция. Те изобщо не са склонни да увеличават бюджета.
Комисията предлага скок с 600 милиарда евро (700 милиарда долара) в сравнение с бюджета за 2021-2027 г.
Гориво за евроскептиците
С няколко страни, които се борят с нисък растеж, нарастващи дефицити и бюджетни съкращения, идеята за разширяване на хазната на ЕС в момента може да се окаже гориво за евроскептичните партии, които се борят срещу Брюксел по целия континент.
За да успокои държавите членки по този въпрос, Европейската комисия предлага две неща.
Първо, нови „собствени ресурси“, така че бюджетът да не зависи толкова от вноските на държавите членки. Някои от новите идеи включват данък върху тютюна и такси върху големите корпорации.
Малцина смятат, че това ще успее или ще има голямо влияние.
Вместо това, второто предложение на комисията е да се върне по-голямата част от парите на държавите-членки под формата на подкрепа за земеделските производители, рибарите и по-бедните региони на блока. Това вече е най-голямата част от бюджета в момента – на обща стойност 865 милиарда евро (1 трилион долара) от предложените 2 трилиона евро.
Вероятно тя няма да се намали.
Повече разходи за отбрана?
Интересно е, че сега има предложение да се отпуснат 131 милиарда евро (152 милиарда долара) за отбрана, което би било петкратно увеличение в сравнение с настоящото ниво.
Няколко държави членки, по-специално Дания и Франция, посочиха, че ЕС трябва да играе по-голяма военна роля, особено като се има предвид, че САЩ може да отдели по-малко военни ресурси за континента през следващите години.
Ако предложението не бъде отслабено, това ще бъде сигнал за реални намерения по въпроса.
А как стоят нещата с външнополитическите аспекти на плана на комисията?
Всички те са групирани под заглавието „По-силна Европа в света“ и възлизат на общо 200 милиарда евро (233 милиарда долара).
Това е удвояване на предишния бюджет и включва всичко от хуманитарна помощ, различни мисии на блока в чужбина. Примери за това са мисията за наблюдение в Армения или предприсъединителни фондове за страните кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани и източните съседи на блока.
Предложените средства за предприсъединителна помощ са около 40 милиарда евро (46 милиарда долара), което е увеличение в сравнение с миналото, но все още няма разбивка колко средства ще получи всяка страна.
Интересното обаче е, че в предложението има клауза за преразглеждане, което означава, че бюджетът ще бъде преработен, ако някоя страна се присъедини към клуба през периода 2028-2034 г.
В края на краищата, членовете обикновено получават повече пари от страните кандидатки. И като се има предвид, че страни като Албания, Черна гора и вероятно дори Молдова биха могли да се присъединят в този период, те ще спечелят още повече.
А какво ще стане с Украйна?
Тук е добре да припомним, че на Украйна е отделена съвсем отделна рубрика.
Макар че Киев, разбира се, може да се възползва от 200 милиарда евро за присъединяване и хуманитарна помощ, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща специален фонд от 100 милиарда евро (116 милиарда долара) за възстановяването на опустошената от войната страна.
Между 2024 и 2027 г. този т.нар. „механизъм за Украйна“ възлиза на 50 млрд. евро (58 млрд. долара) под формата на заеми и безвъзмездни средства, финансирани чрез общи заеми на ЕС, за които всички държави членки гарантират изплащането.
Въпросът е дали страна като Унгария, която през последните години се отнасяше скептично към всичко, свързано с Украйна, ще се съгласи с това. Тук трябва да с вземе предвид и, че Фон дер Лайен обяви, че условието за спазване на правовата държава се отнася за всички средства в новия бюджет.
Тази условност съществуваше до известна степен и в предишния бюджет и позволи на Брюксел да замрази милиарди, предназначени за Будапеща.
Омекотяването на условността с цел да се получат повече средства за Украйна вече изглежда като един от многото компромиси, които ще трябва да бъдат направени, за да бъде одобрен този бюджет.
Форум