Връзки за достъпност

Извънредни новини

Двете войни и руската икономика. Защо Москва не може да се възползва от високите цени на петрола

Сателитна снимка на руския петролен терминал в Уст-Луга на Балтийско море, 27 март 2026 г.
Сателитна снимка на руския петролен терминал в Уст-Луга на Балтийско море, 27 март 2026 г.

Ако цели държави можеха да ходят на лекар, сега Русия щеше да се лекува от фрустрация: тя може да си спаси икономиката като продава скъпо петрол, но не може да го продаде, защото няма откъде да го изнесе в чужбина.

Тази новина се повтаря всеки ден и така е от седмица. Във вторник, 31 март, украински дронове отново атакуваха руския нефтен терминал Уст-Луга на Балтийско море. Тези нападения са почти всекидневни от 25 март насам. Оттогава властите спряха износа от това пристанище, а производителите казаха, че всеки момент могат да обявят форсмажорна ситуация, написа Ройтерс.

Уст-Луга е не просто нефтено пристанище, а второто по големина в Русия. Първото е това в Новоросийск, който е на Черно море.

Руският икономист Владимир Милов, бивш зам.-министър на енергетиката (2002), днес опозиционен политик в изгнание.
Руският икономист Владимир Милов, бивш зам.-министър на енергетиката (2002), днес опозиционен политик в изгнание.

„Експортът на русия на нефт е силно концентриран – две трети от него минава през Балтийско и през Черно море“, казва руският икономист Владимир Милов (днес в изгнание). Той добавя, че Черно море отдавна е компрометирано пространство за руските танкери, които са легитимна военна цел на Украйна. Самият терминал в Новоросийск беше повреден още преди месеци, когато Киев започна да нанася систематични удари по обекти на нефтената и газовата индустрии.

Сега на прицел са и двете водещи пристанища в Балтийско море – Уст-Луга и Приморск. „Ако мога да се изразя символично, Уст-Луга и Приморск са хем основно, хем много уязвимо място за танкерите, те са нещо като руския Ормузки проток“, казва Милов.

Ормузкият проток в Иран е мястото, от което преминават около 20% от световните доставки на петрол и природен газ. През него е почти невъзможно да се премине, откакто САЩ и Израел започнаха военни удари по Иран, а самият Иран отговори включително и с това, че взима на прицел корабите в протока.

Двете войни и петролът

Войната в Иран даде двоен шанс на изтощената руска икономика: първо скочиха цените на петрола, после САЩ временно отмениха ембаргото върху руската суровина.

Руският държавен бюджет за 2026 г. е планиран при прогнозна цена на петрола сорт Urals от 59 долара за барел. Това са достатъчно ниски стойности, но преди войната в Иран цените бяха спаднали още, а икономиката на страната зависи в най-голяма степен именно от този износ.

След като започнаха ударите на САЩ и Израел по Иран глобалните цени рязко се повишиха, после започна техният непредвидим скок и спад. Във вторник, 31 март, цената на сорта Urals беше 109 долара за барел.

От началото на войната в Иран президентът Владимир Путин проведе най-малко три публично обявени съвещания по икономически въпроси. Това стана на фона на официални данни, според които през януари и февруари „дупката“ в бюджета е покрила предвиденото в бюджета за цялата 2026 г.

В петък, 27 март, големи олигарси предложиха да внесат пари в държавния бюджет, което беше масово интерпретирано така: Путин поиска от бизнеса пари за войната в Украйна. Говорителят на Кремъл отрече формулировката, но каза, че бизнесът сам е имал такива предложения.

Източници на руските икономисти в изгнание твърдят, че в последната седмица срещите на Путин по въпроси на петролния бизнес са практически всекидневни. Причината, според тях, е в голямото разминаване между шанс и невъзможност на Кремъл да се възползва от него – заради войната в Иран петролът най-после е скъп, а санкциите срещу Москва най-после са свалени, но заради войната с Украйна нищо от тези възможности не може да бъде оползотворено от Русия.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Форум

XS
SM
MD
LG