Ормузкият проток, стратегически пролив с ширина само 33 км, през който преминават една пета от световните доставки на петрол, е фактически затворен за нормалния търговски трафик вече повече от три седмици.
Сега американският президент Доналд Тръмп заплаши Иран, че ако не го отвори в рамките на следващите 48 часа, САЩ ще унищожат електроцентралите на страната.
Но Иран не е блокирал протока с верига или военен флот. Вместо това Техеран затвори водния път чрез комбинация от ракетни удари, мини, електронна война и умела употреба на пазарните страхове – създавайки блокада, която вероятно е по-трудно да се отмени, отколкото едно конвенционално затваряне.
„Не мога да си представя начин за отваряне на Ормузкия проток, който да е военен и да е лесен“, каза пред Радио Свободна Европа Ричард Алън Уилямс, пенсиониран полковник от американската армия и бивш служител в Отдела за отбранителни инвестиции на НАТО.
Как беше затворен протокът
Затварянето на Ормузкия проток включва четири взаимосвързани пласта.
Първият е физическият: Иран нанесе десетки удари с дронове, ракети и бързоходни лодки срещу търговски кораби от началото на войната досега. Режимът в страната демонстрира, че може да поразява дори кораби на стотици километри от самия пролив, край бреговете на Ирак.
Вторият пласт са мините. Според доклади на американското разузнаване Иран е започнал да поставя морски мини в протока. Общият му арсенал се оценява на около 6000 и варира от по-простите контактни мини, които се взривяват при контакт с кораб, до сложни устройства, поставени на морското дъно, които реагират на акустични или магнитни сигнали.
Поставянето на самите мини става лесно: това може да се направи от обикновени рибарски лодки, които не се различават от нормалния трафик в Персийския залив.
Разминирането им обаче не е лесен процес. На САЩ и техните съюзници им отне 51 дни да разчистят 907 мини край Кувейт след войната в Персийския залив през 90-те години, при това с помощта на иракски карти на минните полета. Дори ограничена иранска кампания по залагане на мини би означавала затваряне на пролива за период от няколко месеца.
Третият пласт е този на електронната война. Манипулирането на GPS сигнала, както и заглушаването му изцяло засегнаха повече от 1650 кораба за един ден през март. Заради иранската намеса навигационните системи започнаха да показват танкери, плаващи по сушата, и товарни кораби, преминаващи през летища. В тесен воден път подобно ниво на смущения създава реален риск от сблъсък, без да изобщо да са необходима ракети или дронове.
Четвъртият и последен фактор от блокадата на протока е финансовият: стана ясно, че застрахователните фирми, които застраховат кораби срещу военни рискове са оттеглили покритието си в голяма част от търговския пазар. А без застраховка корабите не се движат.
Майкъл Хоровиц, експерт по отбрана, базиран в Израел, обръща внимание, че иранската заплаха е асиметрична.
„Само няколко атаки на месец са достатъчни, за да се повишат цените на застраховките и натискът на пазара“, каза той пред Радио Свободна Европа, сравнявайки ситуацията с кампанията на хутите в Червено море.
„Това е битка, която е силно наклонена в полза на нарушителя“, казва Хоровиц.
Какво могат да направят САЩ
На този фон администрацията на Тръмп обмисля няколко варианта.
Единият е ескортирането на танкери. Това означава военни кораби да придружават търговските с прикритие от дронове и ракети. Тръмп вече призова съюзниците на САЩ да помогнат с това, като в събота 22 държави изразиха готовността си да допринесат в усилията за обезпечаване на транспорта през Ормузкия проток - включително Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Канада, Чехия, Румъния, Австралия.
България пък излезе с позиция, в която приветства готовността на тези страни и каза, че "се асоциира със заявлението" им.
Опцията за ескортиране е вариантът с най-малък военен отпечатък, но изисква около два военни кораба на танкер и непрекъснати патрули с дронове във въздушното пространство. И според Хоровиц рискът остава голям.
„Нападател от сушата, дори и без собствени военноморски сили, може да бъде много ефективен. Загубата за САЩ би била драматична и ще заличи положителния ефект от ескортиращите мисии“, смята той.
Мините допълнително усложняват проблема. Възможностите на САЩ за противоминни действия в региона, които и без друго се ограничават до остарели хеликоптери и проблемни бойни кораби, бяха още повече отслабени, след като в края на 2025 г. бяха изведени от експлоатация специализираните американски миночистачи, разположени в Бахрейн.
Вторият вариант са по-мащабни въздушни удари, насочени срещу иранската крайбрежна инфраструктура. Централното командване на САЩ твърди, че е унищожило 16 ирански миноносци. Но мобилните пускови установки на Иран са проектирани за операции от типа „стреляй и бягай“, а години на разпръскване на мините и укрепване правят систематичното им унищожаване от въздуха изключително трудно.
Трети вариант, който се обсъжда в медиите, е наземна операция – амфибиен десант на морската пехота за превземане или многократни нападения по южното крайбрежие на Иран.
Уилямс, полковникът от американската армия, е категоричен относно това какво би означавало това на практика: сериозни военни способности насреща, планински терен и 190 000 войници от Революционната гвардия на Иран (IRGC) с опит във воденето на асиметричната война.
„(Ще е) трудно, скъпо, рисковано, без гаранция за успех“, смята Уилямс.
Заключението
Дори при най-оптимистичния сценарий с ескорт трафикът през Ормузкия проток ще бъде възстановен до само 10% от нормалния си обем, според оценки на компанията Lloyd's List Intelligence. Оттам изчисляват, че разтоварването на натрупаните над 600 блокирани кораба ще отнеме месеци.
Освен това нито един от военните варианти за действие не засяга аспектите, свързани със застраховането и пазара – а в крайна сметка именно превозвачите, а не Пентагонът, решават дали танкерите да отплават.
Решаването на въпроса обаче става все по-наложително, след като както цените на петрола, така и на природния газ скочиха значително заради нарушените доставки.
Според анализатора Хоровиц преговорите за споразумение са най-реалистичния вариант. Но експертът посочва и две други възможности: блокиране на износа на енергия от Иран, за да се окаже натиск както върху Техеран, така и върху най-големия му купувач Китай, или изчакване на падането на ислямисткият режим в Иран. Хоровиц обаче е скептичен по отношение на второто.
„Шансовете това да се случи достатъчно бързо, за да се възстановят пазарите, са малки, меко казано“, казва той.
Това означава, че Ормузкият проток може да остане затворен за обозримото бъдеще - но не поради липса на военни опции, а защото никоя от тях не може да постигне това, което само политическото решение може.
Форум