Училищната психоложка Анет Маринова всеки ден вижда нещо, което Министерството на науката и образованието (МОН) сякаш пропуска: зад агресията в училище стои много по-дълбока криза – тази на детското психично здраве.
Наскоро тя слуша организирана от МОН дискусия за психичното благополучие на учениците. Темата я обнадеждава. Но разговорът се оказва фокусиран върху лошото влияние на социалните мрежи. Говори се и за мозъка на децата. Но "самите училищни психолози и достъпът до психологична подкрепа почти не бяха споменати", каза Маринова пред Свободна Европа.
Наскоро дойде решение за поредни забрани – включително и на телефоните. Всичко това изглежда като пореден опит да се атакува симптомът, но не и причината.
А причината за агресията е по-дълбока.
Маринова например наблюдава нещо, което се нарича "процес на отчуждаване" от училището. Тя казва, че то може да започне още в 5–7 клас.
"За много деца училището се превръща в принуда. Виждам признаци на прегаряне", казва тя.
Това не е изненада. Българската образователна система е изградена върху натиск за резултати, претоварени програми и силно поощряване на конкуренцията. Емоционалните и социални умения – способността да управляваш емоции, да решаваш конфликти, да създаваш отношения – остават на заден план.
Докладите на УНИЦЕФ, ОИСР и СЗО показват, че българските ученици имат по-ниски очаквания от бъдещето, повече зависимости, усещат по-малко подкрепа от семейството и приятелите си.
В същото време психолози липсват. В много училища изобщо няма такива специалисти. Вместо това често педагогически съветници поемат ролята им, макар това да не е основната им квалификация. От години отпада и изискването в големите училища да има по двама психолози.
И точно когато системата изпитва недостиг на експерти, МОН представя решения, които изглеждат откъснати от реалността: предмет по религия и добродетели за "възпитание в добро", забрана на телефоните.
Според Маринова подобни мерки рискуват да превърнат училището в контролираща среда, вместо в подкрепяща.
"От една страна, трябва да учим децата на дигитални умения, изкуствен интелект и критично мислене. От друга – забраняваме инструментите, чрез които ги учим", казва тя.
Решенията за агресията не могат да се изчерпват със забрани. Не може да се решава криза в психичното здраве, без да се чуе гласът на психолозите. И без да се промени системата, която сама генерира стрес, тревожност и изолация.
"На този фон наблюдаваме решения, които са откъснати от реалността", обобщава Маринова.
Децата - стресирани и емоционално неграмотни
Остарялата философия на българската образователна система не поставя на преден план развиването на социално-емоционални умения в учениците. А те са важни, защото им помагат
- да управляват емоциите си;
- да създават и поддържат взаимоотношения както с връстниците си, така и с възрастните около себе си;
- да разрешават междуличностни проблеми;
- да взимат ефективни решения, които са съобразени с етичните и морални принципи.
Това посочва скоро публикуван доклад на УНИЦЕФ, в който се препоръчва на България да интегрира емоционалната грамотност в учебния процес.
Освен това ново изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните отново показва тревожни резултати за българската образователна система.
Българските 15-годишни ученици употребяват повече цигари и алкохол от връстниците си от други държави, често не закусват, закъсняват за училище и имат по-ниски очаквания за бъдещето си.
И още притеснителни изводи - от новия доклад на СЗО: българските ученици са на последно място по подкрепа, която чувстват от семейството си, и на последните места по възприета подкрепа от приятелите си.
Училищните психолози - важни, но липсват
На този фон мнозина, дори сред ангажираните в системата на образованието, не разбират ролята на училищните психолози. Като например синдикалната лидерка на повечето учители Янка Такева, която преди няколко години каза, че те "приемат децата като пациенти и не могат да се справят с агресията там". Думите ѝ тогава предизвикаха възмущение и протест в гилдията.
Впоследствие в колективния трудов договор, който подписват учителските синдикати, директорите и МОН, от 2020 г. отпадна задължението в училища с над 800 деца да има двама психолози.
Освен това училищата могат да избират между психолог и т. нар. педагогически съветник. Така често срещана практика се оказва педагог да изпълнява функциите на психолог, което е допълнително натоварване и изисква умения извън основната му квалификация.
Наскоро министърът на образованието Красимир Вълчев създаде консултативен съвет на психолозите в образованието. Анет Маринова е сред членовете му, които вече са изработили указание за работата на психолозите и на педагогическите съветници.
"Указанията ще имат задължителен характер, а не както бяха досега – като методическо указание, което се изпълнява от някои директори и се пренебрегва от други", каза Маринова.
Но по-тревожното е, че в много училища психолози просто няма.
По данни от 2020/2021 учебна г. има около 600 училищни психолози за цялата страна. За сравнение: училищата в страната са около 2300.
Днес нещата може би са се променили, но МОН не отговори на въпросите на Свободна Европа колко са училищата без такива специалисти през настоящата учебна година.
"Тази професия не е достатъчно привлекателна. Утвърдените терапевти и консултанти рядко остават в институциите – те излизат от системата", каза пред Нова телевизия училищния психолог Михаил Михайлов.
С религия и без телефони срещу агресията
Наскоро министър Вълчев обяви, че образователното министерство увеличава броя на психолозите, "за да се бори по-ефективно с агресията в училище". Той обвърза тази заявка с новия оспорван предмет, който МОН въвежда - "Добродетели и религии".
Срещу него се обявиха учени, преподаватели, образователни експерти, родители, но промяната все пак беше приета на първо четене от парламента.
"Затова и сега с промените в учебните програми, и с този допълнителен час [...] ние искаме да усилим възпитателната функция. Особено възпитанието в добро", каза Вълчев в коментар след поредна агресия между младежи.
МОН не отговори на въпроса на Свободна Европа колко ще са новите училищни психолози, кога, къде и как ще бъдат назначени.
Но в организираната от МОН дискусия за психичното здраве на учениците изненадващо се говори за забрана на телефоните.
Според Анет Маринова този въпрос идва "сякаш от нищото" с намерение да "поправи" училищната система на фона на куп нерешени проблеми:
- за смисъла на образованието;
- за приобщаващото образование;
- за неефективността на забраните;
- за предотвратяването на училищния тормоз;
- за недостатъчните специалисти в екипите за подкрепа;
- за медийната грамотност,
- за развитие на критично мислене и дигитална преценка,
- за боравене с финанси и т.н.
Форум