Премиерът на Армения отчете като "стратегическа грешка" да се разчита изцяло на Русия за сигурността
Никол Пашинян
Премиерът на Армения Никол Пашинян каза, че политиката на страната да разчита само на Русия за гарантиране на сигурността ѝ е било "стратегическа грешка".
В интервю за италианския вестник La Repubblica, публикувано на 3 септември, той обяснява, че това е така, защото Москва не е способна да допринесе с нищо и в момента ролята ѝ в региона на Южен Кавказ намалява, предаде Ройтерс.
Пашинян обвинява Русия, че не е успяла да гарантира сигурността на Армения в лицето на агресията, която по думите му се проявява от страна на съседен Азербайджан заради отцепилия се регион Нагорни Карабах.
Армения и Азербайджан от десетилетия са в конфликт заради Нагорни Карабах. Населеният предимно с арменци район беше откъснат от Азербайджан от подкрепяни от Армения сепаратисти по време на война през 90-те години.
"Замразеният конфликт" между двете страни избухна отново през 2020 г. в интензивни боеве, които продължиха шест седмици преди прекратяването на огъня с посредничеството на Русия. В резултат Армения и етническите арменци загубиха контрола над части от Нагорни Карабах и седем съседни области.
Първите сражения между двете страни започнаха отново през септември миналата година и доведоха до стотици жертви. Напрежението избухна пак през април тази година, когато на границата между двете държави загинаха четирима арменски войници и трима азербайджански.
Пашинян намекна, че Русия, която има подписан отбранителен договор с Армения и военна база там, не смята страната му за достатъчно проруски настроена.
Затова Ереван се опитва да диверсифицира своите връзки в сферата на сигурността, посочи Пашинян, имайки предвид развитието на отношенията с Европейския съюз и САЩ, както и опитите да се изградят по-тесни връзки със страните от региона.
"Системата на сигурност на Армения е 99% свързана с Русия, включително що се отнася до доставките на оръжие и боеприпаси", допълва Пашинян.
По думите му обаче, "днес виждаме, че самата Русия се нуждае от оръжия и боеприпаси (за войната в Украйна ) и при това положение е обяснимо, че дори и да иска, не може да отговори на потребностите в сферата на сигурността на Армения".
"Този пример следва да ни покаже, че разчитането в сферата на сигурността само на един партньор е стратегическа грешка", обобщава Пашинян.
Необятният солен свят под града
1/15
Погледнат отгоре, солният завод Аван има вид на невзрачен индустриален обект в северната част на Ереван.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
3/15Мнозина в Ереван не знаят колко мащабен е процесът по добив на сол под краката им. Комплексът под земята включва километри тунели, както и специализирана болница.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
4/15Андраник Аветесян е технически директор на завода Аван и започва да работи под земята в мината малко след началото на добива - в края на 60-те години на миналия век.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
5/15Аветесян играе билярд в болницата, на 235 метра под Ереван.
Ветеранът разказва, че за пръв път проучванията в ереванското предградие Аван започват през 40-те години на миналия век. Тогава съветските власти са търсили петролни находища - като тези, които преобразяват Баку в първите десетиления след 1900 г.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
6/15Табели от съветската епоха в мината.
Въпреки че предградието на Ереван не предлага петрол, съветските инженери се натъкват на огромнен солен пласт, минаващ под арменската столица. По-късно е създадена и солна мина.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
7/15Легло в Републиканския център по спелеотерапия в солните мини Аван.
Целта на подземната болница е да помага на хора с респираторни заболявания чрез излагането им на солен въздух по време на сеансите, продължаващи няколко часа под земята.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
8/15Детски играчки в болницата на Ереванската солна мина.
Ползите от "спелеотерапията" в солните мини са спорни, но е факт, че миньорите там обикновено не страдат от респираторни заболявания, характерни за традиционните миньори.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
10/15Аветесян прекосява коридор от чиста сол.
Главният миньор разказва, че е бил под земята, когато през 1988 година земетресение разтърсва столицата Ереван. Засегната е северната част на страната, а жертвите са около 38 000 души.
„Не усетихме нищо“, спомня си той. „Природата е толкова изненадваща. Обадиха ни се да свършим смяната по-рано и когато се качихме на повърхността ни казаха, че е имало земетресение. Нямахме представа.”
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
14/15Миньор с късове каменна сол в ръцете.
Служители на мината са изчислили, че около половината от цялата готварска и техническа сол в Армения е добита от ресурсите на Аван. Почти нищо не се изнася в чужбина.
На 235 метра под земята, в недрата на столицата Ереван, се намират местата, които осигуряват солта на Армения вече над 50 години.
15/15Сол от мината в супермаркет в Ечмиадзин.
Собствениците на мината Аван имат за цел тя да печели от скъпи подземни обиколки и от болницата, която се използва предимно от руски туристи, които идват на еднодневни сеанси, предимно през лятото.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
