Азербайджан и етническите арменци в Нагорни Карабах се споразумяха да прекратят огъня точно денонощие след като Баку започна да атакува отцепилия се регион.
В сряда омбудсманът в непризнатия Нагорни Карабах каза, че от началото на азербайджанската военна операция са били убити най-малко 32 души, а над 200 са ранени.
Нагорни Карабах е регион в Южен Кавказ, населен предимно с етнически арменци. С подкрепата на Армения той обяви отделяне от Азербайджан и автономия в началото на 90-те години и оттогава е повод за напрежение между двете страни.
Със споразумението за спиране на огъня в сряда властите на самопровъзгласилата се република фактически се съгласиха с всички искания на азербайджанската страна, включително да предадат оръжията си.
Министерството на отбраната в Баку съобщи, че примирието влиза в сила в 13 ч. местно време (12 ч. българско) в сряда.
Въоръжените арменски формирования в Нагорни Карабах ще бъдат разпуснати, а в сряда в азербайджанския град Евлах ще започнат преговори с азербайджанските власти за интеграция на арменската общност в Карабах.
Това би означавало, че в обозримо бъдеще цялата територия на бившия съветски регион Нагорни Карабах ще премине под контрола на Баку, отбелязва Радио Свобода.
Споразумението е постигнато "с посредничеството на командването на руския мироопазващ контингент, разположен в Нагорни Карабах", се казва още в съобщението.
Баку нарече случилото се "антитерористична операция", а Ереван го определи като опит за извършване на етническо прочистване на арменското население.
В същото време ръководството на Армения каза, че въоръжените ѝ сили няма да се намесват във военните действия.
Спирането на интензивните боеве идва на фона на нарасналата международна загриженост за разрастващия се конфликт.
Преди да бъде съобщено за споразумението, САЩ, Русия и Европейският съюз призоваха страните в конфликта да спрат военните действия.
Иран предложи да посредничи в конфликта, а Турция каза, че подкрепя нападението.
По-късно в сряда беше съобщено, че арменците в Нагорни Карабах са се съгласили с искането на Азербайджан да прекратят боевете и да се разоръжат. В четвъртък предстои и среща между представители на властта в Баку и представителите на арменците в Нагорни Карабах.
Какво стана в Нагорни Карабах
В резултат на военниете действия, предприети от Азербайджан във вторник, бяха убити десетки цивилни, а стотици бяха ранени. Убит е и кметът на град Мартуни Азнавур Сагян. Информацията беше потвърдена за арменската служба на Радио Свободна ЕВропа от омбудсмана Гегам Степанян.
По думите му линейка от моргата в Степанакерт, изпратена в Мартакерт, е била обстрелвана от азербайджанските въоръжени сили. Шофьорът на линейката е ранен. Министерството на отбраната на Азербайджан опроверга информацията за обстрел на линейки.
Генералната прокуратура на Азербайджан съобщи, че неин гражданин е бил ранен "в резултат на обстрел от арменските въоръжени сили".
Съветникът на ръководителя на непризнатата република Нагорни Карабах Акоб Ипджян публикува в Екс (Туитър) снимки от Степанакерт.
Преди да обяви операцията във вторник, Баку обвини Ереван и Нагорни Карабах в организирането на терористични атаки. Според Азербайджан две нейни коли са попаднали на мини. Шестима души са били убити, включително четирима служители на Министерството на вътрешните работи на Азербайджан.
През деня във вторник азербайджанските военни успяха да овладеят повече от 60 бойни позиции на арменските въоръжени сили, съобщи представител на азербайджанското министерство на отбраната.
Според армията за отбрана на Нагорни Карабах азербайджанските въоръжени сили използвали артилерия и ракети.
Международна намеса
Отстъпката на етническите арменци в Нагорни Карабах дойде часове, след като Азербайджан даде сигнал за намерението си да продължи военните си операции въпреки призивите на ООН, западните сили и Русия за спирането им.
Във вторник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в телефонен разговор с президента на Азербайджан Илхам Алиев призова за прекратяване на огъня. Той каза, че няма военно решение на карабахския проблем и Вашингтон подкрепя директния диалог между Баку и представителите на арменското население на Нагорни Карабах.
Президентът на Азербайджан отговори, че Баку е предприел "антитерористични мерки" в региона, за да "предотврати провокативни и подстрекателски действия на Армения".
По думите му представители на арменското население на Карабах са канени няколко пъти на разговор за обсъждане на въпроси за реинтеграция, но те са отказали.
Блинкен говори по телефона и с арменския премиер Никол Пашинян. Двамата "подчертаха недопустимостта на използването на сила", съобщи пресслужбата на арменското правителство. Блинкен е уверил Пашинян, че САЩ напълно подкрепят суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Армения.
Междувременно в Съветът за сигурност на ООН беше насрочено извънредно заседание за четвъртък, за да се търси начини да избегне задълбочаването на дългогодишния конфликт в постсъветските кавказки съседки.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за незабавното прекратяване на боевете, стриктно спазване на примирието от 2020 г. и принципите на международното хуманитарно право.
Германският канцлер Олаф Шолц каза, че "подновените военни действия водят до задънена улица". "Те трябва да бъдат прекратени", добави той.
Москва призова и двете страни да спрат насилието.
Външните министри на Армения и Азербайджан са в Ню Йорк, където ще проведат срещи с колеги и международни служители, включително със заместник на Блинкен, съобщиха арменската и азербайджанската служба на Радио Свободна Европа.
Не е ясно обаче дали арменският външен министър Арарат Мирзоян и азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов планират да се срещнат лично или чрез посредници.
Самопровъзгласилата се през 1991 г. "Република Нагорни Карабах" не е официално призната от никоя държава от ООН, включително и от Армения.
След поредно изостряне на ситуацията през 2020 г. премиерът на Армения Никол Пашинян, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и президентът на Русия Владимир Путин подписаха изявление за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах.
Съгласно договора, който предизвика протести на опозицията в Ереван, Баку си върна контрола върху значителна част от териториите на Карабах и прилежащите райони на Азербайджан, окупирани от арменските войски в началото на 90-те години.
В района бяха разположени руски мироопазващи сили.
След това Азербайджан започна блокада на Карабах, като постави контролно-пропускателни пунктове на Лачинския коридор. Това е петкилометрова ивица, която минава през територия на Азербайджан и единственият път от Армения към Нагорни Карабах.
След пълното му блокиране в продължение на 9 месеца хуманитарната ситуация в района стана близка до критичната. Имаше недостиг на храна, гориво и лекарства.
Ситуацията ескалира отново, след като доставките на хуманитарна помощ от Русия за етническите арменци в Нагорни Карабах бяха възобновени.
Сега Азербайджан иска пълно изтегляне на арменската армия от Карабах и разпускане на режима в Степанакерт.
Във вторник вечерта пред правителствената сграда в Ереван се събраха протестиращи, които призоваха Пашинян да подаде оставка и влязоха в сблъсъци с полицията.
Недоволни от неуспеха на Москва да спре Азербайджан се събраха и пред руското посолство в Ереван, скандирайки антируски лозунги, съобщи ТАСС.
