Позицията на България в годишния Индекс за възприятие на корупцията на международната организация "Трансперънси интернешънъл" се подобрява през 2023 г. Това показва докладът на организацията, публикуван във вторник. Страната обаче остава на дъното на класацията сред страните от Европейския съюз (ЕС) заедно с Унгария и Румъния.
Данните идват на фона на взаимни обвинения в корупция между президента Румен Радев и председателя на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски, който е част от управляващото мнозинство на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ. Двете формации сформираха общ кабинет през пролетта на 2023 г. след няколко последователни неуспешни избора.
В изследването са включени 180 държави, които са класирани според възприеманите в тях нива на корупция в публичния сектор. Резултатите се изчисляват по скала от нула до 100, в която нулата означава много високо ниво на корупция, а 100 – среда, в която няма усещане за такава.
През 2023 г. България се нарежда на 67-мо място по усещане за корупция. Това е изкачване с няколко места спрямо миналогодишното класиране, когато страната се нарежда на 72-а позиция.
В доклада се отбелязва, че в България остават значителните проблеми с върховенството на закона и олигархичното влияние, въпреки предприетите законодателни реформи на няколко поредни правителства.
Резултатът на България е 45 точки, което е увеличение с 2 точки спрямо предишната година. През последните няколко години резултатът на страната се движи между 41 и 44 точки. Тя обикновено се нарежда сред последните страни в ЕС.
През 2023 г. само Унгария отбелязва по-нисък резултат - 42 точки. На дъното на класацията за ЕС е и Румъния с 46 точки.
Дания (90), Финландия (87) и Норвегия (84) заемат първите места в класацията.
Спад в Европейския съюз
Средната стойност на страните в Западна Европа и ЕС е 65 точки. Макар това да остава регионът с най-висок среден резултат в изследването, "Трансперънси интернешънъл" пише, че за първи път от десетилетие в него се забелязва спад на резултата.
Организацията отдава това на подкопаването на антикорупционните мерки, отслабването на контрола, ерозията на политическия интегритет и намаляването на общественото доверие.
Освен това в доклада се посочва, че в част от страните съдебните системи остават проблемни.
"Слабостите в съдебните системи създават пречки пред достъпа до правосъдие и не позволяват на съдилищата ефективно да ограничават правомощията на правителството. В най-лошия случай политизирането на съдебната и правната система и правоприлагащите органи е довело до неконтролирани злоупотреби с власт", пише в доклада.
В този регион през 2023 г. от 31 оценени държави само 6 са подобрили резултата си, а 8 са в низходяща тенденция от 2012 г. насам.
Няколко държави, които традиционно са на върха на класацията са отбелязали исторически най-ниските си резултати. Сред тях са Швеция (82), Нидерландия (79), Исландия (72) и Обединеното кралство (71).
Полша и Гърция под наблюдение
В доклада Гърция (49) и Полша (54) са посочени като страни, които трябва да бъдат наблюдавани. В него пише, че през последното десетилетие резултатът на Полша е спаднал със седем пункта заради "системните усилия на предишната управляваща партия "Право и справедливост" да монополизира властта".
"Трансперънси интернешънъл" отчита, че след изборите в Полша през октомври новото правителство си е поставило за цел да възстанови баланса на властите и върховенството на закона. Въпреки това според организацията това няма да бъде лесна задача заради влиянието, което "Право и справедливост" все още упражнява върху институциите.
Според доклада Гърция е изправена пред криза на правовата държава, което е довело до спад в резултата на страната през последните години.
"Последиците от предполагаемото незаконно подслушване на журналисти и опозиционни политици от страна на правителството, атаките срещу свободата на печата и слабата независимост на съдебната система допринесоха за най-резкия спад на върховенството на закона в ЕС", пише в доклада.
Организацията посочва, че за да се спре низходящата тенденция на Гърция, правителството трябва да гарантира безопасността на журналистите, да засили законодателните разпоредби относно лобирането и финансирането на политическите партии и да има функциониращ независим антикорупционен орган.
Форум