България е поискала по официален път изключение от санкциите на САЩ срещу „Лукойл“ на 27 октомври. Това съобщи министърът на енергетиката Жечо Станков по време на изслушване в парламента в сряда.
Новината идва седмици след като САЩ наложиха санкции срещу руската компания, които пряко засягат дъщерните ѝ дружества в други държави, включително в България.
Българското правителство си постави за цел рафинерията да продължи да работи, но в продължение на две седмици не каза как смята да постигне това.
Новината, че официално е поискано изключение (т.нар. дерогация) от санкциите, се съобщава за пръв път. Решението дали такава да бъде предоставена ще се вземе от Министерството на финансите на САЩ. Други държави, включително Германия, поискаха и получиха изключения от санкциите срещу дъщерни фирми на санкционираните руски нефтени компании на територията си.
Опозицията обаче критикува действията на управляващите.
„Това, което разбрахме днес от управляващите е, че са изпратили писмо в бутилка и чакат Нептун, разбирайте Тръмп, да им отговори“, каза Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. „Не видяхме, не чухме никакъв план“.
По думите на Станков, за да получат българските дружества на „Лукойл“ изключение от санкциите, които влизат в сила на 21 ноември, трябва да са изпълнени две условия.
Първото, каза той, е да не се допуска пари от българските дъщерни дружества на „Лукойл“ да достигнат до руската компания майка, която е под американци санкции.
Второто условие, по думите на Станков, е да не бъдат изпълнявани нареждания от компанията майка, които противоречат на ограниченията.
Министърът защити законовите промени, приети миналата седмица в рамките на ден от управляващата коалиция от ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН, които разширяват правомощията на т.нар. особен търговски управител.
По негови думи те гарантират изпълнението на тези две условия.
Промените предвиждат разширени правомощия на назначен от държавата управител да управлява и продава бизнеса на „Лукойл“ в България, без собствениците или съдът да имат думата.
Те бяха критикувани от опозицията, която каза, че това са „панически действия“ и опит активите на „Лукойл“ в България да бъдат дадени под контрола на санкционирания за корупция Делян Пеевски. Президентът Румен Радев също критикува измененията и изрази съмнения, че зад тях стои друга цел.
Възможност за назначаване на особен управител на активите на „Лукойл“ в България съществува от 2023 г., но според Станков сега действащите правила са приети в друг контекст и не изпълняват целите, които да гарантират получаване на дерогация.
„Сегашният особен управител няма как да ограничи плащанията към [компанията] майка. Той няма такава функция. Сегашният управител няма как да ограничи изпълняването на задачи от [компанията майка]“, каза Станков.
„Основната задача на особеният управител сега ще е точно това, което ще ни позволи по време на преговорите [със САЩ] да изпълним и основната си задача, която е поставена във връзка със санкциите“, добави министърът.
Той не отговори на въпросите на опозицията за правомощията на особения управител, дадени с новите промени, да продава активите на „Лукойл“ в България без съгласието на собственика и без актовете му да подлежат на съдебен контрол.
Според Николай Денков от ПП-ДБ подобен ход би могъл да доведе до арбитражно дело срещу България от страна на „Лукойл“ и санкции в размер на милиарди за страната.
„Действията, които правителството предприема, са единствените възможни и най-адекватни, за да гарантира сигурността на доставките“, каза Станков в отговор на критиките.
Законовите промени, с които се разширяват правомощията на особения управител, още не са обнародвани и влезли в сила. Все още не е назначен човек на поста, но председателят на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов каза, че такъв вече е избран, без да посочи името му.
Форум