Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как санкциите на САЩ срещу "Лукойл" засягат България


Президентът на САЩ Доналд Тръмп на фона на рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Колаж: Свободна Европа
Президентът на САЩ Доналд Тръмп на фона на рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Колаж: Свободна Европа

Руската компания „Лукойл“ държи голям дял от пазара на горива в България. Но Съединените щати ѝ наложиха санкции. Какво значи това за българския ѝ бизнес? Ето отговорите.

Съединените щати санкционираха двете най-големи руски петролни компании „Лукойл“ и „Роснефт“. Новината дойде точно седмица след като Великобритания санкционира същите руски фирми.

Вашингтон и Лондон мотивират санкциите с продължаващата военна агресия на Русия срещу Украйна.

„Роснефт“ няма роля на българския пазар, но „Лукойл“ е ключов играч.

Руската компания притежава най-голямата петролна рафинерия в България, която е най-големият производител на горива, както и верига бензиностанции и други фирми за търговия с горива.

„Българските бизнеси на „Лукойл“ са вече под санкции“, каза пред Свободна Европа Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Какво значи това на практика? Ето отговорите.

Какво притежава „Лукойл“ в България

Руската „Лукойл“ пряко или непряко има собственост в редица компании в България.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ е собственост на швейцарската компания „Литаско“, която от своя страна е дъщерна на руската „Лукойл“.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ е собственик на най-голямата петролна рафинерия на Балканския полуостров и най-големият производител на горива в България. Компанията внасяше суров петрол от Русия, но беше принудена да се откаже и да започне да внася от други страни заради забраната за внос на руски петрол в Европейския съюз.

„Лукойл-България“ също е собственост на швейцарската „Литаско“. Тази фирма се занимава с търговията и дистрибуцията на горивата, произведени от рафинерията, и има верига бензиностанции. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е санкционирала в миналото компанията за злоупотреба с господстващо положение.

„Лукойл ейвиейшън България“, която търгува със самолетни горива, и „Лукойл-България Бункер“, която е дистрибутор на корабни горива, са собственост на австрийската „Лукойл Интернешънъл“, дъщерна на руската „Лукойл“.

„Литаско“ има дял и в „Състейнабъл енерджи съплай“, в която участие има и фирма на Валентин Златев – бивш представител на „Лукойл“ в България, но този дял е под 50%.

Какво предвиждат санкциите

САЩ санкционираха не само „Лукойл“ и „Роснефт“, а и редица техни дъщерни компании.

Сред тях не се посочват изрично регистрираните в България компании, нито техните преки собственици – швейцарската „Литаско“ и австрийската „Лукойл Интернешънъл“.

Но в съобщението на Министерството на финансите на САЩ пише, че „всички юридически лица, притежавани пряко или непряко на 50% или повече от „Роснефт“ и „Лукойл“ подлежат на санкции, независимо дали са посочени или не“.

Такива юридически лица в България са „Лукойл-България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл ейвиейшън България“,„Лукойл-България Бункер“.

Наложените от американската администрация мерки предвиждат цялото имущество на санкционираните на територията и под контрола на САЩ да бъде блокирано и докладвано. Забраняват се транзакциите към санкционираните от американски физически или юридически лица.

Освен това всички финансови институции, включително чуждестранни, или други лица, които извършват или улесняват транзакции към санкционираните, са заплашени от вторични санкции.

Това значи, че всяка банка, която обслужва санкционираните фирми, може да е заплашена от мерки от страна на САЩ.

До 21 ноември е в сила преходен период и ако дотогава контрагентите на санкционираните фирми не прекратят взаимоотношенията си с тях, рискуват да им бъдат наложени вторични санкции.

„Нещата стават много сложни за рафинерията веднага, защото финансовите институции, които обслужват транзакциите, ще се страхуват от това да ги извършват“, каза Мартин Владимиров от ЦИД.

„Стандартна практика е всички финансови институции да отказват такива плащания веднага, независимо дали има желание от страна на контрагентите – например доставчици на петрол или купувачи на горива, или компании, които извършват други услуги. Дори всички тези компании да имат огромно желание да нарушат санкциите, банките отказват.“

Свободна Европа изпрати въпроси до четирите фирми, но до публикуването на този текст не беше получен отговор.

Изпратихме въпроси и до министерствата на енергетиката, на икономиката и индустрията и на финансите, но не получихме отговор.

Какъв е ефектът на санкциите

Новината за санкциите повдигна въпроса за последствията за България.

От една страна стои въпросът за риска от вторични санкции срещу юридически лица, които работят със санкционираните.

Българската народна банка (БНБ) съобщи в четвъртък, че извършва анализ на потенциалните последици за банковата система в страната от санкциите.

Регулаторът посочи, че банките сами ще взимат решения за отношенията си с потенциално засегнатите от санкциите свои клиенти.

От друга страна стои въпросът за сигурността на доставките на горива.

Българските дружества на руската „Лукойл“ имат водеща роля на пазара на горива в България. В миналото КЗК е посочвала в свой доклад, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ има дял от над 50% от „общия пазар на производство и внос на бензин и дизелово гориво в страната“.

Основният въпрос е как рафинерията в Бургас ще купува и продава петрол и петролни продукти, ако не може да извършва плащания.

Според Владимиров след изтичането на преходния период до 21 ноември рафинерията вече няма да може да купува петрол и ще трябва да разчита на запасите си.

„Тези запаси, заедно с търговските запаси на петролните компании и стратегическия резерв на държавата, би трябвало да предотвратят криза и сигурността на доставките да е гарантирана поне за около 3 месеца“, каза той.

По думите му обаче държавата трябва да предприеме действия веднага, ако иска рафинерията да продължи да работи.

Премиерът Росен Желязков каза в четвъртък, че правителството ще търси вариант, при който „самата държава да не попадне в санкционен режим“.

„Рафинерията в Бургас трябва да продължи да работи. Имаме един месец, в който да вземем националното решение за това как да подходим като държава“, каза той.

Желязков добави, че ще се проучат различни възможности – „за назначаване на особен управител и всички опции, които нашето законодателство позволява, хармонизирано с наложения режим“.

Новината за американските санкции идва две седмици след като парламентът прие на първо четене промени, с които Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) получава последната дума при евентуална продажба на рафинерията в Бургас.

Законопроектът предвижда продажбата на активи в България, контролирани от руската „Лукойл“, да става с решение на Министерския съвет при налично положително становище на ДАНС.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза в четвъртък, че управляващите са готови да приемат законопроекта и на второ четене. „Да имаме всички опции за действие, ако евентуално се наложи“, каза Борисов.

Опозицията обвърза законопроекта със статията в Уолстрийт джърнъл, в която се твърди, че Борисов е предложил на администрацията на американския президент Доналд Тръмп продажба на дял от рафинерията и газопровода „Турски поток“ срещу отпадане на санкции по закона „Магнитски“ спрямо негови „близки съюзници“.

Още през декември 2023 г. „Лукойл“ съобщи, че обмисля продажбата на бизнеса си в България. Оттогава въпросът е повдиган няколко пъти от политици, а медии съобщиха за потенциални кандидати да купят бизнеса на руската компания в България.

В началото на годината санкционираният от САЩ лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски поиска държавата да купи рафинерията.

Помага ли Борисов на Пеевски да излезе от списъка "Магнитски"?
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:46 0:00

Форум

XS
SM
MD
LG