Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да има последната дума при продажбата на рафинерията на “Лукойл Нефтохим България”. Това реши в четвъртък парламентът на първо четене.
Новината дойде само ден след като две парламентарни комисии приеха експресно въпросните промени в Закона за насърчаване на инвестициите, внесени същия ден от управляващите. Сега депутатите решиха срокът между между първо и второ четене в пленарна зала да бъде съкратен на три дни.
Предложението беше прието в четвъртък със 114 гласа „за“ от управляващото мнозинство ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, БСП и ИТН, 83 „против“ и два „въздържал се“.
Законопроектът предвижда продажбата на активи на „Лукойл-България“, „Лукойл Нефтохим Бургас", „Лукойл ейвиейшън България“ и „Състейнабъл енерджи съплай" да става с решение на Министерския съвет при налично положително становище на ДАНС.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи законопроекта като "застраховка за България".
"Този проектозакон, три пъти ще го кажа, ако решат собствениците на "Лукойл" да го продават, да може ДАНС и Министерския съвет да проверят купувача", каза той пред журналисти в парламента.
От парламентарната трибуна депутатът от "ДПС-Ново начало" и един от вносителите на предложението Станислав Анастасов обвини "Продължаваме промяната", че са се опитвали да продадат "Лукойл" по времето на кабинета на Николай Денков.
"Влачеха най-различни инвестиционни посредници. Как те от името на руската компания "Лукойл" търсят купувач", каза Анастасов.
Според ПП-ДБ, ако бъдат приети на второ четене, промените ще дадат на лидера на "ДПС-Ново начало" и санкциониран за корупция Делян Пеевски контрол върху бъдещата сделка чрез влиянието му в ДАНС.
Миналия месец управляващото мнозинство отне правомощието на президента да избира шеф на ДАНС и го прехвърли на депутатите.
Както ПП-ДБ, така "Възраждане" обвързаха новия законопроект със статията в „Уолстрийт джърнъл“ отпреди дни, в която се твърди, че Борисов е предложил на администрацията на американския президент Доналд Тръмп продажба на дял от газопровода "Нефтохим Бургас" и"Турски поток" срещу отпадане на санкции по "Магнитски" спрямо негови "близки съюзници".
Борисов призна, че е повдигнал въпроса за санкциите на бившия си финансов министър Владислав Горанов, но отрече да е говорил за тези на Пеевски, който също е санкциониран по "Магнитски".
Държавата вече разполага с механизми за контрол върху сделката за продажбата на "Лукойл", в случай че купувачът бъде преценен като рисков.
Те бяха приети през 2024 г. и включват създаването на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който има правомощия да изследва как съответната инвестиция ще се отрази на националната сигурност, критичната инфраструктура и енергийните доставки. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също трябва да се произнесе.
През 2023 г. „Лукойл“ обяви, че планира да продаде бизнеса си в България. Това се случи след поредица от действия на тогавашните парламент и правителство срещу руската компания. Те бяха част от отказа на България от руски горива след началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ е най-големият актив на „Лукойл“ - частна руска компания, която управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави. „Лукойл“ е втората по големина нефтена компания в Русия след държавната „Газпром“.
Форум