Той е смятан за един от най-добрите тенисисти за всички времена. Зад името му стоят купища рекорди. Във върховата точка на кариерата му често е смятан за непобедим. Успехите му го превръщат и в поп икона, но той мрази вниманието към себе си.
В четвъртък шведският тенисист и бивш световен номер 1 Бьорн Борг навърши 68 години. Той е един от най-успешните състезатели в историята на откритото първенство на Франция Ролан Гарос, чийто финал предстои след дни, и един от най-успешните състезатели в историята на "Уимбълдън", който ще започне само след няколко седмици.
Борг се ражда в Стокхолм през 1956 г., но расте в малкото градче Сьодертеле, което се намира близко до шведската столица.
Баща му е електротехник, но обича да играе тенис на маса. Трофеят му от един от турнирите, които печели, е тенис ракета в златен цвят. Малкият Бьорн много харесва ракетата и я иска от баща си, който в крайна сметка му я подарява. Така се дава началото на една наистина златна кариера.
Още от малък шведът се отличава с физиката си - силен и атлетичен е, което му помага да побеждава състезатели на 18 години, макар че едва е навършил 13. Във времената, в които малко състезатели използват бекхенда с две ръце, Борг се впечатлява от начина, по който Джими Конърс използва този удар. По негов пример шведът започва да играе този удар с две ръци и го превръща във важна част от играта си.
Още на тази възраст обаче има проблем със загубите - нещото, което най-много мрази.
„Няма значение дали беше тенис, бордови игри, бадминтон, винаги мразех да губя. И винаги обичах да печеля“, казва Борг.
По-късно първата му съпруга Мариана Симунеско казва, че след загуба като професионалист се е случвало Борг да не се храни с дни.
Още на 15 той е включен в отбора на страната си за купа „Дейвис“, където печели в дебютния си мач. По-късно през същата 1972 г. печели два от най-престижните турнири за юноши – „Уимбълдън“ и „Ориндж бол“.
През 1973 г. Борг се включва при професионалистите. През април вече играе и първия си финал в Монте Карло, а няколко месеца по-късно стига до четвърти кръг на „Ролан Гарос“ и 1/4 финал на „Уимбълдън“.
До края на годината играе още три финала и завършва под номер 18 в ранглистата.
През януари на следващата година идва и първата му титла от откритото първенство на Нова Зеландия След няколко месеца печели и откритото първенство на Италия.
Само две седмици по-късно светът вече е сигурен, че наблюдава един от най-добрите тенисисти за всички времена. Едва навършил 18, години Борг печели „Ролан Гарос“ и се превръща в най-младия състезател в историята дотогава с подобно постижение.
Следват две години, изпълнени с победи, в които първо защитава титлата си на „Ролан Гарос“, а по-късно печели за пръв път на тревата на „Уимбълдън“. През 1977 г., когато за втори път печели титлата от „Уимбълдън“, за пръв път става и номер 1 в мъжкия тенис.
Всички говорят и пишат за него. Той е посрещан с овации от публиката и страх от съперниците си, а в Париж и Лондон изглежда непобедим. Стилът му на корта е без много емоции, възгласи и приказки и му носи прякора „Ледения“.
„Ние играем тенис. Той играе нещо друго“, казва по онова време за него румънската звезда Илия Настасе.
Заради физиката и елегантния си стил той се превръща в една от първите поп икони, които идват от тениса и изобщо от спортния свят.
През 1978 г. обаче се намира човек от тура, който отговаря на предизвикателството му – американецът Джон Макенроу. Той е абсолютната противоположност на Борг – крещи по съдиите и публиката почти след всяка точка, радва се бурно на корта и изглежда готов да се сбие по всяко време.
В рамките на няколко години двамата изиграват над 20 срещи, всяка от които се превръща в спектакъл. Анализаторите определят съперничеството им като първото емблематично в света на тениса, последвано по-късно от тези на Пийт Сампрас и Андре Агаси и на Роджър Федерер и Рафаел Надал.
Най-големият мач помежду им идва на финала на „Уимбълдън“ през 1980 г. Двамата изнасят спектакъл в пет сета, а мачът честно е наричан „най-добрият мач за всички времена“. В крайна сметка шведът надделява.
„Това беше много голям, вълшебен момент“, казва по-късно Борг.
Само няколко месеца по-късно обаче идва първият епизод от отмъщението. Двамата излизат на финала на „Ю Ес Оупън“, където надделява Макенроу. Година по-късно американецът печели финалите на „Уимбълдън“ и отново на „Ю Ес оупън“.
Малко след турнира в Ню Йорк Борг шокира света и обявява оттеглянето си от тениса на едва 26 години.
„След загубения финал на „Уимбълдън“ бях в ресторант в Стокхолм с приятели. И тогава си казах, че не искам този живот повече. Животът ми беше станал такъв цирк, че не исках повече да живея така“, казва години по-късно Борг.
През 1991 г. се опитва да се върне в тура, но не успява да доближи до старото си ниво и през 1993 г. спира с тениса завинаги. Завършва кариерата си с 11 титли от Големия шлем, включително и пет поредни спечелени финала на "Уимбълдън".
По-късно работи като треньор и анализатор. От 2017 г. става капитан на европейския отбор в Лейвър къп. Борг има две деца от втория и третия си брак.
„Малко се страхувам от остаряването, макар че се случва с всички нас. Щастлив съм, че навърших 60 и че съм близо до 70. Но имам страхотен живот“, казва живата легенда на тениса.
Форум