Връзки за достъпност

Извънредни новини

Две години война в Украйна. Какво мина и какво предстои


Стефан Попов на фона на снимка от войната в Украйна. Колаж.
Стефан Попов на фона на снимка от войната в Украйна. Колаж.

Досега това беше история в два епизода - в първия Украйна печелеше, във втория губеше. Но сега предстои промяна на стратегията на Киев срещу руската агресия. Тя може да е успешна, но само при едно условие: ако Западът се събуди и започне да схваща малко по-навреме какъв е цветът на светофара отпред.

Инвазията започна на 24 февруари 2022 година и шокира целия свят. Основания за шок не бяха стратегически, защото това стана цели 8 години след анексията на Крим. Още тогава, през 2014 г., разузнаванията по света и независимите институти повишиха нивото на риск за пълномащабна война срещу Украйна.

Въпреки всички предупреждения съвкупният политически Запад предпочиташе състоянието на вътрешно отричане (на denial, както стана модерно да се казва и в България покрай психоанализата).

Границата, която Русия престъпи, прави агресията безпрецедентна за целия период след Втората световна война. С такъв тип териториална война Русия върна света в епохата преди изграждането на международните режими от типа на ООН, Световна банка, Международен валутен фонд, Световна търговска организация, Европейските общности и множество други.

След 1945 година светът се реорганизира и, независимо от твърде горещата Студена война, потегля по пътя на институционални режими, които да занижават риска от поредна голяма война с преразпределение на територии.

Самата пространствена структура на войната тогава бавно, но упорито се променя. И се отдалечава от представите на Клаузевиц, които обясняват войните от Наполеон до Хитлер.

Но Русия реши, че това развитие не отговаря на въжделенията на широката руска душа, за която една шеста от сушата на Земята е недостатъчно пространство.

Войната, част първа

В първия период на войната въпросът беше дали Украйна ще оживее като независима държавност или ще бъде колонизирана по силата на архаичен имперски проект, който повече подхожда на "Междузвездни войни" или на "Властелинът на пръстените".

Украйна геройски се справи.

Западът се обедини, но чак в резултат на електрическия шок, на който инвазията го подложи по цялото протежение на евроатлантическата ос от Финландия и Балтика до САЩ, та и до Япония и Южна Корея.

Западът се обедини, но чак в резултат на електрическия шок от инвазията

Русия на Путин не е очаквала подобно обединение в един свят, който в нейните представи е вътрешно размекнат от либералната си корупция.

Украйна и многообразният западен свят спряха опита на Русия да завладее териториално най-голямата страна в Европа, да подмени нейната политическа общност със собствена колониална администрация, а след това да погледне отвъд тези граници към Балтика, Полша, Молдова, оттам и към Балканите.

Този период приключи в общи линии към края на 2022 година с временната победа на Украйна.

Войната, част втора

Обнадеждената Украйна, покрай нея и обединеният Запад, навлязоха във втори период на войната след края на 2022 година.

През зимата на 2022-2023 започна да се планира стратегическа инициатива за цялата 2023 година, най-вече за пролетта и лятото. Тя получи дори собствено име, наричаха я лятната офанзива и се знаеше за какво става дума.

Но Украйна не успя в лятното настъпление. Това беше провал, откъдето и да го погледнем. Защо?

  • Първата причина е в появата на балон от свръхочаквания, зад който няма точна оценка за динамиката в баланса на силите. В този аспект грешката на първо място е в публичните комуникации. Парадоксално изглежда как Европа и САЩ проспаха риска от пълномащабно нахлуване след анексията на Крим, събудиха се през февруари 2022 година, а след това полека-лека се оставиха да фантазират успешна контраофанзива с решителни резултати.
  • На второ място, огромна отговорност носят западните сили и в частност по-големите държави като САЩ, които започнаха да се съобразяват прекалено с умората на гражданите си от войната. Всяко проточване уморява, отегчава, от екрана се виждат трагедии, но ти почваш да се разсейваш и да превключваш на забавни сериали. Работата на политическите елити в този момент е решаваща и тя е под всякаква критика, с много малки изключения.
  • На трето, контраофанзивата на Украйна е фантазия, ако Западът не се ангажира още по-решително с подкрепата си, отколкото в първия период. Вместо това започна да се говори за вътрешна политика, да се правят финансови сметки. В САЩ Конгресът и днес се отнася към световния ред като към рулетка в Атлантик сити, а Германия се чуди какъв път да поеме във военната си политика. Примерите за добра политика останаха в северните страни на Източна Европа, които разбират какво ги чака, ако Украйна бъде изоставена.
  • Накрая, на четвърто място, подценявано беше бруталното отношение, което диктатурата в Кремъл има към собствените си човешки сили, към живота на войниците си, към начините на мобилизация от далечни райони, както и самата репресивна машина вътре в Русия и множество други фактори, които правят ресурсите й за война по-големи от оценките на експерти отвън. Докато Западът спори за 2% военни разходи, Русия ще превърне цялата си икономика във военна, както след 1941 година.

Тези и други причини са видими и не се нуждаят от специализирана експертиза.

Украйна воюва на предела на силите си, защото е частично изоставена.

Русия изненадва, защото никой не преглежда уроците от историята й – как е готова да избие цялото си население, за да удържи една фронтова линия; как ще свикне на всякакви лишения под репресията на режима; как може да се доведе до тотална изолация и безпрецедентни санкции; как ще разсипе икономиката си. И така нататък. И всичко това - за да изпълни психотичния проект на режима в Кремъл.

Войната, част трета

Украйна променя стратегията си

Сега войната навлиза в трети период. Той е обозначен от няколко събития. Преди всичко Украйна променя стратегията си. Какво точно ще предприеме, засега не е очертано и заявено. Но смяната на военното управление, преди всичко на генерал Валери Залужни, казва ясно, че се търси нова стратегическата схема.

По-вероятно е Украйна да заложи на солидна отбрана; да атакува постоянно конкретни цели по територията на Русия; да продължи нападенията над флота на Русия в Черно море; да повишава вече и без това високото технологично равнище на операциите си; да бъде по-търпелива, въпреки всичко.

С други думи, по-вероятно е Киев да предприеме промяна към по-независима, собствена, икономически по-рационална стратегия, разчетена за по-дълги периоди.

Подобно планиране на продължителна война наглед не е изгодно за самата Украйна, тъй като Русия се смята за по-упорита в този тип изтощително противостоене. Този момент има първостепенно значение. Рисковете са големи, решенията са хазартни, но и други възможности не изглежда да има. А идеите за контраофанзива от 2023 година може би ще се премислят и по-скоро изоставят. Въпреки преценката за висок риск, има ред основания промяната да даде по-добри резултати.

Русия няма безкрайни ресурси, материални, военни, човешки и т.н. Нейната икономика е в състояние на изолация и санкции върви надолу. Западът днес отново е пробуден и шокиран от смъртта на Алексей Навални. Тя демонстрира нерационално поведение в Кремъл и желание на Путин да се покаже на световната сцена като човекът-произвол; това убийство само възбужда нови мобилизиращи страхове от Русия.

Смъртта на Навални демонстрира желанието на Путин да се покаже като човекът-произвол

В прословутото си интервю за Тъкър Карлсън Путин изглежда още повече потънал в психотични фантазии. Изоставил е напълно въпроса как изглеждат навън твърденията, че Русия и Украйна са едно цяло от хиляда години и че по тази причина конфликтът има характер на гражданска война. С други думи, основания за предприемане на стратегическа реорганизация от страна на Украйна има в самата Русия. Русия е тази, която страда от системна вътрешната слабост, прикривана от мобилизацията за военни авантюри, пропаганда и репресии.

Три пъти "ако"

  • Ако Украйна реорганизира стратегическата си схема към устойчива отбрана с по-рационално калкулирани военни, икономически, човешки ресурси...
  • Ако западните страни започнат да схващат малко по-навреме какъв е цветът на светофара отпред…
  • Ако САЩ се освободи от зависимостта си от печалната фигура на Доналд Тръмп (тоест, ако се разомагьоса, както казват Фридрих Шилер и Макс Вебер) и го елиминира като бъдещ президент, в което лично нямам съмнение…

Тези три „ако“ са ясни, няма някаква тайнствена истина в тях. При тези три условия може да се чака по-търпеливо, по-планирано, по-предвидимо и следователно по-рационално Русия да се огъне пред вътрешната корумпираност на своето политическо тяло.

И под корупция тук не разбирам обичайната представа за нелегални трансакции, а самата вътрешна развала, гнилост, разпад на тази форма на имперски манталитет, която Путин основателно описва с позоваване на събития от 13 век. С нея тя може да тероризира света още дълго, какъвто беше случаят със Съветския съюз.

Но и примерът с СССР не е окуражителен за Кремъл, ако припомним как инвазията в Афганистан доведе комунистическата империя до внезапен колапс.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Стефан Попов

    Стефан Попов e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк и доктор на науките от СУ "Климент Охридски". Професор по философия и социология в НБУ.

Форум

XS
SM
MD
LG