"Грачиш като гарга. Не се занимавай с глупости". Това чува Васил Найденов от майка си, която е и оперна певица, по повод желанието му да се занимава с пеене.
Найденов е завършил геодезия и картография, но успоредно с това кандидатства и в музикалната консерватория, където е приет да изучава пиано. Той разказва тази история през 2017 г. пред Нова телевизия.
Найденов трупа стаж на музикант цели 10 години преди да стане абсолютен любимец на публиката през 80-те. Пианист е на "Златни струни", а след това е вокал на "Диана Експрес", когато изпява песента "Синева".
За кратко време е вокал на група "Тангра". Именно в този период тръгва и прякорът му Васко Кеца. Тогава се появява на изпълнение с бели гуменки.
"Тогава беше голям скандал, защото се чудеха как да ни дадат - американски план ли (това е кадър от коленете нагоре, бел. ред.), като брезички ли да ни дадат", казва Найденов пред Нова телевизия.
Причината е, че по време на комунистическия режим в България, кецовете, още повече бели, се приемат като символ на западната мода. Те са рядкост и обикновено се продават в т.нар. валутни магазини, които са недостъпни за повечето българи.
"Наистина го въведохме като мода, защото аз много танцувах и се фръцках", казва Найденов.
По-късно той си купува и обеца. Една. И това е още по-голям скандал. Найденов казва, че когато отивал на снимки за телевизията го питали: "Махна ли ги, махна ли я? Това означава: махна ли обецата, махна ли кецовете".
Васил Найденов е пял веднъж и пред комунистическия лидер Тодор Живков.
"Изведнъж идват едни и викат: какво ще пеете на другаря Живков. Той не обича бързи неща", разказва Найденов.
Междувременно той се е подготвил за участие в събитието, за което е поканен и за което не е имало предварително условие. "Примерно аз носех "Бързаш няма време". Ужас!", казва Найденов.
"И беше много смешно. Той [Живков] стана да танцува с някаква жена. После във "Всяка неделя" (популярно и влиятелно седмично предаване през 80-те, бел.ред.) казаха: харесал те е Тодор Живков. Викам: ще спя спокойно".
Васил Найденов се определя като „частично психически здрав човек“. В интервю за Дарик казва, че с годините „става по-взискателен и към себе си, и към хората“.
Според него „гласът е важен, но е важно какво ти върви в главата като мислене и естетика. Това не може да не се отрази и при свирене, и при пеене, и при композиране, и при аранжиране. Това е въпрос на вкус и манталитет. Започват да ти прозират много неща от характерчето“.
Казва, че не е станал добър пианист, „но чувам. Чувам и съм зъл“.
Според него за музиката е важно „да има мелодия“. Харесва Арета Франклин, Стиви Уондър, слуша фънк, соул, ритъм енд блус. „Има хора, които имат енергия и тази енергия е много по-важна от пеенето, обличането, танцуването“, казва Найденов.
Почти всяка негова песен се превръща в хит. Той разказва как в началото на кариерата си Филип Киркоров изпълнява неговата песен "Телефонна любов" по някакъв друг начин и става певец на годината покрай нея.
"И много пъти руснаците, като ме виждаха и казваха: "ето наше" (превод от руски - това е наше). Викам: "ето не ваше" (това не е ваше)", разказва българският изпълнител.
Поетът и музикант Михаил Белчев казва за него, че е един от хората, които спасяват българската песен.
Самият Найденов казва, че не знае колко песни има. По думите му „ние сме длъжни да създаваме емоция". Казва, че най-много се страхува, „когато около мен има хора, които са служители, които нямат емоции и гледат колко време ще пеят и ме питат: тази вечер колко време пеем“.
Найденов казва, че „изкуството няма време и няма възраст. Човек трябва да уважава публиката“, а „емоцията не се купува“.
Форум