Връзки за достъпност

Извънредни новини

От Замбия в космоса и на парти с Мао. Фотографката Кристина де Мидел, която огъва реалността


Кристина де Мидел на откриването на изложбата ѝ „По ръба на реалността“ в София, 25 януари 2024 г.
Кристина де Мидел на откриването на изложбата ѝ „По ръба на реалността“ в София, 25 януари 2024 г.

Тя върви „по ръба на реалността“, както се казва новата ѝ изложба в София. Играе си с границата между истина и фикция сякаш е въже за скачане. Снимките ѝ са като пътуване, което изненадва на всяка спирка. Фотографката Кристина де Мидел е Човек на деня на Свободна Европа.

Знаете ли, че Замбия е имала космическа програма? А че комунистическите трудове на Мао Дзъдун могат да се ползват в съвременен фотографски проект?

Тези теми присъстват в работата на испанската фотографка Кристина де Мидел. Нейната изложба „По ръба на реалността“ беше открита на 25 януари в Националната галерия - Двореца в София и ще остане там до 17 март. Тя се организира по повод десетата годишнина на фестивала „ФотоФабрика“.

Кристина де Мидел е родена през 1975 г. в град Аликанте в Испания. Първоначално се занимава с рисуване и изучава изящни изкуства, но след това се ориентира към фотографията.

Започва кариерата си като фотожурналистка във вестник и остава в медиите почти 10 години. В един момент обаче губи доверието си в журналистиката и започва да открива повече смисъл в художествената фотография.

Кристина де Мидел
Кристина де Мидел

Мидел е била кураторка на световни фотографски фестивали в Испания, Лагос, Нигерия, Сан Хосе и Уругвай. Авторка е на повече от 14 книги, а освен това е президентка на престижния фотографски колектив „Магнум“, основан още през 1947 г.

Замбия, Мао и мъжете, които плащат за секс

Изложбата „По ръба на реалността“ представя фотографии от 5 от най-известните серии на Кристина де Мидел.

Сред тях е първият проект, който ѝ носи световна слава - „Афронавти“ от 2012 г. Серията е вдъхновена от опита за създаване на космическа програма в Замбия през 60-те години на миналия век.

Програмата е трябвало да изпрати тийнейджърка, 2 котки и християнски мисионер до Луната. Целта на нейния автор, замбийският активист Едуард Макука Нколосо, е била да победи САЩ и Съветския съюз в това начинание.

Кадър от серията „Афронавти“
Кадър от серията „Афронавти“

С възстановката на тази забравена история в серията „Афронавти“ Мидел отправя директно предизвикателство към традиционното представяне на Африка във фотографията.

В интервю за „Капитал“ тя нарича тази своя серия „упражнение по фантазия“.

В серията „Парти“ Мидел пренася зрителите в съвременен Китай. Към снимките тя добавя текстови откъси от книгата „Цитатите на председателя Мао Дзъдун“.

Мао е ръководителят на Китайската комунистическа партия от 1943 до смъртта си през 1976 г. Освен политик, той е и теоретик на комунизма. Книгата му е втората най-отпечатвана в историята на света.

Мидел се заиграва с неговите „Цитати“, като редактира и задрасква части от текстовете. Така се отдалечава от класическата комунистическа идеология и приближава образа на Китай до съвременната реалност.

В откъса до тази снимка от думите „Комунистическата партия“ е оставена само думата „парти“. По-нататък цитатът гласи: „Ако ще има революция, трябва да има парти.“
В откъса до тази снимка от думите „Комунистическата партия“ е оставена само думата „парти“. По-нататък цитатът гласи: „Ако ще има революция, трябва да има парти.“

Интерес предизвиква и друга от сериите на Мидел, наречена „Джентълменски клуб“. Тя се състои от снимки и интервюта на мъже в различни държави по света, които са потребители на платени сексуални услуги.

Мидел прави повече от 100 фотографии в продължение на 7 години. За целта обикаля Хавана, Мексико Сити, Париж, Банкок, Лос Анджелис, Лагос, Кабул, Амстердам и Мумбай в търсене на причините за готовността на мъжете да плащат за секс.

Пред „Капитал“ Мидел казва, че с тази серия се връща към документалната фотография, за да събира истински истории с доза хумор.

Кадър от серията „Джентълменски клуб“. Мидел споделя, че човекът от снимката често работи като двойник на Ричард Гиър.
Кадър от серията „Джентълменски клуб“. Мидел споделя, че човекът от снимката често работи като двойник на Ричард Гиър.

В сегашната изложба на Мидел са включени и снимки от сериите ѝ „Това направи омразата“ и „Ян Майен“. Първата реконструира сюжета на роман на нигерийския писател Амос Тутуола, а втората е вдъхновена от неуспешна арктическа експедиция от 1911 г.

Между фотографията и реалността

Мидел е известна с преплитането на документална и концептуална фотография. В работата ѝ границите между реалността и фикцията се размиват.

В интервю за Би Ти Ви тя казва, че не е проблем да има такова разминаване между фотографията и истината, защото една снимка неизбежно представлява манипулация на реалността.

Пред БНТ Мидел говори за критичния поглед, който има към традиционния начин на разказване в медиите посредством фотографията.

„Да направиш снимка на нещо невероятно винаги създава известен конфликт в ума ни, тъй като сме свикнали фотография и действителност да се покриват“, казва тя, като се позовава на опита си като фотожурналистка.

Кадър от изложбата „По ръба на реалността“, която може да се види в Националната галерия - Двореца до 17 март 2024 г.
Кадър от изложбата „По ръба на реалността“, която може да се види в Националната галерия - Двореца до 17 март 2024 г.

Това, което най-силно я вълнува, след като напуска медиите, е как изкуството поставя под въпрос отношението между фотография и действителност.

Художествената ми работа е отговор или реплика на това, което правех като фотожурналист.

„Художествената ми работа е отговор или реплика на това, което правех като фотожурналист“, казва Мидел. Тя добавя, че така или иначе се интересува от темите, които занимават журналистите - например миграция или проституция. Разликата е, че поглежда към тях с един „по-свободен език, какъвто ми позволява изкуството“.

Мидел се е разделила с идеята, че фотографията може да промени света. Но вярва, че има смисъл да продължи да се опитва.

„Не съм оптимистка по отношение на бъдещето, но съм много голям оптимист по отношение на настоящето“, казва тя и добавя:

„И по отношение на това да използваме всички средства, с които разполагаме, за да не изгубим надеждата.“

  • 16x9 Image

    Катерина Василева

    Катерина Василева е журналистка в Свободна Европа от 2023 година. В момента изучава "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Интересува се от социални и политически теми, култура, медийна грамотност и права на жените.

Форум

XS
SM
MD
LG