Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Не изпитват никаква омраза". Йожени Софи, която снима оцелелите български евреи


Йожени Софи
Йожени Софи

Тя живее между София и Виена и от малка обича да снима. Семейната ѝ история предизвиква интереса ѝ към преживяванията на евреите по време на Холокоста. Сега тя представя изложба за оцелелите български евреи. Фотографката Йожени Софи е Човек на деня на Свободна Европа.

Продадоха пианото, за да се храним. Страхувахме се, че ще ни депортират. По две яйца на човек, по едно яйце на евреин. Напомняха ни, че сме различни. Не знам защо е тази омраза към евреите. Лошото е, че хората бързо забравят.

Това са фрагменти от интервюта, събрани в изложбата „Последните оцелели“. Тя представя истории на евреи от България, които са оцелели по време на Втората световна война и Холокоста.

Техният живот е разказан през обектива на една френско-австрийска фотографка - Йожени Софи, която живее между София и Виена. Портрети, архивни снимки и аудио интервюта - всички те разплитат травматичните преживявания на една общност, за които се говори твърде малко.

Фотографката Йожени Софи пред част от своята изложба „Последните оцелели“
Фотографката Йожени Софи пред част от своята изложба „Последните оцелели“

Изложбата може да се види до 22 септември от 15 до 20 часа в галерия Espace PORT.A на ул. „Триадица“ 5 в София, а след това и на сайта на авторката.

Между Франция, Австрия и България

Майката на Йожени Софи е от Франция, а баща ѝ - от Австрия. За фотографката двете националности са неделими една от друга. Двата езика - също.

Затова Йожени изучава международна търговия в Страсбург, а фотография - във Виена. Макар да не е първото ѝ образование, фотографията играе важна роля в живота ѝ от малка.

„Обикновено правех семейните снимки като тийнейджърка и затова реших да уча и това“, казва Йожени за Свободна Европа. След като завършва университета във Виена, тя работи за големи компании, но преди няколко години решава да стане фотограф на свободна практика и да се посвети на лични проекти.

Йожени Софи пред Народния театър в София
Йожени Софи пред Народния театър в София

После Йожени се мести в София заради нова работа на съпруга си, но не прекъсва връзката си с Виена, където също работи. „Отначало е трудно да свикнеш, но сега взимам най-доброто от всяка от двете страни“, казва фотографката.

Тя не иска да се обвързва с етикети като артист - не може да е само сватбен, туристически или документален фотограф. „Човек узрява с фотографията си, това не се случва за един ден. Невинаги е лесно, но е красив процес“, казва Йожени.

Портрет на Естер
Портрет на Естер

Със сигурност обаче сърцето ѝ е в портретите. „При тях има интеракция с човека, когото снимаш. Говорите, гледате се, движите се един около друг“, казва тя и добавя:

„Създаваш блясък в очите на хората.“

Историята на българските евреи

Йожени е еврейка по майчина линия, затова се чувства обвързана с историята и преживяванията на еврейските общности назад във времето.

Идвайки в България, фотографката е впечатлена от спасяването на голяма част от българските евреи по време на Холокоста. „За съжаление, това не се отнася за всички“, добавя Йожени.

Евреите от „старите“ български граници са спасени, но 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот - т.нар. „нови земи“, са предадени на нацистите и намират смъртта си в концентрационния лагер Треблинка.

Йожени Софи и Естер на откриването на изложбата „Последните оцелели“
Йожени Софи и Естер на откриването на изложбата „Последните оцелели“

„Нищо не е черно или бяло, трябва да разглеждаме всички аспекти на историята“, казва Йожени. „И все пак България е изключение на картата на Европа, а не всички хора във Франция или Германия знаят за това.“

Така идва идеята на фотографката да снима оцелели български евреи, които са избрали да останат в България и след Холокоста.

Портрет на Исак
Портрет на Исак

С тях Йожени се свързва през организацията на евреите в България „Шалом“, която подпомага изложбата заедно със Софийската синагога и КвАРТал Фестивал.

„Тези хора са живи“

Отначало фотографката започва да прави само портрети. „После си казах, че трябва да ги съживя. Намерих си преводач и започнах да питам хората дали имат стари свои снимки, за да се види, че са живели, влюбвали са се и са имали семейства“, разказва Йожени.

Освен през снимки, посетителите на изложбата се запознават с нейните герои и през откъси от интервюта, които да слушат или прочетат. Има и отделен „кът на пропагандата“, в който са събрани материали от Държавния архив, всяващи омраза към евреите.

Материали, разпространяващи пропаганда за еврейската общност.
Материали, разпространяващи пропаганда за еврейската общност.

Историите на хората, чувствата им, опитът им - това най-много докосва Йожени, докато стои зад обектива на камерата.

Това е историята на Хаим, чиито приятели от училище до един заминават за Израел. Историята на Естер, пребита от полицай, защото е забравила да сложи на пуловера си отличителната жълта звезда. Историята на Арон, който едва тригодишен се запознава с баща си, защото дотогава той е бил в трудов лагер.

Архивни снимки на участници в изложбата на Йожени
Архивни снимки на участници в изложбата на Йожени

„Да не забравяме, че те са били деца и тийнейджъри. Искали са да играят, да излязат навън, да се забавляват. А е трябвало да стоят вкъщи, да се местят в друг град, да преживявят война“, казва Йожени. „Затова исках да ги овластя, да ги представя в цвят. Тези хора са живи.“

„Най-много ме докосна това, че те не изпитват никаква омраза и никакво желание за отмъщение“, добавя фотографката. „Казах си, че ако мога да науча нещо от тези хора - това е то.“

Омразата не трябва да се толерира

Какво остава с Йожени от работата по проекта? Емоциите са твърде много, за да се опишат. Но един нацистки знак, нарисуван на фасадата на сграда, не може да се забрави. Той е много близо до дома на Виктория - една от представените в изложбата жени.

„Тя е трябвало да преживее войната и сега вижда този знак до къщата си. Това ме ядосва. Това не трябва да се толерира“, казва фотографката.

Колаж от снимки - на нацистки символ на фасада близо до дома на Виктория (вляво) и на жълтата звезда, която Виктория е трябвало да носи.
Колаж от снимки - на нацистки символ на фасада близо до дома на Виктория (вляво) и на жълтата звезда, която Виктория е трябвало да носи.

Според нея антисемитизмът и всички други видове омраза към малцинства са живи и днес, затова има опасност травматичната история да се повтори.

Портрет на Виктория
Портрет на Виктория

„За да не допуснем това, трябва да уважаваме всички култури, да сме учтиви с останалите. Да обръщаме внимание, когато вървим по улицата, да се намесим, когато се случва нещо нередно“, казва Йожени.

Нейният начин да помогне за преодоляването на тази омраза е изкуството, което докосва хората.

И преди Йожени е работила по такива проекти - в Тел Авив тя снима сърфисти от всякакви вероизповедания, които преследват вълните заедно.

В Сараево пък Йожени работи с балерина, която снима на различни места в града - също символи на неговото многообразие от етнически и религиозни принадлежности.

Исак свири на пиано
Исак свири на пиано

Преди да се посвети на някой нов проект, фотографката иска да създаде каталог на изложбата „Последните оцелели“. Би интервюирала и български евреи, които са заминали за Израел след войната.

Но засега най-важното е, че изложбата успява да достигне до хората - особено до младите сред тях. Те идват, гледат портретите, слушат интервютата. Вижда се, че имат въпроси, които са останали без отговор през годините в училище.

А това е ясен знак за Йожени и всички артисти - има още много работа за вършене.

"Ние помним". Какво е знаело едно дете във времето на Холокоста
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:46 0:00
  • 16x9 Image

    Катерина Василева

    Катерина Василева е журналистка в Свободна Европа от 2023 година. В момента изучава "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Интересува се от социални и политически теми, култура, медийна грамотност и права на жените.

XS
SM
MD
LG