Трима политически лидери разкритикуваха в един и същи дух служебното правителство заради 10-годишното споразумение за отбрана, което премиерът Андрей Гюров подписа в понеделник с украинския президент Володимир Зеленски.
Става дума за бившия президент Румен Радев, който ще участва в изборите с коалицията „Прогресивна България“, наскоро избрания за лидер на БСП Крум Зарков и председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Те казаха, че Гюров не може да поема такива международни ангажименти, защото е служебен, а не редовен премиер, и защото няма решение за това от Народното събрание.
Реакциите им дойдоха малко след като правителството съобщи, че Гюров и Зеленски са подписали споразумение за сътрудничество между България и Украйна в областта на отбраната. Това стана по време на посещение на Гюров и няколко министри в Киев.
Такова споразумение всъщност беше одобрено още от втория служебен кабинет на Димитър Главчев през 2024 г. Дори имаше насрочена среща със Зеленски, на която трябваше да бъде подписано. Но в последния момент Главчев я отмени.
Споразумението предвиждаше ангажименти, които вече бяха одобрени с решения на предишни правителства и парламенти. Въпреки това и редовното правителство на Росен Желязков, което управляваше през 2025 г., също не го подписа.
Сега Гюров направи това и веднага предизвика критики.
„Госпожи и господа министри, българите очакват от вас честни избори и защита от галопиращите цени, а не въвличането ни във война“, написа Радев във Фейсбук в понеделник вечерта.
Той още от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. повтаря проруската теза, че българската помощ за Киев означава, че и София се въвлича във войната.
„Служебен премиер, при действащ парламент и двайсет дни преди избори, подписа с Украйна дългосрочно споразумение в областта на сигурността и отбраната. Изненадващо, без мандат, без дори елементарно обществено обсъждане“, написа по същото време и Зарков.
„Договорът е незаконен, защото служебното правителство на нелегитимния Гюров няма правомощия да поема такива международни ангажименти – неговата задача е само да проведе изборите“, каза във вторник сутринта и Костадинов.
Съпредседателите на „Да, България“ от коалицията ПП-ДБ защитиха действията на служебния кабинет. Божидар Божанов каза, че „атаките на Румен Радев и Крум Зарков са политически, не държавнически“, а Ивайло Мирчев допълни, че подписаното споразумение е препотвърждаване на дългогодишната политика на България в подкрепа на Украйна.
Какво представлява споразумението
10-годишното споразумение, което Гюров и Зеленски подписаха в понеделник, е политически документ.
Той очертава рамката за дългогодишно сътрудничество между София и Киев в областта на отбраната, икономиката и възстановяването на Украйна след войната.
В публикация в платформата Екс Зеленски даде повече информация какво включва споразумението:
- продължаване на подкрепата на България за Украйна;
- съвместно производство на различни видове оръжия, включително дронове;
- осигуряване на газов коридор за по-голяма енергийна сигурност.
Документът е част от международна инициатива, която беше представена на срещата на върха на НАТО във Вашингтон още през юли 2024 г.
Тогава тя получи подкрепата на 23 държави, които имат сключени двустранни споразумения в областта на сигурността с Украйна. Сред страните бяха САЩ, Великобритания, Германия, Франция и други. България и близката до Москва Унгария останаха единствените в ЕС и НАТО без подобно двустранно споразумение.
Свободна Европа изпрати запитване до пресцентъра на правителството – дали има разлика между подписания сега документ и одобрения от кабинета на Главчев през 2024 г. До публикуването на текста не получихме отговор.
Как реагираха Радев, Зарков и Костадинов
С подписаното споразумение кабинетът „търси да спечели външна благословия, като поема дългосрочни ангажименти от името на България, които покачват рисковете за националната сигурност“, написа Радев във Фейсбук в понеделник и повтори тезата си за помощта за Украйна като „въвличане“ на България във войната.
Като президент Радев е изразявал проруски позиции и такива против подкрепата за Киев срещу Москва.
По същото време реагира и лидерът на БСП Крум Зарков. Той каза, че подписването на споразумението е „акт на върховна политическа безотговорност, по който президент, парламент и политическите сили ще трябва да се произнесат“.
БСП разкритикува посещението на Гюров в Киев още в понеделник сутринта, като го нарече „демонстрация с вътрешнополитическа цел“.
Във вторник реакция имаше и от лидера на проруската партия „Възраждане“, който каза, че споразумението „превръща България в украинска колония, а украинците – в господари на българския народ“. Костадинов каза още, че ще поиска извънредно заседание на парламента и ще пусне сигнал до прокуратурата.
В отговор на тези реакции Лена Бориславова от ПП-ДБ написа във Фейсбук, че подписването на споразумението става в „изпълнение на решение на Министерския съвет от 2024 г., минало през всички нужни процедури, съгласувания и етапи. Това не е импровизация без време, а дългогодишна държавна политика, провеждана от различни кабинети“.
Защо през 2024 г. Главчев не подписа
Още през 2024 г. тогавашното служебно правителство на Димитър Главчев одобри 10-годишното споразумение с Украйна. Тъй като то е политическо и няма правни последици, беше достатъчно решение на кабинета – нямаше нужда от решение на Народното събрание.
Но изведнъж, само ден преди да подпише документа, Главчев реши да поиска подкрепа от парламента за това – заради дългия хоризонт на споразумението и заради това, че той е служебен, а не редовен премиер. Каза, че ако не получи такава подкрепа, ще се откаже. И се отказа.
Това стана малко преди коледните празници, докато бяха в ход и преговори за редовен кабинет.
Решението на Главчев беше разтълкувано като „услуга“ за санкционирания за корупция Делян Пеевски, който тогава искаше нови избори и имаше интерес преговорите за правителство да не успеят.
Наблюдатели видяха в него и сближаване с политиката на унгарския премиер Виктор Орбан, който редовно блокира решения за изпращане на военна помощ за Украйна на ниво ЕС.
Още в началото на 2025 г. преговорите за правителство приключиха и дойде на власт кабинетът на Росен Желязков (ГЕРБ, БСП, ИТН), който впоследствие разчиташе изцяло на подкрепата на „ДПС – Ново начало“ на Пеевски.
Желязков също не подписа споразумението, докато беше премиер, въпреки че беше редовен, а не служебен.
България подкрепя Украйна с военна и хуманитарна помощ още от началото на инвазията на Русия срещу нея през февруари 2022 г. Решенията за такава подкрепа са потвърждавани от редица правителства и парламенти.
Форум