„Днешната политическа класа предаде надеждите на българите. Вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето бъдеще.“
С тези думи в понеделник вечерта Румен Радев каза, че подава оставка като президент.
Това става около два месеца преди предсрочните избори за парламент, които трябва да са в края на март или началото на април. До тях се стигна, след като правителството на Росен Желязков подаде оставка след масови протести, а партиите не намериха път към нов кабинет в 51-вото Народно събрание.
Очаква се сега Радев да оглави свой политически проект, с който да участва в изборите. В понеделник той не каза директно дали ще го направи, но даде такъв знак.
Преди да заговори по-конкретно, трябва Конституционният съд (КС) да прекрати правомощията му. А вицепрезидентката Илияна Йотова да встъпи в длъжността президент до края на мандата през януари 2027 г.
Отдавна в публичното пространство се коментира, че Радев се готви да напусне президентския пост и да влезе в политиката. В края на миналата година той намекна, че ще направи това, защото „хората настояват навсякъде“.
Още е рано да се каже какъв точно ще е профилът на бъдеща негова партия. Но политическите позиции, които е изразявал досега, са:
- срещу корупцията, Бойко Борисов и Делян Пеевски;
- проруски и против подкрепата за Украйна;
- общи с консервативни политици от Европа.
Антикорупционни послания
Румен Радев беше избран за президент през 2016 г. и преизбран през 2021 г. От първия си мандат той се опитва да се представи като антикорупционна фигура и противник на статуквото.
През 2020 г. Радев подкрепи протестите с искане за оставка на третото правителство на ГЕРБ с премиер Борисов и на тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Те започнаха в същия ден, в който прокуратурата нахлу в сградата на президентството, а двама съветници на Радев бяха арестувани.
Този случай стана повод той да се присъедини към протеста в София и да призове: „Мутри, вън!“. Тогава част от протестиращите видяха в Радев символ на борбата с корупцията, а той засили критиките си към правителство и прокуратура.
Радев не беше толкова активен по темата правосъдие в мандата на предшественика на Гешев Сотир Цацаров. Тогава президентът отказа да вземе отношение по скандала „ЦУМ-гейт“, който злепостави Цацаров като автор на заплахи към издател на вестник.
През втория си мандат Радев продължи да се противопоставя на Борисов и на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
Президентът критикуваше и двете редовни правителства след 2021 г. – това на ГЕРБ и ПП-ДБ през 2023-2024 г. и това на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ през 2025 г.
„Предишната сглобка [на ГЕРБ и ПП-ДБ] похити Конституцията. Новата сглобка иска да монополизира всички правомощия“, каза Радев през август 2025 г. А през септември призова „да изградим стена срещу покварата във властта, в символ на която се превърна Делян Пеевски“.
„Борисов капитулира пред Пеевски и му предава властта. Властта не е в институциите, а в двама души, които си я разменят, и това не може да продължава повече“, продължи Радев.
Евроскептични позиции
През май 2025 г. Радев инициира референдум дали България да приеме еврото през 2026 г.
„В българското общество няма консенсус за нашата готовност, нито за датата на приемане“, каза той.
Радев добави, че това не е позиция против европейската интеграция на България и че приемането на еврото „може и трябва да стане с убедителен национален консенсус“. Но още тогава беше ясно, че опитът за референдум е безсмислен – Конституционният съд вече се беше произнесъл, че такова допитване е недопустимо.
През декември парламентът отхвърли искането на Радев. На 1 януари 2026 г. България официално се присъедини към еврозоната.
С опита за референдум за еврото Радев застана до партии като националистическата „Възраждане“, която – освен че се обявява срещу единната валута, често изказва антиевропейски и проруски позиции.
Впоследствие Радев използва темата за еврото, за да критикува партиите и по тази линия.
„Пеевски и Борисов демонтират държавата. С отказа да разгледат референдума управляващите погазиха Конституцията и правата на българите“, каза Радев през ноември.
Дори в речта, с която обяви оставката си, Радев пак отправи такива критики и каза, че присъединяването на България към Шенген и еврозоната не са донесли „стабилност и удовлетворение“, макар че каза, че с това завършва процесът на евроинтеграция.
Проруски позиции
Радев изразяваше виждания, които се разминават с общите европейски позиции, доста преди да подхване въпроса за еврото. Най-вече за войната на Русия срещу Украйна, която започна през 2022 г.
Оттогава президентът редовно защитава позиции, които съвпадат с тези на привърженици на Кремъл, и обвинява Европа, а не Москва, за продължаването на военните действия.
„Украйна настоява да води тази война. Но също така трябва да е ясно, че сметката се плаща от цяла Европа“, каза Радев през 2023 г.
Той нарича военната помощ за Украйна „инвестиция в обречена кауза“ и критикува санкциите срещу Русия, наложени заради инвазията. Според Радев Западът е източник на потенциална опасност за България, защото страните от НАТО „са въвлечени във войната“.
По време на среща с украинския президент Володимир Зеленски в София през 2023 г. Радев се обяви срещу изпращането на оръжия за Украйна и нарече войната „конфликт“.
С течение на времето Радев започна да говори по-остро и срещу политиките на НАТО и ЕС. През 2024 г. той пропусна среща на върха на НАТО, която се проведе в София. Вместо това беше в близката до Русия Унгария за среща с премиера Виктор Орбан, известен с проруските и консервативните си позиции.
През 2025 г. Радев обвини политиците от ЕС в „наивност“ и „невежество“ заради искането за връщане на всички окупирани украински земи „към границите от 2014 г.“.
Международно признатите граници на Украйна са определени през 1991 г. 2014 г. е годината, в която Русия незаконно анексира украинския полуостров Крим. През 2021 г., по време на дебат преди тогавашните избори за президент, Радев каза, че Крим „в момента е руски“.
Консервативни послания
През 2024 г. името на Радев се появи под обща декларация с тогавашната унгарска президентка Каталин Новак и сръбския държавен глава Александър Вучич.
Тримата се нарекоха „нашето семейство“, а декларацията им беше посветена на „политиките за защитата на семействата“ – тема, любима на много от консервативните политици в света.
Няколко месеца по-рано Радев посети форум за защита на семейството в Будапеща. На него присъстваха проруски политици, християнски фундаменталисти и представители на крайни консервативни групи.
През лятото на 2024 г. Радев подкрепи и подписа законова промяна, приета от парламента, която забрани обсъждането на ЛГБТ теми в училище. Тя беше осъдена от преподаватели, експерти и международни организации, а подобно законодателство действа в Русия и Унгария.
Преди това, през 2018 г., Радев се обяви категорично против Истанбулската конвенция за борба с насилието над жени – позиция, присъща на консервативни политици и организации.
Отношение към САЩ на Тръмп
Важен въпрос е какво ще бъде отношението на бъдеща партия на Радев към САЩ на президента Доналд Тръмп. Той се върна в Белия дом преди година с обещание да спре войната в Украйна с мирни преговори.
„Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война“, каза Радев за Тръмп и поиска европейските лидери да подкрепят „мирните усилия“ на американския президент в Украйна.
През лятото Радев каза още, че срещата с руския президент Владимир Путин, която Тръмп проведе в Аляска, „възстановява диалога и надеждата на всички ни за мир“.
„Боташ“
Противниците на Радев често го обвиняват заради договора за газови доставки с турската компания „Боташ“, който България сключи по време на негово служебно правителство.
Той задължава България да плаща на Турция около 1 млн. лева на ден такса за достъп до инфраструктурата ѝ за пренос на природен газ, но София не се възползва от този достъп.
„През договора с „Боташ“ се вкарват значителни количества газ. И в същото време продължава най-нагло да се лъже, че договорът изобщо не се използва, а само се плащат такси“, каза въпреки това Радев миналата година.
Форум