Започнаха парламентарните избори в Хърватия. На вота един срещу друг ще се изправят досегашният министър-председател Андрей Пленкович от консервативния Хърватски демократичен съюз (HDZ) и неофициално президентът Зоран Миланович и неговата Социалдемократическа партия (SDP).
Пленкович и партията му поддържат ясен курс към Европейския съюз и НАТО, като същевременно са обвинявани в корупция. Миланович, от друга страна, се противопоставя на помощта за Украйна. Защитавал е и позиции близки до тези до Москва като например, че НАТО е довела до руската агресия в Украйна.
Новината идва, след като в началото на април в Словакия, друга държава от Източна Европа, президентските избори бяха спечелени от Петер Пелегрини. Той е близък съюзник на словашкия премиер Роберт Фицо, като и двамата поставят под въпрос суверенитета на Украйна и призоват за мир с Русия.
Въпреки множеството корупционни скандали в Хърватия доскоро беше почти сигурно, че Пленкович, който е министър-председател от 2016 г., ще спечели трети пореден мандат. Миналия месец обаче Миланович обяви изненадващо кандидатурата си, което постави това под въпрос.
На 18 март Конституционният съд постанови, че президентът първо трябва да подаде оставка, тъй като партийно-политическата дейност е несъвместима с предимно церемониалната длъжност на президента.
Той отхвърли това решение като каза, че то е следствие от това, че конкурентната HDZ е нарушила независимостта на съдебната система, и обеща да се кандидатира независимо от него. Очаква се той да напусне поста си на президент, ако спечели изборите.
Кои са кандидатите?
Основните кандидати са настоящият министър-председател Андрей Пленкович, лидер на HDZ и президентът Зоран Миланович.
Миланович обещава "безкомпромисна битка срещу корупцията". Той е противник на изпращането на оръжия в Украйна, като подобно на унгарския министър-председател Виктор Орбан защитава позицията, че военната подкрепа само удължава кръвопролитията.
Президентът често използва официалната риторика на Кремъл, казвайки, че НАТО, чийто член е Хърватия, е накарала Владимир Путин да нахлуе в Украйна, както и че украинските протести "Майдан", които свалиха проруския президент на Украйна през 2014 г., е бил незаконен преврат. И двете са тези на Москва.
Настоящият хърватски премиер многократно е обвинявал Миланович, че нарушава конституцията, използва неподходящ език и има "проруски възгледи".
Миланович, от своя страна, нарича Пленкович "лъжец" и "момче за всичко" на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Ситуацията до момента
Хърватският демократичен съюз (HDZ), доминира политиката на Хърватия от 1991 г. насам, когато страната обявява независимостта си от Югославия. Партията управлява страната, самостоятелно или с коалиционни партньори, през 26 от 32-те години от тогава досега.
През 2013 г. Хърватия се присъедини към ЕС, а десет години по-късно и към еврозоната и Шенген.
През януари средната заплата там се е увеличила с 8,6% спрямо същия месец на 2023 г., а Хърватия отбеляза икономически растеж от 2,8% през миналата година, което е над средното за 27-те страни от ЕС.
Увеличат се обаче и обвиненията в корупция.
"Ако обобщим мандата на Андрей Пленкович, общо около 30 министри са напуснали правителството (за осем години) заради корупция и това беше използвано от опозицията в кампанията", казва Иван Римац, професор по право в Загребския университет пред Ройтерс.
Тази година Пленкович предизвика и нови обвинения с назначаването на близък до партията човек за главен прокурор. Политическите му противници осъдиха това като опит да предпази партията си от по-нататъшни разследвания.
Последното социологическо проучване за изборите на 17 април, публикувано по държавната телевизия в сряда, показва, че HDZ може да загуби досегашното си крехко мнозинство в парламента. Въпреки това се очаква партията да бъде на първо място.
Според последното социологическо проучване SDP има 44 места, с 3 повече от 2020 г., крайнодясното Движение "Родина" е на трето място с 14 места, а зелената партия Можемо се очаква да има 9.
Форум