Президентът на Украйна Володимир Зеленски и бъдещата първа дипломатка на ЕС Кая Калас
ЕС избира лидерите си, докато в Украйна има война, надигат се евроскептични настроения и не е ясно кой ще влезе в Белия дом наесен. На този фон една жена от страна от Източния блок - демократ и твърд противник на режима в Москва, е кандидатка да води европейската дипломация. Коя е Кая Калас?
Родена е в епохата на Съветския съюз, но в род, защитавал независимостта на Естония и тормозен от съветската власт. Тя е един от европейските политици, който най-категорично се противопоставя на действията на Русия. Става първата жена премиер на страната си, а сега поема най-високия дипломатически пост в Европейския съюз (ЕС).
Тя е Кая Калас - премиерката на Естония, която в четвъртък вечерта беше потвърдена от Европейския съвет като номинирана за поста на върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност.
Освен нейната номинация бяха потвърдени кандидатурите на германката Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия (ЕК) и на доскорошния премиер на Португалия Антониу Коща за председател на Европейския съвет. Номинациите на тримата предстои да бъдат гласувани от Европейския парламент (ЕП).
Издигането на Калас за поста, заеман досега от ветерана от испанските социалисти Жозеп Борел, идва в момент на сериозно напрежение и политическо маневриране в ЕС след европейските избори през юни.
Коя е Калас и какви са шансовете ѝ начело на европейската дипломация? Свободна Европа събра отговорите.
Кая Калас - днес на 47 години, живее в диктаторски режим в рамките на СССР до 14-годишна възраст. Още преди падането на режима баща ѝ е застъпник на икономическата автономия в Естония, която тепърва ще върне независимостта си от Москва през 1991 г.
Баща ѝ Сийм Калас за кратко също е премиер на Естония, а по-късно е и еврокомисар.
Дяволът все още живее в Русия
„Дяволът все още живее в Русия“, каза Кая Калас в интервю за Ройтерс преди година. Тогава тя разказва и за семейството на майка ѝ, което е било депортирано в Сибир през 1941 г. от съветската власт, която по това време смазва патриотичния елит в Естония и я окупира.
Прадядо ѝ е един от политиците с водеща роля в създаването на независима република Естония през 1918 г.
Кая Калас е бивш адвокат. Тя се присъединява към либералната Реформаторска партия на Естония през 2010 г. Първо е част от естонския, а по-късно и от Европейския парламент.
През 2018 г. застава начело на партията си, а от 2021 г. е първата жена министър-председател на Естония.
Политиките, които Калас защитава, са за енергийна независимост, увеличаване на сигурността на страната ѝ, която граничи с Русия, както и все по-тесни връзки със Запада. По време на управлението ѝ започна кампания по демонтирането на съветски паметници в страната.
Не е само София. Къде другаде свалят съветските паметници
1/15Последната част от централната и най-висока фигура на Паметника на Съветската армия в София беше демонтирана на 19 декември. Процесът по демонтирането на монумента започва още през 90-те, но реални действия в тази посока имаше едва през 2023 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
2/15Паметникът на Освободителите от Съветска Латвия и Рига от германските фашистки нашественици. 79-метровият обелиск и целият комплекс бяха демонтирани през август 2022 г. През ноември 2023 г. мястото беше променено и там сега има скейт парк и алеи.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
3/15Тълпа пред монумента на съветските войници в гробищен парк в столицата на Литва Вилнюс през май 2013 г. Статуите бяха премахнати през декември 2022 г., след като по-рано Съветът по правата на човека към ООН временно беше спрял процеса.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
4/15Статуя на командира в Червената армия Николай Щорс в центъра на Киев. Паметникът многократно беше вандализиран преди да бъде демонтиран на 9 декември 2023 г. На снимката от октомври 2021 г. се вижда подмененият преден десен крак на коня, който преди това беше отрязан от неизвестни извършители.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
5/15Монумент в югоизточното градче Брзег в Полша. Паметникът е в памет на "полско-съветското братство". Той беше демонтиран на 24 август 2022 г. На тази дата Украйна отбелязва Деня на независимостта си. Снимката е от 2017 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
6/15Съветски паметник на "Освободителите на Украйна" в Ужгород, Западна Украйна. Той се издигаше в близост до границата със Словакия. Паметникът беше демонтиран през ноември 2022 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
7/15Две централни фигури от съветския комплекс, посветен на прославата на повторното обединение на Украйна и Русия в центъра на Киев. Статуята изобразява руски и украински работници, обединени под емблемата на Съветския съюз. Статуята беше свалена през април 2022 г. Месец по-късно комплексът, над който се издига и голяма метална арка, беше преименуван в Арка на свободата на украинския народ.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
8/15Съветски военен мемориал в Даугавпилс, Латвия. Десетки жители на града, в който живеят основно етнически руснаци, бяха задържани по време на протестите заради премахването на паметника през октомври 2022 г. Снимката е от 2013 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
9/15Съветски танк Т-34/85 в Нарва, Естония. Той се намира край границата с Русия и е поставен, за да отбележи превземането на Нарва, който тогава е държан от нацистките сили. През август 2022 г. танкът беше свален и преместен в местен музей. В отговор на демонтажа руските власти поставиха почти същия паметник в Иваногород, който се намира край границата с Естония. Снимката е от май 2022 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
11/15Паметник на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин в Турку, Финландия. Бюстът е подарък за Турку от побратимения му Ленинград (днешен Санкт Петербург) от 1977 г. През април 2022 г. той беше премахнат и преместен на склад, но през октомври 2023 г. местен съд реши, че премахването му е било незаконно и така остави възможност Ленин да бъде върнат на предишното си място.
Снимката е от 2022 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
12/15Паметникът на Защитниците на Лиепая в Западна Литва. Статуята, наричана още "хвърляча на граната", показва работник, който се бие срещу нацистката инвазия през 1941 г. заедно със съветски моряк и парамедик. Монументът беще свален през октомври 2022 г.
Снимката е от септември 2022 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
13/15Монумент на Освободителите на Резекне в Източна Латвия. Статуята на "Альоша" беше демонтирана през ноември 2022 г. Снимката е от 2011 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
14/15Паметник на съветския командир Николай Ватутин в центъра на Киев. Монументът беше отстранен през февруари 2023 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
15/15Последният образ на Ленин във Финландия беше отстранен през октомври 2022 г.
Русия започна атаката си срещу Украйна преди 22 месеца. Оттогава десетки съветски паметници в цяла Европа бяха демонтирани. На някои места това беше пряко свързано с инвазията, а другаде подобни действия се точат от десетилетие.
Покажете ощеСкрийте
Previous slide
Next slide
Националният популизъм и войната в Украйна
С встъпването си в нова длъжност начело на европейската дипломация - ако бъде избрана за поста на Борел - Калас ще трябва да се изправи срещу нарастващия популизъм и крайнодесни настроения в отделните страни членки на ЕС. Това, заедно с войната, която Русия води в Украйна, дава сериозни предизвикателства за защитата на основните ценности в съюза като демокрацията и човешките права.
Калас ще излезе на сцената в момент, в който в САЩ може да настъпи сериозна промяна на курса след изборите за президент през ноември, НАТО ще бъде с нов генерален секретар, а Алиансът може да промени курса на развитието си - в случай, че Доналд Тръмп спечели президентския вот и се върне в Белия дом.
Кая Калас ще бъде петият човек на поста върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност. Постът беше учреден през 1999 г. Тя ще бъде и първият представител на бившия Съветски блок, и първият представител на балтийските страни, стигнал до най-високия етаж в европейската политика.
Именно войната в Украйна даде сериозен тласък към международната политическа сцена на Калас. Освен че страната ѝ е от тези, които са най-близо до Русия географски, тя заема едни от най-твърдите позиции срещу действията на режима на Владимир Путин.
Калас настоява, че в продължение на десетилетие „светът е игнорирал“ руската агресия срещу Украйна, която започна с окупацията и незаконната анексия на полуостров Крим още през 2014 г.
Тя също твърди, че Западът е трябвало да изпрати военна помощ на Киев много преди инвазията на Русия от февруари 2022 г., както всъщност направи Талин.
По-рано през месеца тя написа, че Русия е била и все още е „колониална сила“, макар че често не е смятана за такава. Тя подчерта, че естонците са добре запознати с това и че случващото се в Украйна е „напомняне как историята се повтаря“.
Бъдещият ѝ пост начело на общата европейска външна политика предоставя ключова платформа за оформянето на общите политики за отбрана и сигурност на блока.
Краят на войната ще настъпи, когато „Русия се прибере в Русия“
Калас многократно отхвърли предложенията за мир, при които Русия би получила Крим и частично окупираните от нея четири украински области, в които Москва също проведе незаконни референдуми.
Пред RFE/RL тя каза, че краят на войната ще настъпи, когато „Русия се прибере в Русия“.
Най-сериозния си противник в рамките на ЕС Калас ще срещне в лицето на най-близкия до Владимир Путин лидер в Европа – Виктор Орбан. На всичко отгоре началото на тези сблъсъци идва в момент, в който Унгария - и респективно Орбан, поемат ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 юли.
Орбан е водач на малък, но гласовит хор на скептици, които се противопоставят на ключови решения на ЕС като позициите за войната в Украйна, санкциите срещу Русия, както и прекъсването на енергийната зависимост от Москва. Той често използва правото си на вето в ЕС по тези въпроси, макар че така печели рестрикции за собствената му страна, която на няколко пъти се оказа с блокирани еврофондове заради потъпкване на върховенството на правото.
Будапеща се противопоставя и на гаранциите за бъдещо членство в ЕС на Украйна, Грузия и Молдова и настоява за включването на страни като Сърбия.
Друг сблъсък, в който Калас се очаква да влезе, е свързан с настояването ѝ за това Украйна да се присъедини към НАТО. Тя многократно подчерта, че въпросът не трябва да бъде „дали, а кога“. Въпреки това естонката се присъедини към много от западните лидери, че присъединяването на Киев не може да се случи преди края на войната.
На Балканите, където Калас има добри отношения с местните лидери, тя ще трябва да продължи с настояването за реформи и борба срещу корупцията.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
Форум