Годината е 2013, месецът е ноември, мястото е "Орлов мост" в София. На трибуна пред множество хора са застанали тогавашният премиер Пламен Орешарски, лидерът на БСП Сергей Станишев и председателят на ДПС Лютви Местан.

Развяват български знаменца, а зад тях на голям транспарант пише "Да на свободата, не на омразата". Провежда се един от най-запомнящите се контрапротести, ознаменуван с целувка между Станишев и Местан.

По онова време - вече месеци наред, текат протестите #ДАНСwithme срещу кабинета заради избора на Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Дванайсет години по-късно лозунгът "Не на омразата" се завръща - отново на контрапротест. Във вторник ДПС - вече на Делян Пеевски, организира свои членове и симпатизанти на митинги в подкрепа на правителството с премиер Росен Желязков в 24 града. И използва същото мото.

Дотук се стига след най-масовите антиправителствени протести за последните десетилетия. Въпреки че Пеевски формално няма свои представители в кабинета, основните послания на демонстрациите бяха именно срещу него.

Поглед назад във времето показва, че точно ДПС - някога на Ахмед Доган, а сега на Пеевски, има решаваща роля за утвърждаването на контрапротеста като явление в България, казва политологът Милен Любенов.

Такива прояви започват да се провеждат по-масово като реакция на демонстрациите срещу кабинета "Орешарски", отключени от назначението на Пеевски начело на ДАНС, минават през контрадемонстрациите в подкрепа на главните прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев - и двамата обвинявани в зависимости от Пеевски, и стигат до днес.

Но жанрът "контрапротест" нито е българско откритие, нито е използван само от ДПС. Ето един бърз поглед сред архивите.

Какво е контрапротест

Контрапротестът "в защита" на дадено управление всъщност е феномен, който обикновено свързваме с автократи, казва преподавателят по политология в Софийския университет "Климент Охридски" Милен Любенов пред Свободна Европа.

"Феномен е най-вече в посткомунистическите държави. Може да го видим и в Сърбия, Грузия, Молдова, преди това и в Украйна", казва Любенов и дава за пример Сърбия.

Там още през 1996 г. националистическият лидер Слободан Милошевич организира контрапротести в отговор на масовите антиправителствени демонстрации срещу него заради изборни манипулации. Днес същият прийом се използва и в отговор на протестите срещу управлението на президента на страната Александър Вучич.

От 1989-а до '"Бойко - кръстник на свиневъдите"

В България стратегията да отговориш на протест с друг протест я има още от падането на комунистическия лидер Тодор Живков, но тогава думата е друга - митинг.

Само няколко дни след свалянето на Живков от власт на 10 ноември 1989 г., неформалните групи от опозицията обявяват, че ще проведат свой митинг на 18 ноември. На следващия ден от Българската комунистическа партия, която тогава се преименува на Българска социалистическа партия, съобщават, че също свикват митинг, но насрочен за 17-и.

За протести и контрапротести с точно тези думи започва да се говори едва през новия век.

В началото на 2013 г., например, когато хиляди протестират с искания за опазване на природата, кметът на Банско тогава - Георги Икономов от ГЕРБ, открито заплашва, че "всеки път, когато зелените организират протест, ние ще организираме контрапротест".

Тогава все още на власт е кабинетът на Бойко Борисов, който обаче пада на 21 февруари същата година. В деня на оставката на Борисов на площада пред Народното събрание негови поддръжници се събират на контрапротест, който остава запомнен с докараните от свиневъди прасета на жълтите павета. И с плакати като "Бойко - кръстник на свиневъдите".

2013-а и "Искаме да е Пеев"

Няколко месеца по-късно на власт е вече правителството на ДПС и БСП с премиер Пламен Орешарски. На 14 юни той предлага за шеф на ДАНС тогавашния депутат от ДПС Делян Пеевски. Изборът му предизвиква огромен протест в София още същата вечер.

На следващия ден в Раднево, Старозагорско, е организиран един от емблематичните контрапротести в подкрепа на Пеевски, на който една от участничките не успява да си спомни кого защитава и чак след помощ от хората около нея успява да формулира, че е там в подкрепа на "Пеев".

"Искаме да имаме подкрепа, искаме да е Пеев", казва тя.

През следващите месеци обаче протестите ДАНСwithme продължават въпреки бързата оставка на Пеевски от поста шеф на ДАНС. Като реакция срещу тях започват да се организират контрапрояви - пред президентството, тогава оглавявано от Росен Плевнелиев от ГЕРБ.

На много от тях, включително големия контрапротест с целувката между Станишев и Местан на "Орлов мост", участниците са карани с автобуси, а след това извозвани обратно по родните им места.

Иван Гешев, Любена Павлова и ПИК

Някои от по-запомнящите се контрапротести следват през 2015 г. Именно тогава започва голямата вълна от граждански протести с искания за съдебна реформа, които са валидни и до днес.

Главен прокурор е Сотир Цацаров, а хората обвиняват ръководената от него прокуратура, че си затваря очите за фалита на КТБ, че разследва Цветан Василев, но не и Делян Пеевски, че се е намесила в изборите с аферата "Костинброд".

Главен организатор на проявите е познато днес лице - Любена Павлова, съпруга на издирвания днес следовател Петьо Петров - Петьо Еврото, които години по-късно се оказваха замесени в аферата "Осемте джуджета".

Друг важен момент в контрапротестната история на България идва през 2019 г. когато Иван Гешев, обвиняван в зависимости от Пеевски, остава единствен кандидат за поста главен прокурор. Стотици хора излизат да протестират срещу кандидатурата му.

Като реакция тогава в подкрепа на Гешев се събират хора, които отказват да отговарят на журналистически въпроси и не искат да кажат кого и защо защитават. Проявите отново са организирани от познати лица като тогавашния собственик на таблоидното онлайн издание ПИК - Недялко Недялков.

2020-а, София, Росенец

Само година по-късно автобуси отново разкарват участници в контрапротести из страната. Това е реакция на многохилядните протести в София срещу управлението на Бойко Борисов и срещу вече избрания за главен прокурор Иван Гешев.

Искащите оставка на Борисов протестират само на метри от тези, които са събрани под прозорците на властта в София в негова защита.

Други контрапротестиращите пък стигат до морето, където са заставени часове наред да стоят под силното слънце като щит около летния сарай на тогавашния почетен председател на ДПС Ахмед Доган в Росенец.

Това става, след като от "Да, България" разкриват, че резиденцията на Доган незаконно е преградила достъпа до плажната ивица - място, което по закон няма как да е под частен контрол, и стотици хора се събират на спонтанен протест пред имота.

Но какво обединява всички тези контрапротести?

На първо място, те се случват в отговор и като реакция на друг протест. А целта им е да демонстрират подкрепа, която да легитимира дадено управление, казва политологът Милен Любенов.

Самият Пеевски преди дни директно призна, че разбира контрапротестите като начин да покаже легитимност.

"Искате ли да блокирам парламента всеки ден и да ги викам долу с моите симпатизанти? Аз нямам по-малко симпатизанти", каза той на 27 ноември след първия по-голям протест срещу бюджета, предложен от кабинета "Желязков", който прерасна в общонационални протести срещу модела на управление на коалицията на ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепа от Пеевски.

Само дни по-късно дойде и новината, че санкционираният за корупция политик организира структурите по места на контрапротести в подкрепа на действащото правителство.

Но по думите на Любенов основният проблем на подобни контрапрояви е, че са лишени от автентичност. Обикновено в тях участват "хора, които излизат под строй. Обикновено това са хора, които са около кметовете, около общинските администрации", добавя Любенов.

Затова и според него крайният ефект от такива контрапротести няма как да е голям, а формациите, които прибягват до тях, го правят като последна стъпка, когато виждат, че губят власт и подкрепа.

"Това само може да доведе до по-голяма радикализация и да усили протестната вълна. Резултатът ще бъде още повече хора на площадите", казва Любенов.