Връзки за достъпност

Извънредни новини

КТБ, цигари и един изчезнал тефтер. Пет случая, в които Пеевски остана незабелязан за прокурорите


Кариерата на Делян Пеевски започва през 2001 г. като парламентарен секретар на транспортния министър в кабинета "Сакскобургготски", след това последователно е следовател, зам.-министър в кабинета"Станишев", депутат, председател на ДАНС и отново депутат

Делян Славчев Пеевски е част от политическия живот в България повече от 20 години. През последните 5 от тях обаче той започна да декларира стремително покачване на богатството си. От стар „Опел“ в първите години на политическата му кариера, през 2017 г. официалното му състояние изведнъж се оказа с 56.5 млн. лв. по-голямо от дивиденти и след това продължи да расте. В декларацията си за 2019 г. Пеевски отчете забогатяване с още 21 млн. лв.

Въпреки че през цялото това време личността му нееднократно е свързвана със съмнения за корупция, търговия с влияние и пране на пари, те никога не са били потвърждавани официално от българските власти. За разлика от американските, които преди ден го санкционираха по закона „Магнитски“ заедно с Васил Божков, Илко Желязков, още трима българи и семействата им заради корупция.

Ден по-късно прокуратурата съобщи, че "по отношение на четири от шестте физически лица, спрямо които са наложени санкции, прокуратурата вече е предприела своевременно действия". Останалите двама са Делян Пеевски и Илко Желязков.

През 2019 г. „Пеевски се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно преследване“, твърди финансовото министерство на САЩ с уточнението, че той е участвал в „корупционни действия заедно със своето подставено лице Илко Желязков“.

Бившият медиен магнат и ексдепутат от ДПС е бил обект на подобни твърдения през годините и те неведнъж са били проверявани от българските разследващи органи. Никога досега нито прокуратурата, нито службите за сигурност, нито антикорупционната комисия обаче са споменавали официално името му в този контекст. За разлика от граждански активисти, действащи магистрати и чуждестранни институции.

Свободна Европа събра 5 от най-емблематичните случаи, в които Пеевски остана незабелязан за властите в България, въпреки всички публични подозрения, които образът му беше акумулирал.

КТБ и медийната империя

Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. е едно от историческите събития в България, чийто развой публиката свързва именно с Пеевски. Не само заради многократните твърдения в тази посока на бившия ѝ собственик и дотогавашен негов бизнес партньор Цветан Василев.

Именно през КТБ бяха финансирани много медийни проекти, които през годините са се отличавали с подчертано позитивна редакционна политика към самия Пеевски, към управляващите в този момент – най-често от ГЕРБ, както и към прокуратурата.

Години преди фалита, точно с кредит от тази банка беше финансирана и сделката за изданията „Монитор“, Телеграф“ и „Политика“. През 2007 г. те бяха придобити от майката на бившия депутат от ДПС Ирена Кръстева, впоследствие прехвърлени на него, за да се стигне до началото на тази година, когато холандската компания „Юнайтед груп“ обяви, че ги купува.

Фактът, че в началото на тази хронология стои заем от КТБ, е публичен и фигурира в постановление на Софийската градска прокуратура (СГП), с което тя отказва в началото на 2009 г. да образува разследване за произхода на средствата, с които „Нова българска медийна група холдинг“ тръгва по пътя към доминация на българския медиен пазар.

Иван Гешев обяви през 2017, че с колегите му не са открили никакви доказателства, свързващи Пеевски с КТБ.

Това обстоятелство обаче не беше забелязано от настоящия главен прокурор и бивш наблюдаващ обвинител на делото за източването на КТБ Иван Гешев. Той обяви още при внасянето на обвинителния акт по казуса през юли 2017 г., че с колегите му не са открили никакви доказателства, свързващи Пеевски с банката. Наличието на прокурорска проверка, споменаваща въпросния кредит, беше премълчавано и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

На този фон самият Пеевски призна този факт през октомври 2017 г. пред издавания тогава от него в. „Телеграф“, обявявайки, че „противно на всичко, което се опитват да внушат, ние редовно обслужвахме тези заеми и те са напълно погасени – не дължим нито стотинка и това може лесно да бъде проверено“.

Това, което никога не беше проверено обаче, бяха разкритията на фондация „Антикорупционен фонд“, че сред доказателствата по делото за фалита на КТБ фигурират множество следи, свързващи Пеевски с банката. Според автора на разследването Николай Стайков става въпрос за документи, различни от кредитите, отпуснати на официалните медии, които в миналото бяха собственост на семейството на ексдепутата.

Сред въпросните следи бяха писма, записки и работни документи на ръководството на КТБ, в които се говори за задължения, записани на името на „фирмите на семейството“, „фирмите на фамилията“ или „фирмите на ДП“. Стайков дори цитира списък от над 20 фирми, които са получавали атрактивни обществени поръчки и които са били наблюдавани отблизо от ръководството на КТБ в последните седмици преди затварянето на банката.

Наистина ли няма следи, които да свързват Пеевски с КТБ?
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:36 0:00

Изчезналият тефтер

Година преди срива на частната банка, инициалите „ДП“ се бяха появили в друг документ, чиято съдба е обвита в мистерия и до днес. Става въпрос за тефтера на председателя на закритата впоследствие комисия за противодействие на конфликта на интереси Филип Златанов.

Арестът му се превърна в един от най-шумните удари в първата година на Цацаров начело на прокуратурата, когато първият кабинет на Бойко Борисов (2009-2013) беше предсрочно сменен от правителството на Пламен Орешарски (2013-2014), подкрепяно от БСП и ДПС. Именно тогава Пеевски беше избран за кратко за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), което провокира масови протести, продължили повече от година.

Схема за търговия с влияние, чиято формула Златанов е описал с инициали в тефтера си: „ИФ→ЦЦ→ББ“.

Тогава прокуратурата обяви, че е разкрила схема за търговия с влияние, чиято формула Златанов е описал с инициали в тефтера си: „ИФ→ЦЦ→ББ“. На пресконференцията, посветена на ареста му обаче, ръковдството на държавното обвинение пропусна да покаже инициалите „ДП“. Впоследствие се оказа, че те са били поправени на „10“, а накрая оригиналът на тефтера безследно изчезна, докато беше в Столичната следствена служба. Официалната версия на МВР беше, че е бил откраднат от колата на експерт, след като той е слязъл от нея заради спукана гума.

С изчезването на тефтера беше сложен край и на съмненията за схема за търговия с влияние, в която е участвал Златанов, които бяха отделени в отделно производство. За него прокуратурата никога повече не даде публична информация, а самият Златанов получи условна присъда за това, че е скрил преписка срещу президента Росен Плевнелиев и решение по проверка срещу бившата съветничка на държавния глава Димана Ранкова.

Сигналът на "Протестна мрежа"

Събитията около избора на Пеевски начело на ДАНС и последвалите обществени вълнения включваха още един сюжет, в който той остана невидим за държавното обвинение. Става въпрос за известния сигнал на организацията „Протестна мрежа“, в който се излагаха данни и съмнения за различни престъпления, свързани с бизнеса на Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков, който до фалита на КТБ ръководеше притежаваната от същия кръг телевизия ТВ7.

Именно от този сигнал в средата на 2014 г. започна разследването за източването на банката, прераснало в мегаделото, наблюдавано от Гешев, което все още се разглежда на първа инстанция в Специализирания наказателен съд.

В началото на 2015 г. прокурор Боряна Бецова от СГП отказа да образува разследване по данните в него, засягащи конкретно Пеевски. Отказът ѝ беше атакуван от „Протестна мрежа“ пред Софийската апелативна прокуратура, но само месец и половина по-късно колегата на Бецова Йордан Стоев потвърди нейното становище.

След като двамата обвинители отхвърлиха като несъстоятелни всички твърдения за търговия с влияние, реализирана от Пеевски, кариерите им отбелязаха възход. Година по-късно Бецова беше повишена в ранг на върховен прокурор, а през 2017 г. Стоев беше избран от парламента за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на „Атака“. Той е член на Прокурорската колегия и досега, а Бецова беше сред прокурорите, проверяващи снимките от държавната спалня на бившия премиер Бойко Борисов.

"Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния"

През лятото на 2014 г. обаче се появи още едно публично твърдение, което не беше проверено по никакъв начин – нито от прокуратурата, нито от ВСС, нито от неговия Инспекторат. Бившият председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов стана първият действащ магистрат, който с името си обяви схема на влияние, реализирана от ДПС в съдебната система.

На Делянчо е заданието, като излезе главният прокурор го питайте, поставена му е такава задача.
Веселин Пенгезов

„Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо е заданието, като излезе главният прокурор го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния. Сериозно, какво да ви кажа повече. Какво да направи главният прокурор. Има си твърдо ядро, което си гласува, което бях сигурен, че ще гласува против“, заяви Пенгезов пред медиите на 26 юни 2014 г.

Въпросното „твърдо ядро“ тогава неизменно следваше позициите на Цацаров и тогавашния председател на Върховния административен съд Георги Колев по всеки кадрови въпрос. Повод за коментара на Пенгезов беше отхвърлената от мнозинството във ВСС негова кандидатура за втори мандат начело на Софийския апелативен съд.

Пет години по-късно подобно публично твърдение направи и вече бившият съдия Методи Лалов, сега общински съветник от „Демократична България“ в София. По време на конференция през 2019 г. той разказа, че изборът му за председател на Софийския районен съд преди години е станал възможен след среща с Колев и тогавшната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, на която се появил и Пеевски.

Този разказ на Лалов също не стана обект нито на прокурорска проверка, нито дори на по-сериозна дискусия в Пленума на ВСС, въпреки че Съюзът на съдиите в България нееднократно настояваше това да се случи.

Турският доклад за контрабанда на цигари

Съмненията за незаконна дейност, свързана с Делян Пеевски, се оказа незабележими за прокуратурата и МВР и в края на 2018 г., когато турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата (KOM) директно посочи тютюневия холдинг „Булгартабак“ като замесен в контрабанда за цигари.

Въпреки че документът беше публичен и името на компанията беше цитирано, тогавашните ръководители на МВР – министър Валентин Радев и главен секретар Младен Маринов, първоначално отрекоха да са запознати с това обстоятелство. Впоследствие бившият главен прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще бъде направена проверка, но се усъмни „какъв е поводът за представянето на този доклад и каква е информацията, и за какви цели е ползвана тя“.

До образуване на разследване така и не се стигна, въпреки че в доклади на турските власти от предишни години също се споменава за контрабанда на марки цигари на „Булгартабак“, с които се финансира ПКК – организация, обявена за терористична в Турция.

На 1 февруари на 2016 г. стана известно, че Турция е наложила забрана за влизане в страната на Пеевски и Доган. Тогава близки до турското правителство медии, които тиражираха новината, която нито беше опровергана, нито потвърдена официално, посочиха, че „проруският олигарх Пеевски“ може да се окаже в основата на контрабандата на български цигари в Турция.

На 16 февруари 2016 г. Делян Пеевски съобщи, че излиза от акционерната си собственост в „Булгартабак холдинг“ и ще продаде дела си. Месец по-късно „Булгартабак“ обяви, че спира да работи за един от основните си пазари – Близкия Изток. През април 2017 г. Делян Пеевски продаде цигарените си марки срещу 105 млн. евро на концерна British American Tobacco (BAT).

На фона на цялата тази хронология Бойко Борисов продължава и днес да нарича Пеевски „просто депутат“, добавяйки „бивш“. Определение, което е ползвал и в миналото, игнорирайки всички съмнения за корупция и търговия с влияние, витаещи около личността на колегата му от ДПС. Лидерът на ГЕРБ традиционно неглижира и сътрудничеството между двете партии, проявявало се многократно при гласувания в парламента.

Главният прокурор Иван Гешев за последно беше попитан за произхода на официалното забогатяване на Пеевски от бившия народен представител от БСП Антон Кутев през октомври миналата година. Тогава беше първото излушване на настоящия ръководител на държавното обвинение в пленарната зала. Отговорът на Гешев беше лаконичен: „Да получаваш кредит, не е престъпление.“

Ден след налагането на санкциите, прокуратурата съобщи, че "спрямо всички лица, посочени в доклада, ще бъдат предприети всички необходими действия".

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG