Той има талант, харизма и всичко необходимо, за да бъде велик. Идол на жените през 80-те, професионален боксьор през 90-те и ексцентричен характер през 2000-те. Носителят на "Златен глобус" Мики Рурк има дълга история на падение, възход и една трагедия.
"Един мъж, който изглеждаше като бездомник, влезе на снимачната площадка. Имаше дълга, мръсна коса, небръсната брада и разкъсани, оцапани кожени панталони. Франсис [Форд Копола] се приближи до него. Другите актьори го посочиха и прошепнаха: "Това е Мики Рурк!" "Кой?", попитах аз. Никога не бях чувал за него. Но те го обожаваха, сякаш беше син на Лорънс Оливие и Исус Христос."
Това си спомня актьорът Роб Лоу за първата си среща с Мики Рурк през 1983 г., на снимките на "Аутсайдерите" на Копола. Тогава Рурк е секссимвол, а днес лицето му е напълно променено от пластичната хирургия.
Отминаха дните, когато Лос Анджелис Таймс го определи като "млад холивудски лъв, актьор с меланхолията на Марлон Брандо и енергията на Джеймс Дийн".
Какво прекъсна обещаващата му кариера? Отговорът изглежда само един: най-големият проблем на Рурк е бил – и остава – самият Рурк, пише испанското издание Ел Паис.
"Имах велики моменти в някои филми, роли, които повечето актьори не биха могли да изиграят през целия си живот. Но също така съм допуснал и някои грешки. Не виня никого другиго. Просто се надявам да се поуча от тях", казва той пред Лос Анджелис Таймс.
Когато Рурк посещава снимачната площадка на "Аутсайдерите", той вече е изиграл ролята на мотоциклетиста в "Ръмбъл Фиш" (1983) на Копола – филм, обичан от критиците, но игнориран от широката публика. Копола предлага на Рурк и една от главните роли в "Аутсайдерите", но той я отхвърля.
Актьорът се формира както от ролите, които приема, така и от тези, които отхвърля, а списъкът с култови филми, на които Рурк е казал "не", е дълъг. Той отказва на Дъстин Хофман да участва в "Рейнман", който печели четири награди "Оскар" през 1988 г., включително за най-добър филм. Рурк отхвърля и роли във "Взвод", "Недосегаемите" и "Криминале".
Актьорът боксьор
Рурк се увлича по бокса още преди да се занимава с кино. Той е роден през 1952 г. и израства в беден квартал на Маями, САЩ. Баща му изоставя семейството още когато Рурк е малък, а вторият съпруг на майка му го малтретира.
Рурк намира спасение в бокса и се опитва да следва стъпките на своя идол Мохамед Али. След две сътресения на мозъка и счупено рамо лекарите го принуждават да си вземе почивка. Докато се възстановява, той играе малка роля в пиеса на Жан Жене в Университета на Маями.
"Не знаех какво, по дяволите, правя, но ми хареса", казва той.
През 80-те Рурк се мести в Ню Йорк и се присъединява към Actors Studio, където бързо впечатлява с таланта си. Още с първата си малка роля в Body Heat (1981) той е забелязан до големите Катлийн Търнър и Уилям Хърт.
Следват още второстепенни роли, а за онези години актьорът Ерик Робъртс, с когото с Рурк си партнират в "Папата от Гринуич Вилидж" (1984), си спомня: "Мики не учеше репликите, 95% от това, което правеше, беше импровизация".
Тази склонност да действа самостоятелно в крайна сметка му се отразява зле. Ейдриън Лайн, режисьорът на еротичната драма "Девет седмици и половина" (1986), казва, че Рурк е затруднил работата му по време на снимките.
"[Рурк] излизаше много на този етап от живота си и му беше трудно да спи. Дори поставих човек пред стаята му, за да го спира да излиза цяла нощ", спомня си Лайн.
"Беше като да целуваш пепелник", казва за Рурк години по-късно партньорката му в "Девет седмици и половина" Ким Бейсингър.
Филмът, който Уолстрийт Джърнъл нарече "дълга реклама на Келвин Клайн", не се представя добре в САЩ, но е огромен успех в Европа. Във Франция той остава в кината в продължение на две години и въпреки презрението на критиците, продава милиони албуми със саундтрака и превръща главните герои в секссимволи.
Следва участие на Рурк в "Ангелско сърце" (1987), където си партнира с Робърт де Ниро, а режисьорът Алън Паркър се превръща в поредната жертва на адския характер на Рурк.
"Работата с Мики е кошмар. Той е много опасен на снимачната площадка, защото никога не знаеш какво ще направи", казва той пред пред списание People.
Следват още две роли – на Чарлз Буковски в "Барфлай" (1987) – написан от самия писател, и "Дива орхидея" (1989) – еротичен филм с абсурден сценарий. На снимачната площадка Рурк среща бъдещата си съпруга, модела Каре Отис, с която имат 6-годишен брак.
През 90-те години кариерата му започва да запада, Рурк се връща към ринга, а промените в лицето му стават по-голяма новина от филмите му. Таблоидите спекулират, че актьорът е пристрастен към пластичната хирургия, а той обвинява бокса.
"Носът ми беше счупен два пъти. Претърпях пет операции на носа и една на счупена скула. Операции бяха, за да поправят щетите по лицето ми от бокса, но избрах грешния човек да ги направи", казва Рурк.
Разпада се и бракът му, а Отис го обвинява в домашно насилие. Обвиненията отпадат и двамата отново се събират, докато през 1998 г. не се развеждат окончателно. По-късно Рурк има връзка с руската манекенка Анастасия Макаренко.
Постепенно Рурк се възстановява и се връща към киното. След няколко успешни роли, през 2008 г. той приема главната роля в "Кечистът".
"[Режисьорът] Дарън Аронофски ми каза: "Никой не иска да снимам този филм с теб, защото вече не си звезда и разрушаваш кариерата си от 20 години. Но ако получа парите, за да го направя, ще слушаш и изпълняваш всичко, което ти кажа, и няма да показваш неуважение". Помислих си: "Ако имаш куража да ми кажеш това, ти си мой човек", казва Рурк след участието си във филма, за който тренира месеци наред и сам изпълнява каскадите.
Филмът му донася наградите "БАФТА", "Златен глобус" и номинация за "Оскар", а Рурк преживява своеобразно възкресение. По-късно изиграва успешни роли в "Железният човек 2" и "Непобедимите", участва и в българо-британския трилър "Дяволски игри" (2024) с Деси Тенекеджиева.
Форум