Може ли да те осъдят на затвор, защото си потърсил справедливост за убийството на мъжа си? Точно това се случва на една учителка от село Билинци, Брезнишко, през 1945 г. Научаваме за нея и за хиляди други жертви на комунистическия режим от работата на историци, ръководени от проф. Мартин Иванов. Те събират откритията си в нов сайт.
Но да се върнем към брезнишкото село и неговите незнайни и неоткривани досега жертви.
Вечерта на 21 март 1944 г. някой чука на вратата на дома на Надежда Дивдуркина.
„Влезе един партизанин въоръжен в стаята и каза на мъжа ми: „Горе ръцете“. И той каза: „хайде, ще те водим на събрание“, пише жената в свои показания, които се съхраняват в Държавната агенция „Архиви“.
И тя, и мъжът ѝ са учители. Имат три деца. Тя остава в къщата с тях да чака мъжът ѝ да се върне. Но той така и не се появява.
„Чакахме дълго време да излезе и щом го нямаше до 12 часа, аз се сетих, че е станало нещо, та не се връща. Нощта беше много тъмна и не смеех да изляза“, добавя жената.
Накрая тя се престрашава и тръгва да търси мъжа си. Отива първо в училището. И вижда с очите си, че той е убит.
Убит е и кметският наместник в селото. Неговият брат, по разказа на Дивдуркина, предлага да подадат сигнал срещу хората, които според тях са „наклеветили“ двамата и са станали причина за убийствата, и тя се съгласява.
Това става повод година по-късно 43-годишната учителка да бъде съдена от т.нар. Народен съд – извънреден съдебен орган, създаден от комунистическия режим през 1944 г. Обявената му цел е да подведе под отговорност политиците, които са довели до участието на България във Втората световна война, но в действителност той служи за разправа с опонентите на комунистическата власт.
Дивдуркина е обвинена в доносничество заради това, че е подписала показания срещу хората, които смята за отговорни за смъртта на мъжа ѝ. Уличена е също, че е разпространявала „позиви против партизаните“. През 1945 г. тя е осъдена на 1 година затвор, глоба от 50 000 лева и конфискация на една трета от имуществото ѝ.
Научаваме нейната история благодарение на група учени, които са си поставили за цел да открият имената на всички хора, съдени от Народния съд, и да ги публикуват. За целта е създаден сайт, а част от присъдите вече са онлайн. Предстои публикуването на останалите.
„Амбицията ни е да издирим всички присъди и обвинителни актове“, каза пред Свободна Европа проф. Мартин Иванов, който ръководи проекта.
„Да видим кои са тези хора, за какво са били съдени, каква е тяхната биография. [...] Да преполеем гробовете на тези хора, които в мнозинството си са абсолютно забравени.“
Какво е Народният съд
На 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) взема властта с преврат, който се извършва на фона на съветска окупация.
Седмици по-късно е обнародвана т.нар. Наредба-закон, с която се създава Народният съд.
Първите му присъди са обявени на 1 февруари 1945 г., когато на смърт са осъдени десетки представители на политическото и военно ръководство на България. Същата нощ са екзекутирани 67 депутати и 22 министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори.
По време на действието на Народния съд на смърт са осъдени стотици хора, които нямат нищо общо с първоначално обявената цел на този извънреден съдебен орган. Сред жертвите му попадат писатели, художници, журналисти, общественици и дори защитници на евреите и противници на съюза на България с нацистка Германия.
„Тези процеси за замислени да всеят страх и да покажат на всички, че няма връщане назад – този режим се е установил и той е тук завинаги, а всяко инакомислие е недопустимо“, казва проф. Мартин Иванов, историк и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Той добавя, че „Народният съд е само най-документираната част от една дълга вълна на репресии“ на комунистическия режим, която продължава десетилетия.
Има данни за броя на хората, съдени от Народния съд, но различните източници си противоречат. Приема се, че арестуваните са над 28 000 души, съдени са над 11 000, а присъди получават над 9000. Над 2700 от присъдите са смъртни, над 1300 – за доживотен затвор, а останалите – за затвор от 1 до 20 години.
Една от целите на проекта, воден от Мартин Иванов, е да провери тези числа. Но основната е да покаже хората зад тях.
„За мен личните истории са ключ към едно по-трезво осмисляне на миналото в неговата цялост“, казва Иванов.
„Отделните хора могат да ни дадат човешкия поглед върху едни събития, които иначе са статистика или пропаганда.“
Кои са хората
За много от хората, съдени от съставите на Народния съд в София, се знае. Това са политици и общественици, чиито биографии са проучени.
„Но за хората, които са съдени по страната, има много малко регионални изследвания“, казва Иванов. Една от целите на проекта е да промени това.
Благодарение на екипа му знаем историята на учителката Надежда Дивдуркина, която е осъдена, въпреки че няма нищо общо нито с участието на България във войната, нито е участвала в акции срещу партизани – представители на въоръжената комунистическа съпротива по време на войната.
Учените разказват и за Никола Патев от село Константин, Еленско, който на 15-годишна възраст е осъден на 10 години затвор, глоба от 1 млн. лева и конфискация, защото е попаднал на група партизани и ги е издал на жандармерията.
Те разказват и историята на 30-годишния полицай Стойчо Стойчев от село Пъстрен, Старозагорско, осъден на смърт и екзекутиран по обвинение, че е застрелял партизански командир по време на сражение.
Сред хората, съдени от т.нар. Народен съд, има полицаи, жандармеристи и военни, които са участвали в акции срещу партизани. Някои, казва проф. Иванов, са го правели в изпълнение на служебните си задължения. За други се твърди, че са проявявали голяма жестокост.
„Давайки си сметка колко невъзможно е да се произнесем по тези морални дилеми, ние се насочваме в друга посока – да видим как са протекли процесите и кои са били съдените“, казва той.
Сред тях, показва проучването, има „всякакви пришити хора – съдии, адвокати, селяни, работници, които са попаднали на неподходящото място по неподходящото време“, добавя Иванов.
Като допълнителна цел историците си поставят да намерят имената и да проучат биографиите на съдиите. В много случаи става дума за хора без юридическо образование, има и примери за такива, които не могат да пишат. В съставите има хора, които са роднини на убити членове на комунистическата съпротива.
Като пример Иванов посочва Евтим Пандурски – баща на партизанин, убит при акция, който става съдия в състав на Народния съд в Горна Джумая (днес Благоевград).
„Той съвсем „безпристрастно“ и съвсем неграмотно – защото е подписал присъдите с палеца си – е осъдил над 200 човека, от които близо половината на смърт“, казва Иванов.
Освен това за обвинените е предвидена ограничена адвокатска защита и няма възможност присъдите да се обжалват. Всичко това ги прави „много оспорими“, казва Иванов.
Част от присъдите на Народния съд са отменени след падането на комунистическия режим. Но това са само тези, за които някой е поискал преразглеждане.
Според Иванов е важно имената на жертвите да се знаят.
„Първо е важно заради техните наследници и заради историческата истина. На второ място е много важно за нас като общество“, каза той.
„Ние като общество трябва да изградим някакъв минимален имунитет срещу опасността нещо такова да се повтори.“
Проектът, който цели да създаде регистър с имената и биографиите на всички хора, съдени от Народния съд, започва в началото на 2025 г. и по план ще продължи три години. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Ръководител на екипа е проф. Мартин Иванов. Участват проф. Момчил Методиев, доц. Живко Лефтеров, доц. Димитър Гюдуров, доц. Светослав Живков, доц. Галина Гончарова, докторантът Салих Боровин и студентите Летисия Маркова и Божидар Гечев.
Форум