Изгорели къщи на минути от центъра на София. Затваряне на магистрала. 62 активни пожара в цялата страна в последните дни и тенденция за увеличаването им в последните години.
Така изглежда ситуацията в България в разгара на пожароопасния сезон, за чието начало още преди месец предупреди Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН).
Само преди година страната беше в кризисна ситуация заради пожари. Тогавашното правителство дори поиска помощ от ЕС по механизма за гражданска защита на блока.
Днес управляващите твърдят, че са много по-добре подготвени.
„В рамките на година Министерството на отбраната и Въоръжените ни сили са удвоили капацитета си за справяне с огнените бедствия – както по отношение на летателната техника, така и с подготвените екипи“, каза преди седмица премиерът Росен Желязков.
Подготовката на армията обаче е само малка част от картината, защото военните могат да помагат, но няма как да им бъде вменена основната роля в борбата с пожарите.
Големият проблем се свежда до цифрата нула. Това е броят на специализираните самолети и хеликоптери за борба с пожарите в България. Страната не разполага с такава техника и няма данни, че скоро това ще се промени. Липсата ѝ прави всяка борба, включително и с използване на военни хеликоптери, много по-неефикасна, а оттам последствията стават все по-големи.
„Правят каквото им е по силите и според възможностите, с наличната техника, с която разполагат“, каза пред Свободна Европа за огнеборците Нели Дончева, ръководител програма "Гори" в неправителствената организация WWF.
Има и още нещо – над 96% от пожарите са причинени от човешка дейност, а 69% от тях започват заради небрежност. Това означава, че проблемът е не само в институциите, но и в обществото.
Свободна Европа поиска информация от ГДПБЗН с какво разполага за настоящия пожароопасен сезон, с какво е разполагала досега и има ли подобрение предвид ясната тенденция за увеличение на броя на пожарите.
До публикуването на материала не получихме отговори.
Очакваната стихия
За последните близо две десетилетия броят и обхватът на пожарите расте. Тенденцията е особено видима и устойчива в горите. Между 2010 и 2024 г. в България са регистрирани над 7000 горски пожара. Засегнали са територия от над 110 000 хектара. Най-тежко е в районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар, показва изследване на WWF, публикувано през юли.
Данните сочат, че през 2024 г. пожари са засегнали най-голяма площ гори от 2010 г. насам. Годината е и втората след 2012 г. с най-много опожарени територии.
За голяма част от пожарите в равнинните и хълмисти части на България е известно, че са стартирали от земеделски площи или пасища
„С голяма вероятност може да се твърди, че над 80% от всички горски пожари възникват извън горските територии и впоследствие се прехвърлят в тях. За голяма част от пожарите в равнинните и хълмисти части на България е известно, че са стартирали от земеделски площи или пасища при изгарянето на стърнища, сухи треви или други растителни остатъци, след което са се разпространили в съседни горски територии“, пишат от WWF.
Освен че унищожават гори, чието възстановяване след това продължава десетилетия и се заличават и цели екосистеми, преките и косвени щети от пожарите достигат стотици милиони лева годишно.
Все по-високата концентрация на пожари и продължаващата липса на техника за ефикасна борба с тях повишават и риска за частната собственост, а в немалко случаи – и за човешкия живот.
През 2024 г. в пожари в цялата страна изгоряха десетки къщи, бяха евакуирани цели села и местности. В последните дни пожар в няколко населени места край София унищожи 20 къщи, а овладяването му отне повече от ден, въпреки че районът не е от най-недостъпните.
Техника няма. Изглежда скоро няма и да има
На фона на всички тревожни статистики, засушаването и промяната на климата, държавата изглежда не е особено притеснена за борбата с пожарите.
Макар че от години организации и специалисти посочват липсата на специализирана летателна техника за гасене на огън като проблем, такова оборудване все така няма.
„Ние използваме хеликоптери на Българската армия (БА). Браво на БА, винаги е била готова да помогне, но коефициентът на полезно действие на тези пригодени машини е много по-малък от специализираните“, каза Добромир Добромиров от WWF пред бТВ. Той посочи, че за сравнение Гърция разполага с общо 90 самолета и хеликоптера за борба с пожарите, а Турция със 131.
„Говорим от години, но за съжаление държавата все още не счита, че ситуацията е страшна“, каза още той.
Според експерти в много от случаите водата, която се излива от военните хеликоптери, се изпарява още преди да попадне върху горящата маса.
През 2021 г., когато министър на околната среда е Борислав Сандов, по програма на ЕС са предложени пари за закупуване на летателна техника за гасене на пожари. Бившият министър обаче припомня, че тогава нито едно държавно звено не се съгласява да поеме поръчката, а парите са пренасочени.
Опит за закупуване на самолети и хеликоптери за борса с пожарите има и през Плана за възстановяване и устойчивост, но те са изместени от въздушните линейки.
Заедно с това в България системата за превенция и остарялата налична техника също създават проблем. Има едва 22 пожаронаблюдателни кули, снабдени със сензори, камери и друго необходимо оборудване. За сравнение към 2023 г. Турция разполага с близо 800.
Някои от пожарните коли на свой ред са на десетки години.
„Горските стопанства получиха нови модели на „Тойота“, които са адаптирани и имам добри възможности, което е хубаво и е добре, че държавата инвестира в тях“, каза пред Свободна Европа Нели Дончева.
Какво може да се промени и колко са важни доброволците
Експертите от WWF отбелязват, че в много от общините държавата е предприела мерки в много направления, свързани със справянето с пожарите. Според тях, както и заради отзивите, които получават от хората на терен, координацията между отделните звена се подобрява.
Заедно с това в България са регистрирани 273 доброволчески формирования, които са разположени в 90% от общините. И те обаче се нуждаят от средства за техническо обезпечаване.
„Техният принос е особено значим при гасенето на пожари в хълмисти и планински терени, които са недостъпни за специализираната противопожарна техника“, отбелязват от WWF.
Въпреки всичко необходимо за справянето със самите пожари, най-ключова остава превенцията и там експертите виждат едни от най-важните задачи за решаване. Сред тях са контролът върху дейностите в земеделски райони, подобряване на инфраструктурата и пътищата в горите, използване на европейски средства и програми и подобряване на координацията между отделните държавни структури.
„Основната цел е да формираме мислене у хората. От всеки един от нас зависи дали ще има горски пожари в повечето случаи“, казва Добромир Добромиров.
Форум