Ехото от миналото настига и тях, студентите, които досега печелеха само симпатии. Досега те говореха за борба с корупцията, търсеха справедливост за смъртта на 16 души след падането на бетонна козирка на гара в Нови сад, искаха оставката на Александър Вучич и нови избори, реформи, освобождаване на задържаните активисти.
Но в последните дни на масовите протести в Сърбия започнаха да се появяват и националистически послания.
Някои се виждат с просто око - като знаме, на което Косово е изобразено като част от Сърбия.
За други трябва да се заслушаш и да си спомниш историята. Например, ако някой ти каже, че сърбите в съседни държави се нуждаят от защитата на Белград, нещата заприличват на бившия диктатор Слободан Милошевич, който под този лозунг отвори четири войни.
„Външната политика трябва да бъде основана на суверенитета и териториалния интегритет на Сърбия, конституцията, военния неутралитет и защитата на сръбското население в Косово, Метохия и региона“, каза по време на големия протест на 28 юни анонимен представител на протестиращите студенти, който твърди че говори от тяхно име.
Студентите от барикадите често не се представят или заради собствената си сигурност, или, по техни думи, защото твърдят, че говорят от името на всички студенти.
Това искане беше представено като последната, шеста точка от исканията на студентите, които включваха още борба с корупцията, реформи в образованието и здравеопазването, укрепването на върховенството на закона и други.
Това обаче не е единственото проявление на засилващият се национализъм по време на протестите. Сръбската редакция на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) открои няколко души и послания, които все по-ясно се отличават по време на недоволството и уверено си прокарват път сред посланията на протестиращите.
Република Сръбска и книгата на Караджич
Сред говорителите на протестите от последните дни се откроява университетският преподавател Мило Ломпар. В Сърбия той е известен с крайнодесните и националистически позиции, а преди дни беше част от представянето на книга на осъдения за военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството Радован Караджич.
„Косово и Метохия са неделима част от Сърбия“, каза той и добави, че страната е отговорна за сигурността на суверенитета на босненската Република Срърбска, както и за правата на сърбите в Черна гора, Хърватия и Северна Македония.
Той, както и студентите, се позовават на текст в преамбюла на конституцията на Сърбия, в който е записано, че Косово и Метохия са част от територията на страната, въпреки че попадат в границите на Косово, признати от повечето страни на ЕС, в това число и от България.
Ломпар определи новите искания на студентите, свързани с Косово, като „най-искрените“.
По време на речта му се чуват викове „Косово е сърцето на Сърбия“. По-късно, по време на сблъсъците с полицията, се чува как протестиращи подвикват към полицията „Ходете в Косово“.
На протеста изобилстваше и от сръбски знамена, а на част от тях се вижда надписът „Не се предаваме“ върху територията на Косово, оцветена в цветовете на сръбското знаме.
Правителство и протестиращи в надпреварата за „защитници“ на Сърбия
Историци и анализатори гледат с притеснение на националистическите лозунги, които според тях подменят изцяло посланията за промяна.
„Притеснително е, че както правителството, така и протестиращите се опитват да се позиционират като „истинските защитници на Сърбия. В тази борба те използват езика на национализма, който само допълнително спира възможността на обществото да се обедини около прогресивни ценности като равенството, социалната справедливост и европейския път“, казва Наим Бешири от белградския институт за европейски инициативи.
За завоя на посланията на протестиращите също има обяснение. От месеци Александър Вучич, който отдавна използва националистическия наратив и ситуацията с Косово в своя полза, обвинява студентите и подкрепящите ги преподаватели и граждани в това, че се опитват да унищожат сръбската държава.
Представители на правителството определяха протестите и като опити за „цветни революции“ – термин, използван от Русия, за да обозначи свалянето на авторитарни режими в бившите съветски републики. Самите студенти обаче отхвърлят тези твърдения.
Според историка Драган Попович опитите на студентите да „превземат“ символите на сръбската държава, всъщност идва от нуждата те да получат по-широко признание, защото само „патриотите“ са тези „които обичат страната си“.
„Правилото тук е, че трябва да се победи правителството на собствената му територия, да се изземат символите на властта, които са окупирани от правителството и да им се даде ново значение“, казва историкът, който посочва, че по време на настоящите протести „никога не е имало толкова хора, които да застанат под сръбското знаме“.
Според социолога Артан Михашхири темата с отношението към Косово е ключова, защото, заради наслагвания от десетилетия национализъм, който е прикривал всички проблеми на Сърбия и властта, се крие най-голямото разделение.
„Това е делението, което заплашва да разграничи нормалното от ненормалното, визионерското от реакционното и най-важното - реалността от илюзиите за самата Сърбия. Ако студентите не се справят с този тест, това може да донесе огромни дългосрочни вреди“, казва Махашхири.
Според професора от факултета по философия в Сараево Енвер Казаз би било катастрофална грешка да се върви „срещу Вучич с методите на Вучич“.
„Националистическата идеология на Вучич не може да бъде победена с националистическа идеология“, казва още Казаз.
Много от анализаторите намират обяснение за националистическия завой в това, че няколко поколения млади хора са отраснали в общество, в което никога не е спирало да се налагат националистически и антизападни наративи, особено по отношение на днешните независими държави, които са влизали в състава на бивша Югославия.
Форум