Бяха смешни, любими и популярни. Сега са емигранти в чужбина и руснаците живеят без тях. Това са сатирични актьори и писатели или стендъп комедианти, с които Русия изобилстваше. Вече не.
На четвъртата година от пълномащабната война с Украйна политическата сатира в Русия е променена до неузнаваемост. Тя сякаш емигрира заедно с хората, които я правеха.
Един пример. Стендъп комедиантът Данила Поперечни емигрира в САЩ. Сега вече той разсмива "американските" руснаци с шегата си за една заповед на Кремъл: здравните власти да разработят спешно 3D биопечатна технология за нови части на човешкото тяло, за да се гарантира вечна младост.
Наскоро президентът Владимир Путин беше уловен да обсъжда тази тема със Си Цзинпин в Китай.
Поперечни, както и другите му колеги, създават шеги и скечове все така бързо, както го правеха и докато бяха в Русия - винаги по някаква гореща тема от новините.
Втори пример: Максим Галкин, който емигрира в Израел. Наскоро се подиграваше на коментарите на Путин, че руснаците ще отидат в рая: „Ако Америка ни удари, ние, разбира се, ще умрем като мъченици и ще отидем в рая. Но дали аз, като руснак, живеещ в Ню Йорк, ще отида в рая, както ми обещава Путин?“.
Путин произвежда голямо количество цитати, които са достойни за създаване на миймове.
Комиците, останали в Русия, вече не могат да си позволят такива шеги.
Публичната политическа сатира в Русия, която критикуваше и осмиваше властта като една от отличителните черти на свободната страна, отдавна е изчезнала.
Всъщност "политически" скечове продължава да има, но те са предимно за чуждестранни лидери. Когато комиците се шегуват с Путин и неговите действия, го правят само като свещенодействие: сякаш имитират божество, заобиколено от прислуга.
Ето пример: "Владимир Владимирович, Тръмп се обажда! Тръмп се обажда! ("Путин" вдига телефона) Здравей, Доналд! Ти, Доналд, си нашият най-добър агент!" Ето така изглежда шега, сякаш осмиваща Путин, на сцената на комедийното предаване КВН.
Руският социолог и историк Дмитрий Дубровски казва, че в днешна Русия "може да се шегуваш с жените, котките и времето". Дори и със секса не можеш да си правиш подигравки, добавя той.
„Не можеш да се шегуваш с никакво правителство или политика. Но, разбира се, можеш да се шегуваш с чуждестранни лидери - Comedy Club е много известен в това отношение“, отбелязва той. „Там можеш да се шегуваш с Байдън, с Тръмп, с европейската политика, с всеки чуждестранен политик. Но не можеш да кажеш нищо за Русия.“
Всички тези ограничения засягат особено сатирата, която се показва на руските граждани по телевизията.
През 90-те години, по времето на управлението на Борис Елцин, се появи едно от най-популярните предавания - "Кукли". Това, което се говореше там, е немислимо в днешна Русия. Немислимо е и да направиш такава кукла на руския президент.
През 2000 г. Путин беше кандидат за президент и беше показан по частната телевизия НТВ като сатиричния герой Малкият Цахес, по произведение на германския писател Е. Т. А. Хофман. В този епизод авторите се подиграваха на обществото, което чрез магия отнема постиженията и талантите на хората и ги предава на грозен и безполезен герой, създавайки илюзията за неговия гений и значимост.
В друг епизод от сатиричната програма, излъчен преди 25 години, кукла, приличаща на Путин, с тъмни очила на слепец и с бастун, води руския политически елит към "търсене на националната идея".
"Днес гледаме към бъдещето с все по-голяма увереност и то се приближава. Следвайте ме, граждани! Следвайте ме!", обявява "Путин".
Виктор Шендерович, сценаристът на "Кукли", по-късно е информиран, че Путин е бил много недоволен от сатирата, насочена към него. И според Шендерович, именно заради Путин в Русия се е появила атмосфера на страх и нетърпимост към всякакъв вид свобода.
Шендерович напусна Русия още преди Путин да нападне Украйна.
"Ние участвахме в живота на страната, в нейния политически и социален живот. И това ни даваше сила, даваше ни мотивация. Но за "Кукли" ни е необходима преди всичко страна, в която да се развива действието. Такова място днес не съществува", казва днес Шендерович.
"Днес, дори и да имаше някакъв магически начин да излъчим "Малкият Цахес" в цялата Руска федерация, мисля, че това нямаше да предизвика нищо в по-голямата част от населението. Освен раздразнение и страх, че някой може да ги види, че го гледат".
Според Дмитрий Дубровски е показателно, че всички авторитарни лидери мразят да бъдат осмивани.
"В края на краищата, когато се смееш, преставаш да се страхуваш или поне се страхуваш по-малко. А смехът, разбира се, е вътрешна свобода, дори да живееш в несвободна страна. Всеки смях е, разбира се, освобождаващ", казва той.
Форум