Аплодисментите затихнаха и генералният секретар на НАТО Марк Рюте намести документите, с които излезе на трибуната. Отне му само 62 секунди, за да стигне до най-важното.
„Тъмните сили на потисничеството отново са на поход“, каза той. „Ние сме следващата цел на Русия.“
Речта на Рюте в Берлин на 11 декември беше само последната от поредица безпрецедентни предупреждения за пряк конфликт с Русия, отправени през 2025 г. от висши европейски служители и разузнавателни агенции.
През февруари датското разузнаване обяви, че „Русия се вижда в конфликт със Запада и се готви за война срещу НАТО”. През юни най-висшият генерал на Германия каза, че атака може да настъпи в рамките на четири години.
През ноември думите му бяха повторени от полския му колега, което пък дойде два дни след като германският министър на отбраната Борис Писториус каза, че „някои военни историци дори вярват, че вече сме преживели последното си лято на мир”.
Този списък с предупреждения далеч не е изчерпателен. Най-често подобни предупреждения отправя Рюте.
През януари той призова членовете на НАТО да увеличат разходите за отбрана или да започнат да изучават руски език, а през юни каза, че атака може да бъде координирана с китайско нападение над Тайван.
Речта му от 11 декември беше най-силно изразената му тревога досега, в която той говори за „мащаба на войната, която са преживели нашите баби и дядовци или прабаби и прадядовци“ с „масова мобилизация и милиони разселени хора“.
Какво стои зад предупрежденията
Честите коментари се превърнаха в заглавия в медиите и породиха въпроси, особено след като САЩ започнаха да проявяват все по-малко интерес към поддържането на нивото на сигурност, което досега даваха на Европа.
„Това е нещо, върху което размишлявам, особено като няма никакви доказателства, че Русия може или иска да атакува НАТО“, каза Джон Форман, бивш британски военен аташе в Москва и Киев, пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
„Мисля, че редица политици и военни използват призрака на руската заплаха по по-прозаични причини: Рюте, за да насърчи страните от НАТО да изпълнят ангажиментите си за разходи. Поляците, за да привлекат повече НАТО на тяхна територия“, добави той.
Други скептици посочват, че след почти четири години война Русия не е успяла да подчини Украйна. През тази година напредъкът беше минимален и дойде след огромни загуби на човешки животи и техника.
Теему Тамико от Финландския институт за международни отношения също каза, че Русия не изглежда „склонна и способна да атакува НАТО в момента“.
Но той добави пред руската служба на RFE/RL, че властта на президента Владимир Путин „зависи от външна заплаха“, което означава, че „в по-дългосрочен план е вероятно да има някаква пряка военна провокация, особено ако войната в Украйна замръзне“.
Някои твърдят, че това вече се случва, като например с руските дронове и въздушни набези в въздушното пространство на НАТО. Но предупрежденията, издадени тази година, насочват към много по-мрачни сценарии.
Атака срещу Естония
Доклад, публикуван от Европейския съвет за външни отношения (ECFR) на 18 декември, се фокусира върху опасенията от пряка атака срещу Естония. Нейната цел би била да се провери готовността на САЩ и другите съюзници от НАТО да се включат в бойни действия при активиране на член 5 от северноатлантическия договор, който постановява, че атаката срещу един е атака срещу всички.
„В Европа тази тревога се наслагва върху по-дълбоко опасение: че американското правителство, разсеяно от вътрешната политика и изкушено от съкращения, скоро може да намали присъствието си или да постави условия за ролята си в отбраната на Европа“, се казва в доклада.
Описвайки Естония като „малка, равнинна и незащитена“, докладът посочва, че военно учение от 2016 г. е предсказало, че руските сили биха могли да превземат столицата Талин в рамките на 60 часа след началото на инвазията.
Но също така се посочва, че Русия ще се нуждае от 5-10 години след края на войната в Украйна, „за да се преоборудва и превъоръжи за такава атака“ – много по-дълъг период от време, отколкото предполагат Рюте, Писториус и други.
Забележително е, че американските официални лица не са повторили европейските предупреждения.
Наскоро публикуваната Национална стратегия за сигурност твърди, че „европейските съюзници имат значително предимство пред Русия по почти всички показатели, с изключение на ядрените оръжия“.
Но в нея се признава и необходимостта от дипломатическа ангажираност на САЩ, „за да се намали рискът от конфликт между Русия и европейските държави“.
„Войнолюбци“
Кремълските официални лица осъдиха европейските лидери като „войнолюбци“ и отрекоха всякакво желание за атака. Но те направиха подобни коментари за Украйна в навечерието на пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г., макар че това не означава автоматично, че има планове за по-нататъшна агресия.
„Русия не преследва военните цели, приписвани на нашата страна“, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков на 22 декември. „Както вече заяви президентът на Русия, ние сме готови дори да гарантираме това юридически като част от споразумението“ за войната в Украйна, добави той.
Но подобно обещание е малко вероятно да бъде взето на сериозно от мнозина в Запада. Русия също подписа и след това наруши обещанията си да зачита границите на Украйна в Будапещенското меморандум от 1994 г.
В крайна сметка всичко може да зависи от един човек.
„Както знаем, Русия не е демокрация. Такова решение по същество би било просто резултат от решението на Владимир Путин, че иска да атакува европейска страна, която е членка на НАТО, или друга европейска страна, така че просто няма как да знаем“, каза Елизабет Брау от аналитичния център за отбрана и сигурност RUSI пред руската служба на RFE/RL.
„Ето защо военните лидери в цяла Европа казват, че трябва да сме подготвени за нещо, което може да се случи утре. Може да се случи след пет, десет години или никога, но не можеш да разчиташ на това.“
Форум