Звучи като въпрос за ветеринарни специалисти, но се оказва тема, по която най-активни са партии, влогъри и професионални протестиращи.
Въпросът засяга около 2000 овце, които от близо година и половина стоят затворени в кошари във Велинград. Властите казват, че са заразени с чума и трябва да бъдат евтаназирани, за да не се разпространи заразата. Собствениците им обаче не вярват на резултатите от изследванията. Те настояват, че овцете им са здрави и блокират опитите на институциите да влязат в стопанството.
Но вместо да се стигне до ясно решение, случаят се превърна в политическа кампания с ключова дума "бай Рибан" – името на единия от стопаните.
Последно темата беше използвана за атаки срещу служебния министър на земеделието Иван Христанов. Преди дни Станислав Балабанов от ИТН поиска репортерите в парламента да питат Христанов "какво става с бай Рибан".
Темата беше поставена и по време на парламентарно изслушване от "Възраждане".
Точно месец преди изборите и сайтът "Свободен глас", близък до "Величие", обяви, че пуска документален филм за бай Рибан.
На този фон самият Георги Илиев – както е истинското име на бай Рибан, и семейството му казват, че са на предела на силите си и призовават за решение.
"Идвайте да се разберем. Ако не – викаме цяла България. Или ще ги запалим, или ще ги пусна по гората да ходят да стават диви", каза в петък Илиев.
Кога за първи път се чу за този случай
Историята е още от ноември 2024 г. Тогава беше обявено, че в стопанството във Велинград, собственост на Илиев и децата му, има чума по овцете. Установило се е, след като са взети проби.
Тъй като това е опасна зараза за животните, Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) нареди на областната си дирекция в Пазарджик да унищожи овцете – около 2000 на брой.
Собствениците обаче отхвърлиха резултатите и на 27 ноември повторно бяха взети проби. Те бяха изпратени в Референтната лаборатория на Европейския съюз (ЕС), която се намира във Франция. Там бяха потвърдени положителните резултати за чума от първите проби.
Какво последва
Собствениците казаха, че не вярват и на вторите резултати. Те отказаха да допуснат ветеринари в стопанството. Не допуснаха и специалисти, които трябваше просто да дезинфекцират кошарите.
Това се случи, след като не само местни хора, но и различни политици, ютюбъри и влогъри дойдоха да ги пазят с жива верига.
Сред тези, които се намесиха, беше проруският кандидат за депутат от "Възраждане" и "Справедлива България" Пламен Пасков, както и Росен Миленов, бивш служител на ДАНС и бившш кандидат за президент, който участваше в протести срещу еврото, срещу военната помощ за Украйна и други.
Активни бяха и от "Величие". Например Йордан Мицикулев от партията предаваше на живо събитията в стопанството във Фейсбук и поддържа интереса към темата и днес.
Ангажираността на "Величие" пък доведе до сблъсък с "Възраждане" в парламента за това кой от тях подкрепя по-автентично засегнатото семейство, като Костадин Костадинов обвини "Величие", че те са "набутали [бай Рибан] в този батак".
Включиха се и от МЕЧ на Радостин Василев. Оттам предложиха да бъде създадена временна парламентарна комисия за проверка на случаите на констатирана чума по животните. Такава комисия беше създадена, но тя не успя да произведе нищо друго освен доклад.
През изтеклите месеци историята стана и аргумент в антиевропейска пропаганда.
Разпространени бяха десетки неверни твърдения като това, че Референтната лаборатория на ЕС, използвана за вторите проби, няма лиценз да изследва за чума, затова и резултатите са манипулирани. В употреба беше пуснато и посланието, че "ЕС иска да изтреби българските животни".
Какво казаха властите
Заради протестите земеделският и вътрешният министри към онзи момент – Георги Тахов и Атанас Илков – обявиха, че стадото няма да се унищожава.
Тогава на власт беше служебният кабинет на Димитър Главчев. Както той, така и последвалият го кабинет на Росен Желязков не предприеха действия, с които да се разплете ситуацията.
Така измина почти години и половина, в която заповедта на БАБХ остана висяща, а овцете на Георги Илиев стояха затворени.
През това време обаче имаше последствия за овцевъдния сектор. Европейската комисия (ЕК) обяви карантина за цялата Пазарджишка област. Беше забранено излизането на животни и добитата от тях продукция извън областта. Впоследствие ЕК на няколко пъти удължи заповедта си и сега карантината е валидна е до 30 юни 2026 г.
Какво казва семейството на бай Рибан
Един от основните аргументи на собствениците на стадото се базира на факта, че в рамките на изминалата година в стопанството не е регистрирана висока смъртност на овцете, а напротив – наблюдава се нормален процес на възпроизводство на здрави животни.
Не е ясно обаче как това може да бъде доказано. Причината е, че през ноември 2024 г., когато беше установен проблемът, овцевъдите не допуснаха екип на БАБХ да преброи овцете. Затова и сега не може да се определи адекватно процентът на тяхната смъртност.
По време на изслушванията в парламентарната комисия по случая обаче от земеделското министерство казаха, че евентуален нисък процент на смъртност не би бил прецедент – в съседните Гърция и Румъния, където по-рано беше регистрирана чума по овцете, той е бил около 2%.
Какво прави министър Христанов сега
Сега, около месец преди предсрочните избори, темата беше отново повдигната, а критиките са предимно срещу новия земеделски министър Иван Христанов.
През 2024 г., когато не беше в управлението на страната, той посети семейството на бай Рибан и заяви, че "чумата не е тука, чумата е в министерството, в ръководството на агенцията".
Сега засегнатите стопани директно се обърнаха към него, припомняйки му думите му.
"Министър Христанов, очакваме от Вас да се вземе най-после някакво решение за нашата съдба", каза синът на бай Рибан – Димитър Илиев.
В края на февруари земеделското министерство съобщи, че предприема пълна ревизия на действията на БАБХ по този случай. Със заповед на Христанов беше съставена и работна комисия, която да провери фактите в срок до 6 март и да състави доклад с възможностите за решение.
По думите на Христанов след това заключенията от доклада ще бъдат обсъдени първо със самите стопани. Те обаче казват, че до момента това още не се е случило.
"Аз лично не вярвам в една държава, която може да проявява жестокост към собствените си граждани", каза Христанов и добави, че се търси "среден път":
"От една страна, да защитим интересите на цялото българско животновъдство, и от друга страна да предложим решение на Георги Илиев, което е щадящо. Това означава да не влизаме и да екзекутираме. А по-скоро да може да помогнем за това да намерим път към реализация, да намерим път към запазване на породистите животни. Той има автохтонни породи и трябва да предоставим максимална грижа", каза Христанов.
В същото време той посочи, че към днешна дата, след като официално е било обявено огнище на заразата, България не може просто да отмени заповедта и огнището да отпадне. Затова се водят разговори на европейско ниво.
Загубата на доверие
В отговор на въпрос на Свободна Европа от БАБХ казаха, че за 2024 г. и 2025 г. не е бил установено друго огнище на чума по дребните преживни животни освен това във Велинград.
През 2018 г. обаче имаше подобни случаи в района на Странджа, в които институциите регистрираха заразени животни, но стопаните отхвърлиха резултатите и отказаха да се съобразят с решенията за евтаназия. През 2021 г. една от тях – Ани Петрова, спечели делото си пред Върховния административен съд, който отсъди, че действително не е имало причина за избиване на животните.
В същото време стадата на други стопани бяха евтаназирани, като медийна популярност например доби случаят на баба Дора от село Шарково. И при нея партии и влогъри усилено използваха темата, но резултат за самата жена нямаше.
Според овцевъди случващото се в момента има едно сигурно последствие - хората все повече губят доверието си в държавата.
"Недоверието в държавата води до това стопанинът да не е съгласен с нищо, което му се казва, защото той разсъждава с презумпцията на излъган, на прецакан", каза пред БНР Симеон Караколев - председателят на Националната овцевъдна асоциация.
Тенденцията може да постави под въпрос и легитимността на самия ветеринарен контрол в страната, смятат експерти. Ако предписанията не се спазват, това може да доведе до още по-сериозни рестрикции то страна на ЕС - в най-лошия случай това може да означава национална забрана за износ на определени животни и животински продукти.
Форум