20 януари 2026 г. Временният главен прокурор Борислав Сарафов е в кабинета си на четвъртия етаж в Съдебната палата в София, за да участва в онлайн дискусия с други европейски главни прокурори. Научаваме това от телеграфно съобщение на пресцентъра му. Работeн ден като всеки друг.
Малко по-късно нещо необичайно смущава спокойствието на Сарафов. Към 12.00 часа на обяд пред входа във фоайето, който води към коридора на главния прокурор, се събират десетина студенти. Между етажите на Съдебната палата започват викове "Сарафов - вън", "Оставка" и "Всеки ден ще е така до оставката".
Студентите прочитат своя протестна позиция с призив към Сарафов да се оттегли от поста, а след няколко минути при тях започват да се събират служители на съдебната охрана. Все пак демонстрацията продължава над половин час със залепване на студентската прокламация и протестни стикери на вратата.
През последните месеци имаше и други подобни акции и серия граждански протеси срещу Сарафов. Отговор от негова страна няма и до днес. За разлика от предшественика си Иван Гешев, който влизаше всекидневно в публични конфликти с критиците си, Сарафов мълчи.
Въпреки усилията на Сарафов и неговия пресцентър да демонстрират, че работното всекидневие на върха на българската прокуратура тече необезпокоявано, все повече хора и институции повтарят едно и също нещо: главният прокурор заема поста в нарушение на закона.
Единствената причина да продължава да го прави е, че Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) не вижда проблем в това. Проблем не вижда и досегашното управляващо мнозинство в лицето на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН. Това е факт, въпреки че повечето партии в него подкрепиха поправката, която задължаваше Сарафов да се оттегли преди шест месеца.
Променливата политическа воля
На 21 юли 2025 г. изтече шестмесечният максимален срок, в който Законът за съдебната власт (ЗСВ) позволява един и същ човек временно да изпълнява функциите на главен прокурор. Сарафов беше назначен временно на поста от Прокурорската колегия веднага след уволнението на Гешев през юни 2023 г.
Едно и също мнозинство във ВСС първо избра и защитаваше Гешев като главен прокурор, а след като ГЕРБ и ДПС оттеглиха подкрепата си за него, го уволни. След това представители на това мнозинство в Прокурорската колегия назначиха Сарафов и поддържат и до днес позицията, че той може легитимно да продължава да заема поста.
Шестмесечното ограничение в ЗСВ беше прието със законова поправка в началото на 2025 г. Тя беше предложена от ПП-ДБ и подкрепена от всички останали партии в парламента, с изключение на формацията на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.
Гласуването на тази промяна в ЗСВ стана в деня преди избора на правителството на Росен Желязков. Това се случи в момент, когато ПП-ДБ настояваше за изолация на Пеевски от властта, а БСП и ИТН подписаха предложената от колегите им декларация за "санитарен кордон" около него. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък гарантира писмено, че няма да прави правителство с двете крила на ДПС, "Възраждане" и МЕЧ.
Впоследствие ГЕРБ, БСП и ИТН сформираха управляващо мнозинство, а Пеевски започна да гласува с него от самото начало. След това нито един от коалиционните партньори, гласували за законовото ограничение на временния мандат на Сарафов, не повдигна повече темата.
В началото на октомври Борисов заяви пред медиите в парламента, че според него Сарафов е законен главен прокурор дори и след 21 юли. Междувременно премиерът Желязков присъства на международно събитие, домакинствано от главния прокурор. За много наблюдатели това беше знак, че правителството няма съмнения в неговата легитимност.
Така се получи, че мнозинството първо гласува за това временният мандат на Сарафов да бъде ограничен, а когато той наруши това ограничение, почти същото мнозинство си затвори очите. Проблем в това видяха само ПП-ДБ, "Възраждане" и МЕЧ.
Президентът в оставка Румен Радев, който се очаква да обяви свой политически проект преди предстоящите избори, засега не е изразявал изрична позиция за легитимността на Сарафов. През октомври той все пак каза, че "този ВСС няма легитимност да избира главния прокурор на Република България".
Прокурорската колегия срещу закона
Оставането на Сарафов на поста и след 21 юли беше легитимирано с две гласувания на Прокурорската колегия на ВСС.
В началото на юли тя прие, че поправката в ЗСВ всъщност не ограничава Сарафов, защото той се явява заварено положение, което не е изрично регламентирано в новите законови текстове. Впоследствие колегията потвърди това свое становище с повторно гласуване.
Междувременно Съдийската колегия на ВСС не направи такова тълкуване на закона по отношение на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков. Неговият редовен мандат изтече в края на миналата година, но след две неуспешни процедури за избор на негов наследник той остана на поста като и.ф. председател.
За разлика от Сарафов обаче, след 21 юли Чолаков излезе в отпуска, а впоследствие Съдийската колегия назначи за нов временен председател на ВАС заместничката му Мариника Чернева. Така, макар и със закъснение тази колегия се съобрази с ограничението в ЗСВ, което колегите им от прокурорската приеха за невалидно.
На този фон в началото на октомври Върховният касационен съд (ВКС) прие в свое становище, че след 21 юли Сарафов няма право да упражнява функциите на този пост.
Позицията на върховните съдии предизвика остър конфликт между него и тяхната председателка Галина Захарова. Впоследствие тя стана обект на медийна кампания и публични атаки от сдружения на родители, загубили децата си в катастрофи. Самият Сарафов обвини ВКС, че подлагайки на съмнение легитимността му, всъщност ще навреди на пострадалите от престъпления, по чиито разследвания той е издавал разпореждания.
На фона на всичко това посланичките на Германия Ирене Планк и на Франция Мари Дюмулен проведоха среща със Захарова. След нея двете дипломатки заявиха в съвместно изявление, че са изразили "подкрепата си за независимостта на съдебната власт и върховенството на правото", но без да уточняват кой ги застрашава.
Последваха определения и от други съдебни състави на апелативно ниво, които отказаха да разглеждат искания на Сарафов за възобновяване на стари дела след 21 юли.
Успоредно с това Съюзът на съдиите в България (ССБ), която е най-голямата съдийска съсловна организация, сезира ВКС с искане да постанови свое тълкувателно решение за легитимността на Сарафов. Това е възможно, защото вече е налице противоречива съдебна практика - едни състави приемат главния прокурор за нелегитимен и отказват да се съобразявта с негови актове, а други правят обратното.
Намесата на конституционните съдии
Наскоро Варненският апелативен съд поиска в ситуацията да се намеси и Конституционният съд (КС), като се произнесе дали Сарафов може да продължи да заема поста си. На 21 януари КС съобщи, че е образувал конституционно дело по въпроса с докладчик Янаки Стоилов.
Мнението на мнозинството от конституционните съдии всъщност вече е ясно. Както "Капитал" съобщи преди две седмици, КС е отказал да присъедини становище на временния главен прокурор по конституционно дело. Причината е, че спорез закона след 21 юли Сарафов не трябва да заема този пост.
"Становището на господин Борислав Сарафов не е изпуснато по случайност", коментира председателката на КС Павлина Панова пред изданието.
По думите ѝ позицията на конституционните съдии "е съобразена с това, че документът е постъпил след изтичането на шестмесечния законов срок [в който Сарафов можеше легитимно да ръководи прокуратурата като временен главен прокурор], без да вземаме изрична позиция дали той е легитимен или не".
Срещу всички тези аргументи, че в момента Бълхгария няма легитимен главен прокурор, стоят професионалните организации на прокурорите и следователите, които публично подкрепят Сарафов. Те дори призоваха за намеса на Европейската комисия (ЕК) срещу "недопустими политически атаки" срещу ръководителя им.
В негова подкрепа се произнесе и вече бившата специална прокурорка Даниела Талева, която отказа да разследва сигнал, че Сарафов узурпира поста на главния прокурор.
Не така мислят обаче протестиращите студенти, които на 20 януари залепиха на вратата му своя прокламация. В нея те се обръщат към Сарафов с няколко обвинения.
"С отказа си да освободите длъжността:
- нарушавате закона;
- узурпирате власт;
- блокирате работата на съдебната система;
- подкопавате доверието в правосъдието."
На 21 януари предстои нов протест пред Съдебната палата в София, който се организира съвместно от Инициатива "Правосъдие за всеки", Обединение "Студенти против мафията" и "Активни политики". Подобни демонстрации са планирани още в Пловдив и Варна.
Форум