Връзки за достъпност

Извънредни новини

Те си го избраха, те си го махнаха. Какво научихме от освобождаването на Гешев


Главният прокурор Иван Гешев напуска заседанието на ВСС, на което беше взето решение да бъде освободен от поста си, 12 юни 2023 г.
Главният прокурор Иван Гешев напуска заседанието на ВСС, на което беше взето решение да бъде освободен от поста си, 12 юни 2023 г.

Конституцията гласи, че съдебната власт е независима от политиците, но освобождаването на Иван Гешев показа обратното. В миналото мнозинството във ВСС е подминавало по-сериозни сигнали срещу главния прокурор, но когато ГЕРБ и ДПС дадоха тон, за уволнението му се оказа достатъчна само една реплика.

"Надявам се, че това не е таймингът на Делян Пеевски и Бойко Борисов."

Така главният прокурор Иван Гешев коментира в понеделник процедурата по освобождаването му от поста, която по-късно същия ден завърши във Висшия съдебен съвет (ВСС) с предложение до президента Румен Радев да подпише указ за уволнението му.

Това е може би първият случай, в който Гешев публично събира в едно изречение депутата от ДПС и лидера на ГЕРБ, но не това е най-важното. Събитията по върховете на държавата за пореден път провокираха съмнения в независимостта на съдебната власт от политиците. Макар тя да е гарантирана от конституцията и съхраняването ѝ да е основното задължение на ВСС.

В рамките на малко повече от месец Гешев се превърна от главния прокурор, с когото ГЕРБ и ДПС взаимно се защитават, в персона нон грата и за двете партии. Това съвпадна с формирането на ново парламентарно мнозинство зад кабинета на Николай Денков, както и с обрат в позицията на почти всички членове на ВСС.

Последва светкавична процедура в съвета по освобождаването му от поста, за чийто успех се оказа достатъчна фразата "политически боклук". С нея главният прокурор атакува парламентарните сили, поискали оставката му.

Какво научихме от развитието на тази процедура? Свободна Европа с обърна с този въпрос към Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и Иван Брегов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според Гяурова "Гешев всъщност попадна в този политически капан, който го избра през ВСС". По думите на Брегов пък случилото се демонстрира, че "мнозинството от членове на ВСС действат основно по структурата "ти си го избра – ти си го махна". Експертите коментират, че не е достатъчно отстраняването на Гешев да свърши дотук, а "кълбото трябва да бъде разплетено" и досегашната му дейност трябва да бъде проверена.

"Ти си го избра"

Фразата "ти си го избра" датира от 2013 г., когато се появи запис от среща между Борисов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Именно с тези думи Кокинов тогава се обърна към Борисов, визирайки избора на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, случил се в края на 2012 г.

Омръзна ми вече на моя гръб да се заемат такива постове и след това да слушам глупостите им.
Бойко Борисов, 14 декември 2019

Лидерът на ГЕРБ сам затвърди съмненията за влиянието си в назначенията по върховете на съдебната власт след избора на Гешев за главен прокурор в края на 2019 г. Тогава той риторично попита пред бТВ: "А кой да сложа?" И дори призна, че е водил разговори за алтернативни кандидатури за поста главен прокурор, но "няма по-добри, има по-мързеливи".

"Има едни недоволни, които искаха те да станат главен прокурор. Аз, вината ми е, че както Мая Манолова направих омбудсман, искаха да направим Христо Иванов или хикс, негов човек, да стане главен прокурор. Еми, омръзна ми вече на моя гръб да се заемат такива постове и след това да слушам глупостите им", каза Борисов в предаването "Лице в лице" на 14 декември 2019 г.

През следващите близо три години и половина като главен прокурор Гешев не атакуваше нито ГЕРБ, нито ДПС. Обичайна мишена на неговите публични изказвания бяха президентът Радев, който един път върна избора му на ВСС, "Демократична България", а после и "Продължаваме промяната", които винаги са призовавали за оставката му.

Гешев неведнъж демонстрира единомислие с ГЕРБ и ДПС, с които заедно се противопоставяха на закриването на специализираното правосъдие и дори обменяха идеи за съдебна реформа. През този януари главният прокурор се оказа на визита в САЩ едновременно с депутата от движението Хамид Хамид.

Отношенията между Гешев и двете партии обаче претърпяха обрат през май, когато номинираната от ГЕРБ за ротационен премиер Мария Габриел изненадващо се обяви за отстраняването му, а ДПС я подкрепи. Последва и светкавична процедура за отстраняването му, предложена и подкрепена от представители на същото мнозинство, което го избра на поста през 2019 г.

Кой гласува срещу Иван Гешев

В понеделник тази процедура завърши с решение, че Гешев е уронил престижа на съдебната власт, наричайки партиите "политически боклук". За отстраняването му гласуваха 16 членове на Пленума на съдебния съвет, след като няколко седмици по-рано парламентът намали минималния за това брой гласове във ВСС от 17 на 13. Тази промяна мина с подкрепата на ГЕРБ, "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), ДПС и "Има такъв народ" (ИТН).

Видно от официалния протокол, при гласуването във ВСС освобождаването на Гешев беше подкрепено от 9 от 10-имата представители на политическата квота в съвета. На това мнение се оказаха трима от четиримата съдебни кадровици, номинирани от ГЕРБ (Боян Магдалинчев, Гергана Мутафова и Калина Чапкънова), тримата, издигнати от БСП (Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков и Светлана Бошнакова), както и двамата членове, номинирани от вече несъществуващата коалиция "Обединени патриоти" (Боян Новански и Йордан Стоев).

През юли 2022 г. същите съдебни кадровици отказаха да подкрепят предложението за уволнение на Гешев, внесено от бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова, макар че то се позоваваше на общо 9 публични случая. Година по-рано политическите назначения в съвета пък дори не пожелаха да разгледат по същество първото подобно искане, дошло от служебния предшественик на Йорданова – Янаки Стоилов.

Това обезсмисля и разтваря в себе си цялата демократична процедура.
Иван Брегов, ИПИ

"Това обезсмисля и разтваря в себе си цялата демократична процедура, защото очевидно голяма част от членовете на ВСС могат при множество по-убедителни доказателства за уронване на престижа на съдебната власт или за тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения да оставят Иван Гешев на поста главен прокурор. А при едно доста семпло, само по себе си, изказване, веднага да се задействат и да намерят начин за освобождаването му", коментира Иван Брегов пред Свободна Европа.

Според Биляна Гяурова още в първата година от мандата си Гешев е дал сериозен повод ВСС да обсъди дали не е уронил престижа на съдебната власт. През пролетта на 2020 г. той постави под съмнение случайното разпределение на делата в съдебната система. Прокуратурата образува разследване, а Гешев предположи, че "все едно 5 години не сме имали правосъдие". Официални обвинения обаче не последваха, а мнозинството в съдебния съвет отказа да се занимава с въпроса дали с думите си главният прокурор не е навредил на имиджа на системата.

"Това, заедно с другите опити за освобождаването му през годините, оставят съвсем обоснования привкус за връзка със смяната на политическата конюнктура в страната, със заявките, които бяха направени още преди да бъде избрано редовното правителство – че някак ВСС съобразява и коригира своето поведение и своите решения спрямо тази политическа конюнктура", казва пред Свободна Европа съучредителката на БИПИ.

По думите ѝ това е показателно за работата на висшия административен орган на съдебната власт, "който трябва да брани нейната независимост, както и за самата независимост на съдебната власт като такава".

Каква е ролята на президента

"Гешев всъщност попадна в този политически капан, който го избра през ВСС. Както преди, така и сега нещата отново опират до президента. Той също е много важен фактор, тъй като той завършва цялата процедура по назначаването и освобождаването на главния прокурор", добавя Гяурова.

Гешев всъщност попадна в този политически капан, който го избра през ВСС.
Биляна Гяурова-Вегертседер, БИПИ

Тя припомня, че след като върна един път на ВСС избора на Гешев в края на 2019 г., Румен Радев сега е в аналогична позиция, но с обратен знак. За да бъде освободен главният прокурор президентът трябва да подпише указ, за което обаче няма законов срок. Това породи спекулации, че Радев може да забави или да върне един път процедурата за ново разглеждане в съвета, за да даде време на Гешев и прокуратурата да работят по знакови разследвания, като "Барселонагейт", заради което беше поискан имунитетът на Борисов.

Биляна Гяурова обаче е скептична: "Чрез една такава работа ще се изтрие ли усещането, че прокуратурата не работи по политически причини? Прокуратурата би трябвало да работи независимо от това кой е президентът, кой е премиерът и какво е мнозинството в парламента. Фактът, че това нещо не сме го виждали при нито един главен прокурор, означава, че не може с магическа пръчка да решим, че прокуратурата вече няма да действа политически."

Самият Гешев каза в Страсбург, че предпочита да запази мълчание, докато Радев вземе решение какво ще прави с предложението за освобождаването му, както и докато Конституционният съд (КС) се произнесе по двете му питания. Още преди гласуването във ВСС Гешев попита конституционалистите дали състав на съвета с изтекъл мандат може да го освободи, както и дали намаляването на необходимите за това гласове не е противоконституционно. За произнасянето на КС обаче също няма срок.

Това ли е съдебната реформа

В парламента бяха декларирани намерения за конституционни промени, които да засилят независимостта на съдебната система от политическо влияние. Освен ПП-ДБ и ГЕРБ, към тях се присъедини ДПС и лично Делян Пеевски, който дори беше вкаран в комисията за конституционни промени със съдействието на депутатите от "Възраждане", които не участваха в гласуването, смъквайки кворума.

Бързината в действията на мнозинството от депутатите по тази тема обаче провокира съмнения според Гяурова.

"Това бързане в момента плюс изненадващото желание и на ДПС, и на други сили да променят конституцията за мене поставя един удивителен знак, а не ме успокоява", коментира тя.

По думите ѝ през годините нито едно управляващо мнозинство не е показало, че има реален интерес да гарантира независимостта на магистратите: "Напротив, те са показвали чрез действията си и чрез законодателната си инициатива, че имат интерес да проектират своето политическо влияние в съдебната власт по простата причина, че имат някакви зависимости и знаят, че в един момент ще опрат до съдебната власт."

Иван Брегов също е скептичен доколко ще бъдат реализирани настоящите публични заявки за дълбока съдебна реформа. Като причина за своето съмнение той посочва малката обществена подкрепа - при около 40% избирателна активност, едва около 15-20% от хората с право на глас реално застават зад идеята за реформиране на правосъдието.

По думите му тази ситуация стеснява прозореца за реална реформа до местните избори през есента или най-много до Нова година, тъй като процедурата за конституционни промени с мнозинство от поне 160 гласа в парламента отнема от два до пет месеца.

Брегов обаче прави уговорката, че дори и да се стигне до нова поправка в конституцията, засягаща съдебната власт, тя няма да промени нищо, ако не бъде анализирана досегашната дейност на прокуратурата. Например по казуси като "Жоси", по който имаше уличаващи данни за самия Иван Гешев.

"Защото оттам може да изскочат данни за престъпление, които да върнат исторически въпроса до лятото на 2019 г., когато същите мнозинства издигаха Гешев, а още тогава беше ясно, че той е негоден. Ако ще се правят реформи, това трябва да се изследва, не може отстраняването на Гешев да свърши дотук, кълбото трябва да бъде разплетено и трябва политически характер."

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

XS
SM
MD
LG