Парламентът отвори пътя за по-лесно отстраняване на главния прокурор Иван Гешев, след като с голямо мнозинство окончателно прие в петък той да може да бъде предсрочно отстранен от поста с минимум 13 гласа от 25-членния Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС), вместо с досегашните 17.
Законът беше гласуван от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. БСП не участва в гласуването, след като лидерката Корнелия Нинова извади парламентарната си група от пленарната зала и определи закона като противоконституционен. Депутатите от "Възраждане" гласуваха "въздържал се".
Народните представители решиха да не променят мнозинството, с което могат да бъдат назначавани и отстранявани председателите на двете върховни съдилища. Преди ден ГЕРБ и ДПС прокараха в правната комисия тази промяна при второто четене на промените, свързани с т.нар. механизъм за контрол на главния прокурор.
Последваха остри реакции от Съюза на съдиите в България и Висшия адвокатски съвет, а от “Продължаваме промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) заплашиха, че могат да се откажат от намерението си за ротационно правителство с ГЕРБ с втория мандат.
Това става на фона на предстоящата във ВСС процедура по отстраняване на Гешев, който на свой ред обвинява "политическия боклук" в парламента в "заговор срещу държавата".
Разследване на главния прокурор
Става въпрос за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), въвеждащи механизъм за разследване на главния прокурор, за който настояват европейските институции от 2009 г. насам.
Механизмът окончателно беше приет в петък и предвижда разследванията срещу главния прокурор и заместниците му да се водят от наказателен съдия с ранг на върховен, който временно да бъде назначаван за ad hoc прокурор.
Проблемът с недосегаемостта на главния прокурор от наказателно преследване стои пред България от ноември 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пръв път я коментира в решението си по делото "Колеви срещу България", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.
През годините Съветът на Европа и Европейската комисия нееднократно са настоявали този проблем да бъде решен и са отправяли конкретни препоръки, но до този момент в парламентът никога не е имало необходимото мнозинство за това.
Приемането на въпросния механизъм сега беше включено сред условията за получаването на предвидените за България средства по Плана за възстановяване и устойчивост след пандемията от коронавирус.
Обратът в ГЕРБ и ДПС
Преди ден депутатите от ГЕРБ и ДПС прокараха покрай механизма за главния прокурор и поправка, която приравняваше процедурата по назначаването и отстраняването му с тези за председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Според нея председателите на върховните съдилища щяха да могат да се назначават и освобождават с 13, вместо със 17 гласа, при това без изискване тези решения да се взимат с мнозинство от гласове на членове на ВСС, избирани пряко от съдиите.
Срещу това възразиха зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев и Надежда Йорданова от ПП-ДБ. В петък сутринта последва и остра реакция от името на парламентарната група на ПП-ДБ.
Номинираният от коалицията за премиер Николай Денков пък коментира пред журналисти, че не знае дали би искал да продължи в посока създаване на кабинет с ротационен премиер, ако се случват подобни неща.
“Ако отново започнем да подменяме текстовете и да гласуваме закони, които няма да постигнат истинска правосъдна реформа, не знам дали бих искал да продължаваме в тази посока. Аз разбрах вчера следобед за случилото се в правна комисия, така че, дайте ни малко време да видим какво се случва и от другата страна”, каза той.
По време на последвалото гласуване на промените от НПК и ЗСВ в пленарната зала депутатката от ГЕРБ Рая Назарян “прецизира” предложението си шефовете на ВКС и ВАС също да се освобождават с 13 гласа от ВСС. Така, депутатите от ГЕРБ и ДПС подкрепиха досегашния вариант това да се случва с минимум 17 гласа.
